HOW CLEAN IS YOUR MIND?

Kuku Mama

2011-11-28T00:38:00.000-08:00

През последните няколко месеца ме занимава едно малко човече, което расте с всеки изминат ден в корема ми;-) Съвсем скоро ще сме на kuku-mama.blogspot.com ;-)Пу!!!

Колко можем да постигнем....

2011-05-15T00:52:00.000-07:00

Angel

2011-05-15T00:43:00.001-07:00

Моля интервю;-)

2011-04-23T05:51:00.001-07:00

http://www.epochtimes-bg.com/2011-02/2011-04-23_08_mi.html

Песничка 2

2011-04-21T07:29:00.002-07:00

Песничка 1

2011-04-21T07:29:00.001-07:00

The soul of a man

2011-04-18T04:51:00.001-07:00

For the love in our eyes. For the strength. For the men who cry sometimes, for their emotions. Able to be true to the Earth. Tender souls. One big heart. You are there. Thank you!

Somewhere over the rainbow

2011-03-13T11:35:00.000-07:00

Somewhere over the rainbow, blue birds fly...In a totally unconscious attempt to reach ground zero with the speed of an unable to fly seagull, I almost forgot this blog and of course, my friends - the skies....But luckily and thanks to God, a couple of smiling angels and the little voice inside my head, I am flying...again, over the rainbow, on this Sunday evening, 13th March 2011.

With the freedom to feel and to know that love is not a quest, that expectations are just not needed anymore and that I am strong and able to live even in my wildest dreams. Dreams really do come trueeee, uuu;-))

That every day is a blessing, that there is no need for punishment or disappointment, that things are just as they are, that life has its ups and downs but that at the end, it is all for a reason, we are here to learn the lesson and we can only do it alone.

Strength and energy. Love and freedom.

Peace.

Anywhere

2010-12-20T00:58:00.000-08:00

Малкото глупаче

2010-12-19T03:07:00.000-08:00

Глупаче. Малкичко. Какво да те правя? Кога ще поумнееш? Не ти се поумнява? А после? Да няма хем сърби, хем боли...;-)

Ум царувал, ум робувал, ум патки пасял. За какво ти е ум? Нали имаш сърце!

Ни апе, ни рита, нек' си пасе;-)

2010-11-08T07:27:00.000-08:00

Ни апе, ни рита, нек’ си пасе;-)

Отново на село. В Медвен, най-накрая. След около 1963км и 22 часа на седалката, вече съм тук. В Къщата на Хълма, къщата на Гери и Марк. Каня се да дойда в Медвен от повече от година. Но понеже толкова много исках да дойда, трябваше да ми се наложи да премина през почти цяла Източна Европа, за да докажа, аджеба, колко много ми се иска.
И си заслужаваше. Къщата е на около 3 години, ама от хубава по-хубава. Пък и с Жоро не се бяхме виждали от онова пътуване Лондон-София, та определено имаше какво да си разкажем;-)
Пристигаме в Петък вечерта. Аз съм жива заспала, но още в влизането се започва едно лудо приготвяне на маса (все пак сме цял отбор – 11;-), танци, песни, та до 4ам.
Заспала, заспала, ама и по пижама мога;-)

А ето тази песен още ми кънти в ушите. На живо. С китарата. Иван, Цуbи и Жоро. Тишина-ааа-ааа;-)

Разхождаме се. До Синия Вир. До Хълма. Лежим си на тревата и се препичаме на слънце. Дори и боса джапах през ледената река. Радвам се на кончетата, кравичките и пуйките, а Марко..Марко е прекрасно украсен с един език от маратонки Адидас.
- Ама какво е това на главата му?
- Ааа, то ни апе, ни рита, нек’ си пасе;-);-)

Хич не ми се връща в София. Но тръгваме, все пак си отивам у дома;-)

Месо, дъвки и презервативи

2010-10-17T02:29:00.000-07:00

Вечерята на един средностатистически мъж?;-)

В Петък вечер в Пикадили е много интересно. Почти винаги. А този Петък си беше един средностатистически Петък. Както почти всички останали Петъци. Полет от Варшава рано сутринта, малка разходка до местния корнър шоп, по-голяма разходка до местния Пикадили и после..после си остава за мен (

Но пък пазарът...пазарът е нещо социологически изследвано с докторски трудове и писания и тема съвсем достойна за споделяне и обсъждане. Бду, Вели, имам някои идеи за Доцентската ти дисертация;-)

Като например "Какво има в кошницата на един средсностатистически Пикадили къстъмър, мъж, около 35, в Петък вечер в Пикадили?" Не, не, с това мога да се справя и аз;-)

Е, много ясно - месо, дъвки и презервативи;-)Какво друго?;-)

Значи, аз доста наблюдавам хората, особено тези единичните като мен, които си пазаруват късно вечер. Обикновени и те хапват царевичен хляб, концентрират се доста осезаемо на айла с био/диетичните храни и си купуват черна паста, която почти не е вкусна (не че и бялата, уж ръстик ресипи тинтириминтири е по-добра, ама хайде);-)

Повечето си вадят платнени торбички и като цяло ми се струваха много еко. До този Петък. На щанда с прясното месо аз така или иначе не ходя и нямам наблюдения от пазаруващите там. Мъже, около 35? Които планират да хапнат по една-две големи пържоли и после да правят средностатистически секс. Какъв иначе със средностатистическа кутийска от 3? Защото знам и за други, с 3 кутии х 18 на път за Хърватско, а Док?;-)))

Та значи след нас на касата идва въпросният играч. Ама симпатичен ми изглеждаше, докато не започна да вади от кошницата пиле, свинско, ама 5-6 пликчета с месо! Най-различно по цвят и форма..бляк. Както и да е, имаше и едно пакетче от най-новите дъвки Орбит, тези по 2.50лв за 5?!...

Аз доста го позагледах човека и месата му. Той разбира се отклони поглед, аз не съм му интересна, не съм сама;-) И може би, за да ми покаже, че и той въобще не е сам и ивън бетър, ще има не само вкусни неща на масата си, но и в леглото, лекично прибави към вечерния шопинг и една малка кутийка синьо-зелен Дурекс...Какви ли са? Classic!!!

Ама разбира се, как не се сетих?!

Good morning;-)

2010-09-29T00:57:00.000-07:00

Who said "life is what happens to us while we make plans"?

These last few months, I am really starting to fully get the idea of 1)projecting, wishing and creating, hand in hand with 2)the power of now and 3)accepting the somewhat predefined karmic identity we all have.

Dreaming is one of my favourite past-times, but allowing dreams to be totally free, with no specific faces and places is a challenge. No names. Just feelings. And yes, as I said now, my wish in life is to FEEEELL happy!! (and if it happens in a shitty flat somewhere in Lulin 23, so be it;-)

Dreaming about feeling happy already makes you happy. It totally shifts the energy to a very positive one and yep, you guessed it, once again I am smiling.

NOW. As now is the other true reality. We just don't know what's going to happen. And some of it is really not in our hands (karma or something else, I know that at times, life just happens, despite our plans and intentions).

Dreaming and letting go, projecting and allowing space for dreams to happen is hard enough, but sometimes things are just not meant to be. So why be disappointed? It is up to us to choose our reaction to the not-so-wonderful events in our lifes. And I choose to smile and be happy. Who can stop me?

Good morning;-)

Love at the corner of 21st and 7th

2010-09-25T10:30:00.000-07:00

A late-September morning, in the Atik, at the corner of 21st and 7th..Lea was awake but still a little sleepy. She crawled out of bed and for a second or two, could not remember any of the events of that night..

She started the evening in TaTa - tatangooing until the early hours of this very fortunate Sunday, 26th. She then said good-bye to everyone and went home, right? She could remember passing down MS, seeing some old familiar faces (only Tony's beard was growing longer and redder every year), her shoes were new and hurting... She really was hungry... When was the last time she ate? She had two apples and a banana in her fridge, but they were sitting there for well over a month. She sungazed in the park every morning and that was enough. Until now. She was so hungry. Damn it. Two apples and a banana would not do. She stopped by the kebab place and smiled at the sight of the crispy newly-fried falafels - 7 please. 7 was her lucky number. With sauce. Ahh, they were delicious...mmm, she had forgotten how good food can taste sometimes. Just sometimes.

A sudden rush of total craziness and there she was, barefoot and licking the last remaining bits of sauce off her fingers. One-two-three, one-two-three, she was still dancing and getting very good at it. Lea's imagination was always very vivid, her dreams wild and free, she always imagined herself in love, smiling. She was smiling now as she got to the corner of MS and 7th. Not even 50m and she would be home - it was almost 7am and Lea was starting to feel her bed. Her cosy bed, only 7 floors up the stairs.

She got to the corner of 7th and 21st and.. she suddenly heard someone's soft voice behind her:

- Lea, mornin' sweetie pie;-) I still can't believe how lucky we are bumping into each other that morning..! - she looked at Arti smiling from the bedroom and remembered everything!

Просеник и Белоградчик

2010-09-18T10:54:00.000-07:00

Без Белоградчик.

Така. Напоследък в този блог все откровения за свободата, небесата, любовта...Та ето една чиста проба пътепис;-)("пътеписи" - съвсем нов таг!?)

Така. Видин и Белоградчик ми се превъртаха в главичката, хоп наляво-хоп надясно, от има-няма една година. И все не намирах време. Не че сега време имах, но то времето...ако не си го намерим сами, него все го няма;-)

Та след приятно-интуитивната уговорка за една лека тридневна почивка в Северо-Западна България, взехме че тръгнахме;-)В сряда. Вечерта. До Враца всичко си беше постарому. Пътят го бях минавала и преди, и дори знаех къде е Леденика...и Околчица. (Не си признавам, че я мислих за връх Вола, а и досега не знам каква е разликата между едното и другото - знам само приликата - Ботев;-)

Следва лирическо отклонение: Откакто научих наизуст цялото " Аз съм българче" питам ли питам приятели и познати колко български стихотворения знаят наизуст. И няма да казвам отговора. Аз знам едно. В края на този пътепис ще си избера едно стихотворение на Ботев, ще го пейстна тук и още утре ще знам и него;-)

Така. Още сме във Враца. А после директно пристигаме във Видин. Защото пътят помежду им го проспах - ей така, уж дремнах 10 минути, пък се оказа, че съм се събудила 30тина километра преди Бонония (а сега де, след тези 3 дни и разказите на Орлин, съм Видин про!;-), а Бонония е Римското му име;-)

Прекрасна циганско-лятна вечер. Разходка до вкъщи и много сладък сън.

Няма да разказвам по час последните няколко дни. Но много ми се разказва, защото бяха много, много хубави!

Не толкова самият Видин, а хората, усещането, въздуха, спокойствието, реката и 2те котки, които по цяла нощ мъркаха върху ми (а аз много обичам!;-)

Още на първата сутрин седнахме на кафе в Градската Градина, досами Дунава (или както аз съм си била мислила - плюнката;-)) Ама не е плюнка, просто съм виждала много по-големи реки и не съм чак толкова впечатлена...Но не големината имаше значение;-)

Имаха значение трите студени млека с нес (не само че студени, ами дори и не бяха с какао) Моля Ви се, не му носете още едно, нека изпие моето;-))))

Студени, защото нямаше ток. Няколко пъти. В целият град. Криза е;-) Усеща се, паркът е западнал, бабите продават чушки върху вестници проснати на земята на Пазара. Леа яде просеник;-) При мен не е криза, но просеник трябваше да опитам (Е, не е вкусно..)

И до Белоградчик трябваше да отида, така си го бях намислила, но така или иначе, единственият рейс в 7.30ам съвсем умишлено го изпуснах. Просеник. Без Белоградчик.

Но Баба Вида я видях. Исках сама. За да мога аз да усетя присъствието на духовете, толкова силно осезаемо във всяка историческа местност, крепост итн. Там почти не се усещаше. Само влизайки в една от каменните стаи, усетих студа. И животът. Там. Преди стотици години. През Средновековието, когато съм живяла най-много...

Преди Турското Робство. А ето и Ботевото стихотворение.

До скоро пак. С плетена кошница от беззъбия дядо и няколко ръчно изработени бижута. ;-)

МОЯТА МОЛИТВА

О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...

Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;

не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;

не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;

не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;

не ти, боже, на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!

А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!

Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа.

Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!

Не оставай да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!...

Рая / Адриана

2010-09-12T12:05:00.000-07:00

За СВОБОДАТА и свободните хора ;-)

2010-09-07T09:55:00.000-07:00

Откакто съм в София, Фейсбук неволно се превърна в извор на вдъхновение и други полезни неща;-)

Та, ето какво пише в статусите на някои от моите приятели напоследък:

"lubov i svoboda az iskam na zemqta , za lubovta jivota si shte dam,za svobodata shte dam i lubovta" Гено

"Свободата не е за прости хора. Да си свободен означава САМ да си слагаш ограничения :)" Николай

Имаше и още един постинг за моногамността, а аз му прибавих измерението любов и свобода, но не мога да го намеря, за да го цитирам и него.

Та така...Значи свободата не е за прости хора...Аз не знам колко съм Ентелегентна, но пък от време оно като бабите на село си бая за СВОБОДАТА! За тази свобода, която ни кара да полетим, да усетим живота, толкова близо, толкова истински, толкова крехък, уязвим, пламтящ, силен, изпепеляващ, лек, въздушен, влюбен...

А какво друго е живота, ако не СВОБОДА и Любов. И пак СВОБОДАТА е само с главни букви. Защото и любовта поставя ограничения, поставяме ги ние, но това не е любов. Тя не знае ревност, притежание, граници, студ. Тя и искреност, топли очи, сърце, усещане.

Много думи, но и много истина. Блъскам се в хората, всеки ден, тръгнала по света, виждам ги и поглеждам в очите им. Там е и сърцето. Само там мога да го видя. Другото е буйна коса, червени обувки и шарена пола-панталон. Само то ми говори.

Някои сърца са студени и здраво загърнати с шалове, да не измръзнат, на тях им е много студено. Дали тлее някъде огънчето на любовта и свободата? Знам, че да. Но къде е? Не го виждам. Май е загаснало.

Други пеят и се усмихват, те са наистина леки и хвърчащи сърца, е, и на тях им става студено и мъчно и трудно, но пазят огъня. А той дава свободата. Да знаеш, че може да боли, но пак да бъдеш свободен.

Граници? Всеки сам ги поставя. Всеки сам знае кога да спре и колко да даде. Това да даваш много може и да не е свобода. Но пък дали свободата не е просто да не съдиш. Ей така, леко, леко..хвърррр;-)

Има свободни хора около мен - замислям се и си ги броя на пръсти, един, двама, трима, доста са!!! Има и псевдо-свободни, само на думи, но аз пък май съм им видяла в сърцата. Но може и да не съм, нали така? Може и съвсем да съм сгрешила и аз да имам най-студеното осъждащо сърце. Може и да може, но си седя сега и си пиша и ми е едно топло, топло и леко, леко...

СВОБОДА?

Лет ит би!!!

Хората около нас

2010-08-11T04:33:00.000-07:00

Да, и имам и още един въпрос! Как става така, че някои хора се появяват в живота ни и после съвсем безследно изчезват, други си стоят завинаги, трети са толкова добре дошли, а на тях въобще не им се стои (това последното важи и за вариантът, в който аз решавам, че не искам да съм около някой, който копнее ли, копнее за моето присъствие;-))

И? Какво правим? Най-вече в третият случай? Аз никога не изчезвам с ясното намерение и съзнание да причиня някому болка или разочарование, но си ги причинявам съвсем стопроцентово. Както и на мен ми е много, много мъчно, когато най-добрите ми приятели (или поне за такива съм си ги мислила аз), хич ги няма ли, няма. А да не говорим за ситуациите, където са намесени и някакви по-специални чувства;-)

Та, това размишление от къде дойде не знам. Май става така, както е най-добре и от такива селф-дебати смисъл ник'ъв. Ама понеже нали аз си пожелавам някой хора да не изчезват, пък те току виж не били съгласни, та се чудех какво правя тогава аз? Досега съм си страдала тихичко и накрая съм забравяла, да ги моля да останат хич не ми е според свободомислещите философии, значи оставя просто да го приема, ама без разочарование, дали пък мога и така?

Но по-добре да не изчезвате!

;-)))

Пожелавам си...

2010-08-11T04:10:00.001-07:00

От няколко дни имам едно прекрасно, мило усещане, на споделеност и любов (от най-хубавата!) След месецът на големите драми, се чувствам толкова добре, отново търсеща, с големите любопитни очи, и с тетрадката на истински изживяните мигове. Малките мигчета, които ме карат да се усмихвам и много, много да им се радвам.

И така. И искам това усещане да продължи дългоооооооо, дългооооооооо. От време на време малко драма е съвсем добре дошла. Но си пожелавам винаги да си тук, ей така, да те има, до мен, просто така, чу ли? Аз също ще съм там, до теб! Обещавам! Амин!

Лято. Дъжд. И една молитва

2010-08-07T07:33:00.000-07:00

Вали ли, вали, ама из ведро. Летният дъжд на надеждата излива ли, излива... само слънчеви усмивки и малки розови паячета...

Лет ит би лъв. Ама наистина, Let it be love!

Ами че тя е най-важна. Днес Леа си намери един нов приятел (той не е съвсем нов, но толкова хубаво си поговориха, че макар и да си спомня големите му, зелени очи, изведнъж те засветиха с най-красивите пламъчета на любовта;-)

Много, много съм изписала за тази любов, онази, която всеки един от нас търси. И все си мислех, че тя трябва да се роди от мен и от моят мъж, от нас двамата, сплели ръце и тела, пеейки песента на хармонията и светлината.

Някакси все още вярвам, че такава любов между един мъж и една жена съвсем истински може да си съществува. Имам си и примерчета (е, вярно, само едно-две, но си ги имам и си ги пазя добре скрити в торбата за чудеса, да си ми припомнят, че не всичко е пари, апартаменти, коли и конвейърски бебета);-)

Но днес пък искам да си кажа за една съвсем друга любов, която срещам все по-често и която ме прави толкова много, истински щастлива. Любов без очаквания и ограничения, без планове и секс (ок, ок, не съм станала все още последователка на Анастасия, според която любов се прави само, когато се създават деца...аз все още съм си една гушкава и не само феичка, но ок, ту мъч информейшън;-)))

Та така де, някакси хич не мисля за женитби, "сериозни приятели", или ако трябва да бъда съвсем искрена, за каквото и да било. Просто обаче толкова искрено се радвам на живота и на срещите в него, че от друго нямам нужда.

Ами щом като мога да усетя искреността и топлотата през някакви си пс-екранчета, щом такива разговори могат да ме направят толкова много щастлива (ама истински, с голяма усмивка!), щом една разходка в парка и едно вечерно лятно кино могат да ми дадат толкова енергия и смях, за какво ми са други, тип интимни връзки?;-)

Сигурно си се пазя от нещо, ок, може би, но какво от това? Току виж съм помъдряла, нали все се мятам от високото и не се пазя от нищо, нали все отстоявам принципи и търся ли, търся. Копнея, намирам, имам я (тази истинската любов съм я срещала, аз я познавам много добре и вече съм си разказвала и за нея..много е красива, направо когато я усетиш в очите на човека до теб и така лекичко ти се завива свят и си в рая, силен, летящ...влюбен) и после като е била толкова истинска, защо си е била шута в безкрая на миналото,аааа?

Така че благодаря! Наистина благодаря, че съм я срещнала, аз много не обичам да съдя другите, ама само аз си знам какво е да усещаш както мога аз...Та хубави срещи бяха, без съжаления, но сега си пожелавам от другата любов. От хубавата! Която не изпепелява (кой кого изпепелява не се знае, Леа с този голям огън в сърцето)..Но поне така не му давам шанс да ми изгори къщата и душата. Цъка си малкото пламъче, огънченцето в очите, усмивката и усещането, че наистина всичко, ама всичко си е на мястото!!!

АМИН!

Make a wish

2010-07-27T09:59:00.001-07:00

"Make a wish and I will make it happen" said the good fairy to Lea, just as she was ready to enter her serious thinking mode..

"My little one, you think with your mind and miracles only happen when your heart sings and your now-short hair is blown by the magic wind of the stars"

Lea was alone in her flat, which was not going to be hers anymore. Some little devil was going to invade her magic space and make it a party pad. But that was OK. It was about time Lea took responsibility for her life (or at least her living space). Her new place was going to be one of love and laughter, of creative greens and crazy pinks. Lea liked her pinks...But we kind of knew that already;-)

So, where is it going to be? If only she knew. But she didn't want to know right now. She only hoped that it would all come to its right place by the end of September, when she had to leave. She made plenty of plans for packing, but she had no idea where she would spend the winter.

And that's where the wishing part begins.

Winter in wonderland. Winter in a city full of people, in a cosy attic room (ot at least a very cosy flat). Sofia? Not necessarily. Anywhere. Where she would feel loved. She missed the party flat in London and in a way, could imagine herself walking down Camden again, going to the organic shops and being a true yoga fairy. She could live that life. As long as she didn't have to work full-time and had friends to share her winter with. But even more so, why not make this happen in Bulgaria?

Lea needed something new. A fresh start. Why not be in Turnovo, or Plovdiv or Burgas..Well, being realistic, this was going to be a little harder than moving back to the so-well-known old London. But not impossible. Definitely not impossible;-) Could she rent a flat in Turnovo for all the 200leva it would take to be someone's housemate in Sofia? Lea kind of liked Sofia in the winter. The little cafes, SunMoon, InkeTinke, the organic bread and shops, the parties, Christmas...It was her city and she got used to it. So maybe this was the answer. Stay put in a cheap place, save money and buy this magical house next year. Or whenever. She just dreamed she could find her buddies to buy the land with.

It was so obvious to Lea that wherever she went, the most important thing was to feel alive and happy, to feel the harmony and love. And this only happened with people around. Can this really happen in a village? Yes, Lea liked living in Sofia, and liked her single life. She could not really imagine herself saying it, but it was so true!

Walking around, with the crazy silly smile, but not the smile that meant "I am in love" but the one saying "I love my life" ..And it made hell of a difference!

So, Sofia it is. Who knows. Let August bring the answer. Let is bring lots of smiles and unforgettable moments - around the lakes, the mountains and the beautiful seaside. Let it be love!!!

Bad Romance..

2010-07-10T13:06:00.000-07:00

Yeah...this was playing on the bus when I got your txt with the "we need to talk" line;-))))

Пак е лято ;-)

2010-06-23T08:23:00.000-07:00

Нека Бъде Светлина

2010-05-12T03:50:00.000-07:00

Благодаря!

2010-04-30T10:46:00.001-07:00

Днес има за какво да съм благодарна, на себе си, на Вселената и на няколко приказни помощници!

Хиляди пъти благодаря!!

Some call it faith, some call it love
Some call it guidance from above
You are the reason we found ours
So thank you stars

Some people think it's far away
Some know it's with them everyday
You are the reason we found ours
So thank you stars

There are no winds that can blow it away on the air
When they try to blow it away 's when you know it will always be there

To some it's the strength to be apart
To some it's a feeling in the heart
And when you're out there on your own, it's the way back home

There are no winds that can blow it away on the air
When they try to blow it away 's when you know it will always be there

Some call it faith, some call it love
Some call it guidance from above
You are the reason we found ours
So thank you stars
Thank you stars
Thank you stars

Писма до Клаудия 1

2010-04-28T09:12:00.000-07:00

Аз живея моя живот и ти живееш твоя.
Не съм на този свят, за да сбъдна очакванията ти,
нито пък ти - за да сбъднеш моите.
Ти си ти и аз съм аз.
И ако случайно се срещнем някъде, ще е прекрасно.
А ако се разминем, нищо не може да се направи.

Няма светлина без мрак, няма смелост без страх
няма близо без далеч...нищо не може да съществува без своята противоположност.

Искам да се изпразня, за да мога да се напълня
За не съм никога пълна
За да бъда себе си
За да живея!

Вярвам в чудеса!

2010-04-17T12:48:00.000-07:00

Искам да ти кажа толкова много неща. Прекрасно е да срещнеш човек, който сякаш те разбира преди да проговориш, който не съди и не задава неодобрително въпроса " Защо?"...Защото ти знаеш какво е да нямаш очаквания и все пак да вярваш, че си заслужава да рискуваш, тръгвайки по неотъпкания и много каменист (и сух) път.

При теб няма вода, но ти не си жаден, пиеш от енергията на слънцето и все още се усмихваш. Не е толкова случайно, че те питат как все още можеш да се смееш? Защото хората имат толкова много, а са забравили да са мили и добри, а усмивката са я изпратили на дългосрочна ваканция в миналото.

Когато усетих силата на енергията и топлината на ръцети ти, наистина забравих за миг, че сме на този свят. Затворих очи и почувствах, че ей така, просто искаш да ми помогнеш. Лекуваш ме и сега, без да знаеш какво правиш в астрала;-)

И аз те лекувам, без да знам как и от какво точно имаш нужда, но те усещам как надничаш някъде зад дясното ми рамо как пиша. Ще ти го изпратя това писание след съвсем мъничко, почакай! ;-)

Тук си и е хубаво. Нали така: Аз съществувам за тези, за които съществувам. Ти съществуваш тук, сега;-)

" Чудесата се случват, ако вярваш в тях! - Вярвам! - И аз"

Вълшебна нощ от мен!

PLEASE, listen to this!

2010-04-14T09:52:00.001-07:00

Неделно

2010-04-11T00:24:00.000-07:00

От време на време изчезвам..Ходя насам-натам, търся, усещам и не намирам време да разкажа.

За разказване много. Най-вече за този истински живот, който вече се случва. Все си мисля, че списъкът с критериите може да си оставим и в джоба. Кому е нужно да се отмятат сто и единайсетте показатели за устойчив, природосъобразен и хармоничен живот:

1. Живеете ли на село?
2. Живеете ли в къща, направена изцяло от естествени материали?
3. Имате ли градина, в която прилагате принципите на пермакултурата?
4. Суровоядец ли сте?

Вече се разбира, че сте вегетарианец и считате жестокостта към животните за напълно недопустима.

Всичко е еко и много истинско.

Но ето точно тази истина е най-важният критерий! "ОК, използвам купешки неекологични памперси, но правя толкова много други неща, за да съм в хармония с природата, така че си спя съвсем спокойно!" Точно за това говоря и аз!

Харесвам хората, които са намерили баланса в своето търсене и могат открито да признаят грешките си и да говорят истината.

И на мен току ми се изплъзне някоя лъжичка, но общо взето гледам да съм с чиста съвест, най-вече пред себе си.

И за какво цялата тази тирада? Ами защото от време на време се чувствам леко изпаднала, че все още си купувам кожени обувки и ям по някое друго парче месо. Въобще не мога да се сравнявам с възвишените души на еко-хората, за които това са някакви много лоши неща. Хич не искам да ги съдя, всеки отговаря сам за себе си, само дано всички сме напълно спокойни, че живеем философията си, ама истински, от момента в който си отворим очите, пък дори и докато спим.

Кой ми даде толкова сила да усещам, не знам. Ама като някой стои пред мен и ми говори някакви истории, пък аз си знам, че това са измишльотини и само думи след думи? Какво се прави в такива моменти? Вярва се да думите или на усещането? За мен е ясно, колкото и камъни да ми хвърляте по главата;-))

Само ми се иска да продължавам да си следвам усещането и да не се страхувам!!! Защото май винаги знаем кое е ОК и кое не, колкото и да ни се иска да кажем на бялото черно (или обратното;-)))))

Хайде стига размисли, слънцето грее! Пролет!

Go Bridget Go!

2010-03-21T13:06:00.000-07:00

УРАААААА!!!

2010-03-18T08:54:00.001-07:00

България свободна от ГМО!!!!

Pri-Zemni Hora or Dreams do come true!

2010-03-11T05:45:00.000-08:00

Hello world!

For the last few days, I wake up in a small and very minimalistic hotel room at the Rica Hotel (Kungsgatan, Stockholm:)). Back to reality, or the start of a new life?

Actually, this is nothing to do with work, work is just a money-maker these days, work is no longer ambition, drive, motivation....work is play, laughter and fun. Cause there are no expectations, career plans or indeed "balanced scorecards", trust me I never knew what they were anyway... These days work is a way of earning the cash for the dough:))

Will I be able to make my own dough soon? I hope so! And this dream is called Pri-Zemni hora...(Shame I am no good with installing BG on these work computers, they hardly let me log in here:))

OK! Now listen, how exciting is this...meeting more people, who, like me, dream of the Simple life, in harmony with Nature, in harmony with the Universe and ourselves. And all of this in Bulgaria. These are Bulgarian people, which makes the project 243278978978 times more interesting!!!!

I have nothing against foreigners, indeed I have lived abroad for so many years and have learnt lots from them. Different cultures have made my life more colourful and interesting, definitely!!! BUT...I want to wake up in a house in my homeland, I want my kids to speak my language and I want us all to give our country the chance of a better future. Is this too much to ask for?

Most of you reading this already know me, the ever-searching for the truth hopeless romantic, who is never too afraid to go for what the heart says. Well, maybe this was too big of a statement. I am really, really scared! But I still really try to go for it! And despite the drama and the sleepless nights spent hesitating whether to go one way or the other, the final answer of the heart seems to do it for me!

Every time! And my heart is singing, my heart can't wait to go to Shipka and meet everyone else. Eli, Asen and little Adi are also coming and who better to share this with than Tamsin...she also knows what I am talking about!

I already recognise myself in the worlds of this guy (I guess), Terramante. And I am ready to wait, if it takes us a few years, so be it (turning 30 in a few days is strangely not making me impatient in any shape or form, exactly the opposite!..)I know what I want and I am sure we, together, can make it happen!

Yes, I am bombarded with questions about money and jobs. And I know that we might have to make some compromise to start with, I might have to continue doing these amazing spreadsheets and fancy reports (again, fine with me) but in the long run, I will have the Ben Law house and my life, shared with the other angels of the Universe, the lightworkers who are going to learn how to live, again, from scratch.

This is a beautiful day, let there be light!!!!

Пловдив

2010-02-20T01:16:00.000-08:00

Напоследък си правя експерименти, всякакви...;-)

Ето какво пише в тетрадката за записване на сънища след снощи (цитирам!!):

" Червената къща. Чакам 102, после 204..все нещо ги изпускам. Най-накрая, защото виждам едно момиченце на всички спирки, отивам при него и го питам какво има да ми каже " Нямай очаквания!"

После сме на концерт, или след кино. Жоро е там, местим някакви мебели на усилвателя. Аз нищо не разбирам. Жълти, зелени кабели, като лака на бразилката. Тясно е. Но много хубаво. Прегръща ме и ми подшушва нещо на ухото.

Прави ми палтото. Стеснявам. Австралия. Силвето има ново кожено палто. Аз съм учителка и седя до късно да решавам проблеми. Работя за Х&М. Останалите учителки. Напускам. Търся външно CD устройство. Намирам, но нещо не работи. Евгени ще го оправи. Жоро нещо бърничка в апаратната. Невена дава уроци по уеб дизайн. Искам и аз.

На конференция на Х&М сме. Шефовете стоят на една маса и си говорят. Много лошо. После ни карат да пишем стихотворения и викат един от нас да говори. Мария, ела ти, защото си хубава. Каква дискриминация. После 2 баби циганки правят кълба на пода. Имат лилави сутиени. Отивам у Митко Иванов?....."

Анализ си правете сами?!....

А ето как си представя Пловдив, Леа, която никога не е била там.?!!! "Срамота!"

Малки, тесни улички, като в Барса, цветни къщички и много изложби. Хипи град, момичета с шарени коси. Престиж такси, най-новото такси в Пловдив, обратният курс е за наша сметка. Стръмно и топло, през лятото. Парк няма. Само улици и площади и тролеи, малко е мръсно. Но интересно. Има една улица, казва се Тодор Александров. Днес е Тодоровден, не познавам никой Тодор аз. Не го познавам и Пловдив, но ето къде ще отида скоро.

А днес в парка, да си допека нослето ;-)

Once upon a time...

2010-02-14T01:02:00.000-08:00

....in a far, far land...lived a beautiful fairy. One day, she woke up only to find her whole magical world transformed into an ugly and gray land. Where have the flowers disappeared? What happened to her flying unicorn and the singing trees, who has stolen the sun?

Lea was alone and afraid...she tried to cry but the tears wouldn't come out, someone has stolen them too...

Lea could see the other fairies suddenly covered in gold, they looked rich but colourless and their smiles have turned into frozen pancakes. Damn, she could not smile either...she tried again and again, again and once more but she could not even manage the frozen pancake....

She wanted to cry but she couldn't, she wanted to smile but she couldn't...Lea realised she was in reality...She has once heard her mother talking about this reality that hits you around 30-ish but Lea never believed her...She always knew life was meant to be a beautiful surprise and this reality business never seemed real to her.

What has changed? The angels were warning Lea that this was her challenge and she knew she had to be careful with her thoughts. But could she change them so easily this time? In this gray, gray land, all she could hear were scary words and all she could see were the pittyful eyes of her friends....They were all trying to tell her that the magic ends at some point and that one way of the other, she had to deal with it.

So Lea packed a small bag and went on a quest for the truth. She had to find her truth and the gateway back to the magic. She had to. First, she went to a party with millions of people, all looking happy and drunk..but Lea did not drink?!...She looked around and she saw someone..someone she once knew, a crazy boy who also knew what it feels like to live in a dreamland. Or so she thought...and this was enough. She did not want to talk to him or ask him whether the magic still exists, it was enough to see him to believe.

So she left. She left the party and all under the pouring rain, she managed a half-frozen pancake. At least, it was a beginning. Not a real smile but the start..

Wet, cold and shaking, Lea crawled under the bridge of her life and fell asleep. And wow, miracle, she dreamt of her house in the mountains, of laughter and passion. She even laughed in her dream...She met everyone - all the elfs and the other fairies, her real friends still had purple hair and pink socks, they still smiled and believed. Some of the ones she knew had gone, they had gone into the so-called reality forever, but alas, there were still some left, who were waiting for her to come back!

Shit! This was only a dream...poor, poor Lea, you are still under the bridge of reality, you are hungry, hungry for love and harmony and the shop is closed. In this world, they only sell coffee.

But the coffee is supposed to wake us up from this shitty dream or the so-called reality. We have to drink only one cup to find that the truth is not in having a flat, a car and a well-paid job, maybe a husband and two kids...The truth is in feeling alive!!!!

Lea turned her eyes left, right, up and smiled!!!! The way only she could!!!! This was a real smile, only one thought and she was back, back in her woods, back in her magicland, back in the dreams, which made her reality. What if she wasn't married? What if she let go of the safe to look for the wild? What if she wanted to feel alive and free? What if she cherished this freedom and did all her best to let the others feel free as well...

This is life at its best! Happy Valentine's, Tiger New Year or whatever else is celebrated in reality on 14th of Feb. In Lealand, we celebrate freedom! Every day!!!

I love you!

Puissance et Gloire

2010-02-11T06:35:00.000-08:00

Днес само някакви музички, но тази изби рибата:

Shape of my heart....

2010-02-11T02:21:00.000-08:00

Tantra?

За ГМО - Против, и много други За!..

2010-02-04T05:02:00.000-08:00

Едно прекрасно съобщение във Фейцбук ми напомни колко много обичам да си разказвам историйките и да си казвам мнението по този и онзи въпрос..Марински, merci!!!!

А на Никчо ще му се карам, че на новото компутърчЕ ми е сложил няк'ва мноо странна кирилица...ама добре де, справям се!

И сега най-важното: Моля господата в парламента да се осъзнаят моменталически и да гласуват срещу промените в закона за ГМОи: 100% ПРОТИВ!!!!! Да не дойде Леа да ви се кара! Тъкмо почна да Ви харесва и Вие така да се излагате...ще ви махна главната буква от Вие-то, само да посмеете да разрешите на Монсанто Килсанто да ми идва в държавата!!!!

Ще ни подслушвате телефоните, ще ни садите отрови в гладинките (не че останаха от мега хотелите и файв стар курортите, ама все пак...) АМАН!

Получих едно предложение да рисуваме картички с красивата Българска природа и да ги изпращаме на господина Борисов...току виж така му дошло акъла. Аз си гледам всяка Неделя Цвети Ризова и тя от няколко седмици, с повод и без повод, го призовава същият ни мил премиер, да си организира четата и да върнат закона. Мончо Дянков и той бил за био земеделие....(Това му го признавам на човека, съвсем на живо съм го виждала на Витоша с цялото домочадие да тръмбова по пътеките над Момина Скала, мое и еко да са му вижданията)...Г-н Пумпалов, или така нареченият мой баща, все ми пробутва някакви книжки: Анастасия, Пермакултура, Без Земя...Мили ми татко, без земя, със земя, скоро не само че българите няма да ги има (това съм го научила от Карбовски, вижте ме само колко журналисти познавам;-)))), ами и България ще стане някакво опитно поле за всякакви интереси...Лифтове на езерата, Монсанто в Земята...:(

Та значи, на предстоящите протести, всички там, МОЛЯ!! А който познава депутати (че както знаем всички, около мен само хора от най-висшия елит;-), да им поразкаже малко за какво си дават гласа, берем им уври нещо в главите!

Хайде АМИН!!!!

Day 17

2010-02-04T02:31:00.000-08:00

What does it feel like to be in harmony with the Universe?

It is the same feeling as when you float on water. If you are tense, or if you resist the water, you will sink.

If you surrender to the water, the water will support you and you will float! That is the feeling, and that is how you harmonise yourself with the Universe.

Let the tension go and FLOAT!

Day 16

2010-02-04T02:28:00.000-08:00

Love is the highest power we possess to be in complete harmony with the law of attraction. The more love we feel, the greater our power. The more selfless love we feel, the more unfathomable our power.

The law of attraction has been called the law of love, because the law itself is a gift of love to humanity. It is the law by which we can create incredible lives for ourselves.

The more love we feel, the greater our power to create magnificent life of love, joy and harmony.

On the second day of February...

2010-02-02T00:43:00.001-08:00

.....my true love gave to me;-) Hope and blessings, three yellow monkeys and a bag full of dreams!

Днес съм щастлива!!!!

Che dnes dori v muzeia niama melnici.....

2010-01-30T10:21:00.000-08:00

За теб!

2010-01-07T11:15:00.000-08:00

Аз винаги, винаги ще бъда до теб!

Jingle Bells Indian Style

2009-12-20T06:50:00.001-08:00

A prayer

2009-12-18T11:16:00.001-08:00

A prayer for love and peace. Nearly Christmas: birth, beginning, hope...
Strange times. A beautiful dream of a house in the mountains, with flowing rivers and children's laughter. A dream of love and passion. A dream of a life closer to nature...An inspiration and a long road. A road which needs a beginning. A road which is hard to follow and easy to abandon. Balance. This balance in the Universe, which is my dream. Balance of city life with friends and the peacefulness of the countryside. Balance of long working hours and the limited money supply. Time is so precious. Life is a lesson.
A new book - The principles of Permaculture.

Be strong and hope. A new life!

The best Christmas present

2009-12-09T05:25:00.000-08:00

Creativity, passion и една шевна машина!!

A long-forgotten blog..mine;-)

2009-11-26T02:26:00.000-08:00

The sun is shining and my heart is singing..It's autumn at its best and I am happy. So happy and sad that I hardly find time to log in and share the fast-running thoughts, the amazing moments and the sleepless nights. It is a strange time for me...My life has never had more meaning and it's never been so disorganised at the same time. The days pass by so quickly, my head is somewhere in the clouds and I hardly manage to realise what is happening.

It is a time of new beginnings and old memories. Memories which never die, love that is so strong that I will never forget. Love and a face so familiar that just a sight of it over the net gives me so much hope and strength. Because you are my freedom, you are my support and energy. And I have to learn to live without. God, trust me, I want to have you in my life forever. I keep on thinking of you, of all my dreams and lost hopes. I have new hopes now, always trying to rise from the ashes, to jump on the boat again, as the water is running so, so fast and I am scared that I will drown.

I am on that boat again, the boat of hope and love, the boat of laughter and dreams. And it feels amazing. But how so tiring it is to jump on new boats, to open your heart again and again, and to trust. Can I trust you? My tenderness and naivete, my love is there for you, and I can only hope.

So, so many thoughts, so many days gone into one, into one dream and you. Be with me and make me believe once again...Love!

Somewhere a place for us

2009-11-04T01:48:00.001-08:00

Day 15

2009-11-04T01:28:00.001-08:00

Beginning to ask questions about life is a sign you are having a major breakthrough.

The Truth of Life is right here for everybody, as it has always been, but only the ones who ask questions receive the answers and discover the truth. When we ask questions, deeply wanting to know the answers, we will attract the answers in a form we can understand.

To receive the answers, you must begin to ASK.

HELP TONITO

2009-10-30T01:57:00.000-07:00

http://www.facebook.com/pages/HELP-Tonito/167174681610?v=wall

No expectations

2009-10-27T14:54:00.000-07:00

Today has been full of reminders about how lucky I am.

No expectations. Just the hope it all works out for the best, for the best of all of us.

I want to write a book of life full of laughter and love, full of passion and understanding, full of red sheets and creativity, synergy..babies;-)

I want to meet you in my dreams tonight, holding me so tight, loving me, feeling every part of me, you in me.

No expectations. Just the thought of you, exactly at 00:00 on 28th October 2009.

Is this the new beginning of us? I keep on looking at the time either at 11:11 or 22:22, now 00:00, mystery, coincidence, a sign of God's protection..

No expectations. Just the feeling from a past life, a feeling from the present and a feeling for our future.

I love you!

Гатанка

2009-10-25T23:52:00.000-07:00

Ако един ден реша да мия тоалетните в Мола и, че това е нещото, което наистина искам да правя, ти какво ще ми кажеш:

- Отговор А: Леа, това не е за теб! Намери си друга работа!
- Отговор Б: Леа, според мен това не е за теб. Но ОК, прави това, което ТИ искаш.

Разликата е толкова, толкова голяма! Защото тайната се крие в свободата, която даваме на хората около нас. Стани готвачка, стани миячка, стани певачка... Ами мили хора, аз ще стана разногледа от толкова много препоръки, мога ли да угодя на всички ви? Мога само на един.. на себе си!!

Книгата на моя живот си я пиша аз, и аз ще избера края ѝ...

А така, скарах ли ви се?!!!!

Размисли, размисли

2009-10-25T10:13:00.000-07:00

ОК, искам само да попитам може ли нещата да стават хем така, хем така...Ами така де, нали когато сме на кръстопът, избираме единия или другия път..В един миг наистина може да стане така, че да сме тръгнали по грешния път, но да се надяваме, че тогава ще ни се появи или нов кръстопът или ще ни се наложи да извървим целия път обратно до там, откъдето сме тръгнали....

И все пак, имаме да правим избори не един или два пъти и някакси ми се струва, че вътрешното ни усещане е това, което трябва да ни води. ..Тази думичка "трябва" обикновено не я използвам, но тук ми се струва важно. Ако ни води нещо друго, тогава за какви избори говорим? Не и за истински, не и за тези, които ни карат екзалтирано да подскачаме и да се усмихваме по детски..защото те СА!

Ти си, аз съм, ние сме. Дали? Ние. Ти и Аз. Толкова много пъти съм го казвала, Ти и Аз...А докога? Колко бързо Ние се заменя с Аз, колко бързо Аз се заменя с Ние, но докога питам аз? Готови ли сме? Готова ли СЪМ?

Мисли от хотела, мисли за еко-къщи и "провален" живот и за това, че правим нещо ЗАЕДНО. Правим го, ти и аз, каквото и да означава това!

Day 14

2009-10-25T00:39:00.000-07:00

"The greatest revolution in our generation is the discovery that human beings, by changing the inner attitudes of their minds, can change the outer aspects of their lives." William James (1842-1910)

350

2009-10-24T06:48:00.001-07:00

Once upon a December

2009-10-23T13:07:00.001-07:00

Magical!

Цената на Истината...?!

2009-10-21T11:42:00.000-07:00

Статистика: 100% от участниците в това предаване са изневерявали, 100%!!!! Може ли моля моят мъж никога да не ми изневерява, и аз никога да не си изневерявам на мъжа!

Българските хорА

2009-10-18T09:23:00.001-07:00

И понеже много ми се иска всички, ама всички да могат да играят поне едно хоро, съм решила да ви науча на Дунавското, никой да не се оплаква после на сватбата, хихи:

Ето го и цялото хора, изиграно от професионалистите!

Хайде сега сами на музиката, гордо гледайки знамето!!!

А на мен Бяла Роза си ми остава най-любимото, хихи:

Зимна разходка през Октомври

2009-10-18T08:57:00.001-07:00

Знаете ли колко много е студено? С Херка и Лео мръзнем и се гушкаме, но в сърцата ни е едно слънчево и усмихнато;-)

Мечтаем си за къща с градинка, за здраве, енергия и хипи бебета;-)

Та да ви разкажа за днешната разходка на Леа в парка. Ами брррр, какъв парк, студено е, но пък тя Леа нали е вироглава феичка и въпреки студа реши, че ще е много по-хубаво да се метне до парка, отколкото да кисне в кафето с Боби Реброто, Тони Цайса и други подобни много интересни личности.

И понеже миналата седмица се видя с Мишо 2 пъти и много се ентусиазира за неговата ритейл идея, Леа реши да се запознае и с неговия брат - Веско. На Веско ще му измислим друго име скоро, но засега си няма.

Ето я феичката, с шарени чорапи, шарена шапка и шарени ръкавички, ааа и най-важното с новата шарена торбичка, тралала, хоп-троп итн. и към парка.

А нейният спътник елф как пък се съгласи да дойде с нея, супер. Дори седнахме на една пейка - нищо ново за Леа, която и зимата си мокри дупето по пейките в парка, но все пак Веско го виждаше за първи път и не знаеше как ще реагира на нейните, хайде да ги наречем нестандартни идеи (защото Леа много си харесва идеите и хич не обича някой да ѝ ги определя като странни).

Говорихме си за Норбеков, за подсъзнанието и за Осем и вече чакаме с нетърпение Веско да ни дойде на гости, за да ни сготви (защото който се хвали, че готви добре, как така да го оставим само с хвалби, и на нас ни се яде вкусна манджа, а не от тези на Леа, безсолните и полу-суровите;-))

Ама тя обича да готви, само че иска да има някой, за когото да го прави....Та тъй.

Друго какво се случва? Малките мишоци са много, много сладки, припичат се и заспиват на бюрото, под флуоресцентната (как пък ли се пише това?) лампа, а Леа скоро мисли да им вземе едно другарче, кученце за слепи.

Друго, само позитивни работи, приказни мисли, при-земни хора и любов. Обичам Ви, приказни същества.

ПС: Мили Спархоук, ще си стискаме палци за кръвните изследвания!

Ай, ай, аййййй, ЛАМБАДА!

2009-10-17T08:58:00.001-07:00

Day 13

2009-10-16T08:26:00.000-07:00

Each of us is attracting in every moment of our lives. So when you feel that the law is not working for you, because you don't have what you want, realise that the law IS responding to YOU. You are either attracting what you want or you are attracting the absence of what you want.

The law is still working!

Sofia - the mystery revealed;-)

2009-10-14T00:42:00.000-07:00

Hello Jo and Moira ;-) Or shall I say bye-bye as you've just left for the airport...

Well, I hope we managed to reveal the mystery. Moira made it to Sofia two years ago but she was cunningly put in a hotel and never managed to see my house. But now, it was all out in the open! The cats, the clothes rail, the empty fridge and most importantly, the dusty cross-trainer machine. Don't get me wrong, I use it lots but somehow the dust is just attracted by it;-)

I reckon Hera and Leo were the highlights of your stay and I know you loved the mountains. But here is how I saw it..:

- Coming to the airport was all a bit of a rush as I had to have a very important business meeting on Sunday morning at 10am (far too early for me, but all worth it!)

- What did we do the first evening? Shit, memory is not so good anymore (I'll tell you all about the shit later;-))) Hmmmm, of course I know what we did! We met up with Sasho and went to Ariana lake - Honestly, I love this water balls, shame I am too fat with my 50kg and they won't let me in;-)

- Second day, Vitosha and Chevermeto, with all these out of sync Al-Quaeda dancers. I wonder how we will be representing our countries in 10 year's time. A big disappointment for me, but definitely worth visiting for you - tRRRaditional setting and food, and yep, definitely a cheese overload by that stage.

- It all froze on Tuesday, with the temperature dropping 15C in a day, so lots of sleep for me and a nice walk for you. Gara za Dvama, the Bulgarian Russian restaurant definitely the best choice for me and the highlight as far as food is concerned!

NOW, let me tell you about the other highlights - two words which absolutely made your stay here - SHIT and STINKIES;-)) Can you guess what they are? Surely, I am all a bit into boosting energies and all that so I got this ultra special tea, called SHTIT (which in Bulgarian means DEFENSE or something like that anyway) and what you call it: SHIT tea...Great!!!

And then, here is Jo asking: Nevi, what do you call you coins? So, I say STOTINKIES, Jo...Hahahhah, Stinkies...Actually, yes, we also call them Stinkies and then I burst out laughing too, realising what this means in English....

They are a bit smelly, I agree.

This is to both of you, the passionate hippie and the horses on the street!

Random songs

2009-10-13T06:32:00.000-07:00

Гости

2009-10-10T05:58:00.000-07:00

Свършила съм си всичко! Изчистила съм, изпрала съм, подредила съм, завела съм котките на ветеринар, защото цяла нощ повръщат (след като вчера изядоха едни цветя и ми счупиха вазата), предала съм си проектите, така че и за работа нямам да мисля..Сега остава само да ми пораснат такива уши, като на феичката от снимката и съм готова!!!! Чакам гости и разглеждам самолетни билети и дестинации;-) И само хубави неща!! Амин!

Life is Wonderful

2009-10-07T10:24:00.000-07:00

Цветенце, копи-пейст, но това е една от най-любимите ми песни и толкова много ме зарадва!

It takes a crane to build a crane
It takes two floors to make a storie
It takes an egg to make a hen
It takes a hen to make an egg
There is no end to what I'm saying

It takes a thought to make a word
And it takes some words to make an action
And it takes some work to make it work
It takes some good to make it hurt
It takes some bad for satisfaction

Ah la la la la la la life is wonderful
Ah la la la la la la life goes full circle
Ah la la la la life is wonderful
Ah la la la la la

It takes a night to make it done
And it takes a day to make you young brother
And it takes some old to make you young
It takes some cold to know the sun
It takes the one to have the other

And it takes no time to fall in love
But it takes you years to know what love is
And it takes some fears to make you trust
It takes those tears to make it rust
It takes the dust to have it polished

Ah la la la la la la life is wonderful
Ah la la la la la la life goes full circle
Ah la la la la la la life is wonderful
Ah la la la la

It takes some silence to make sound
And it takes a lost before you found it
And it takes a road to go nowhere
It takes a toll to show you care
It takes a hole to see a mountain

Ah la la la la la life is wonderful

Защо?

2009-10-04T12:21:00.000-07:00

Обаждаш ми се, за да ми кажеш, че утре ще ти правят биопсия. Звучи толкова страшно, и в същото време намираш сили, за да ми кажеш, че Аз те тормозя....От къде тази злоба? Защо?

След като последните няколко дни толкова очевадно намекваш, че нещо не е наред и че не искаш да го споделяш с мен. Добре, аз те тормозя, но знаеш ли какво правиш, когато ме оставяш сама с мислите си, с моите собствени проблеми, с които се боря само и единствено Аз (защото не само, че не ги казвам, но и всячески се стремя никой да не разбере за тях (да, тук е разликата с теб!)), в тази студена вечер с новината за теб...

Да, ти имаш леля ти тази и онази, а аз съм сама. Така да бъде. Наистина исках да ти пожелая късмет утре. Още ти го желая, но не аз те тормозя.....Край!

ПП: А между другото има и други хора, на които им предстои химиотерапия и зад които стои цялото им семейство. Да, тези хора, които вярват, че всичко ще е наред. И аз искам да съм от тях!

30 нa 3.10

2009-10-03T04:59:00.000-07:00

Сашенце, кога стана на 30? Помниш ли, запознахме се на 24...Колко бързо само лети времето...Пожелавам ти всичко, пожелавам ти живота и любовта. Обичам те!

The Big Picture

2009-09-30T05:03:00.001-07:00

http://www.dnevnik.bg/bigpicture/

Best things in life are FREE

2009-09-30T00:26:00.001-07:00

За Леа, това беше един съвсем обикновен ден. Един най-най-обикновен септемврийски Вторник. Освен това, че този път Мяучо беше доста по-настоятелен и успя да я изкара от леглото в 8.53ам вместо в обичайния 9.46ам. Мяучо и Мяучка ставаха все по-палави и досетливи. Вече им беше напълно ясно, че Леа най-спокойно си лягаше в спалнята (единственото местенце, което успя да запази за себе си, след като взе малките котачета от улицата)и хич не я интересуваха теориите, че виждаш ли - котките били господарите на дома?!

Стана, нахрани ги, смени им водата, тоалетната, после прибра всички найлонови торбички, които те бяха разхвърляли по целия под през нощта и най-накрая седна да закуси. Не, те не бяха господарите на дома ѝ, повтаряше си малката феичка...

Напоследък ѝ се налагаше да си повтаря някои неща много повече от обикновеното - Всичко е наред, Леа, ти си добра фея. Щитовидната ти жлеза работи, РАБОТИ, РАБОТИ, чуваш ли? Всичко е наред! Спокойна си и мислиш само хубави неща. Ясно ли е, аааа? Ясно ли ЕЕ???!!!! Дишай, издишай, спокойна си, спокойна си;-);-)

Да, май имаше нужда от една малка разходка...Дори от една малко по-голяма разходка до някоя приказна земя. Но хайде стига максимализъм, в сравнение с шопинг центровете, пицариите и държавните администрации, които посещаваше доста често напоследък, Южният парк си беше направо дриймланд...

Когато усещаше, че леля Меланхоликова ѝ е тръгнала на гости, Леа обличаше най-шарените си дрехи и отиваше на разходка. Някакси, така ѝ ставаше едно весело, дори при вида ѝ в огледалото. Ами да започнем със златните пантофки, с изкрящо зелени токчета...тесни тъмносини дънки, лилаво-розово-зелено-златна рокля на цветя, с воалчета и сиво-лилава жилетка на райета....Роклята е от тези, с които всички я мислят за бременна...Само преди един ден в библиотеката, намусената жена на регистратурата й беше казала "Чети сега, че като се роди малкото няма да имаш време...". Коя си ти бе, ГоспожА, че да ми се бъркаш в личния живот. Я обратно в Лондон, където и да припадаш на улицата, никой не те поглежда (това го знам от личен опит...;-)" Ооо, не се притиснявайте, ще имам време да чета. Това ще ми е трето дете, имам опит и детегледачка!;-)))"....

Та така, последни приготовления, кукуригуто е вързано, Южен парк, здравей!

А навън едно слънчице, ти да видиш. Май ще идват други гости, от семейство Усмихковци....

Леа намери една пейка и седна тихичко да размишлява върху житейските си драми. Хайде първо работа, искаше работа, ето ти работа. Ама стрес? Какъв стрес бе, лелче? (казано с най-гъзарския цигански акцент)..Всичко си го правиш сама. Ама пари да имаш? Ами ще имаш! Да си ги харчиш по чужбината....А няма ли да си купиш къща, а? На 29 си, а нямаш нищо зад гърба си. Заряза бляскавата си кариера в Лондон и сега се изживяваш като фрилансър. И докога така? Ами семейство, деца. Виж ги другите около теб. Време ти е;-))) ............Хахахаха!!!! Кой си ти,бе чиче, че да ми казваш кога ми е време?;-)Аз си искам ботушките от Irregular CHoiCe!

Е, това е....всичко в живота на Леа си беше ирегюлар. Още от малка. Тя винаги търсеше различната гледна точка, тръпката, емоцията и красотата. Знаеше какво е да си на върха на щастието, а няколко пъти ѝ се беше случвало да пада и от лодката в дълбоките води, така че общо взето, както самата тя се оприличаваше често : Мултидименциална натура, какво да правиш:-)

Но поглеждайки слънцето и Витоша, нещата винаги придобиваха други лица. Ставаха весели клоуни и смешни палячовци. А Леа обичаше палячовците;-)

Май всичко бече наред. Време беше да се прибира.

По пътя за вкъщи, Леа си мечтаеше за клоуни и лудории и първото нещо, което направи, когато се прибра, бе да си сложи от любимото лилаво червило. Ама така, по чалгарски, мно'о яко;-)))

Седна пред компютъра, и кой да види, Спархоук;-) Той дори не знаеше, че се казва така, но това беше любимият приказен герой на Леа....А този дори беше истински. Леа обожаваше маймунджълъците му и най-голямата усмивка на света....Наистина нямаше човек с по-големи зъби;-)

Но тази усмивка беше заразна, защото винаги караше Леа да бъде една щастлива фея. Защото какво значение има кой какво мисли, как, къде и колко, пари или не, щом има усмивки....Ама истински, от тези лудите усмивки, които си бяха запазена марка на Леа и Спархоук;-)

Това е за теб, принце. Бест тингс ин лайф ар фрииииииии!!!!

Love

2009-09-29T00:03:00.000-07:00

How many times have you heard the words "I love you"? ....Have you? Really?

I don't think so! So, here is my take on it...

Love, butterflies down your spine, silly smiles and that amazing feeling of total completeness and freedom...

Freedom...I have a long history with that word. I've battled back and forth, trying to give a simple definition of what makes me feel free. But defining a feeling has never really worked for me. I just know it when i see it.

Same goes to LOVE. I've told you before - me and Love know each other well. Me and freedom are also good friends. Recently, I got acquainted with believing in the power of the Universe and the laws of attraction and I reckon I am nearly there.

Where? In that place of understanding myself and feeling free and loved...We all are children of the Universe, we are all loved and there is no real need for saying the Words..

On top of this, at times, these words are just being said, you know, for the little sake of it...Other times, they are SO special!

Can you love someone for who they are, can you feel the energy, the passion, the truth, can you look in their eyes and recognise yourself, can you be free and loved, can you have no limits, no boundaries, no expectations, can you believe in love, can you hope, can you dream? can you? I know we can.

This is for you. I love you!

Turn around....Bright Eyes

2009-09-27T10:01:00.001-07:00

OK

2009-09-26T09:43:00.000-07:00

Нека да съм лоша, дебела, с @любовни дръжки@, безкомпромисна, неразбираща, обвиняваща, обиждаща...Нека да съм всякаква! Но нека да си остана вярваща в доброто!!!

Сега и тези няколко дни..

2009-09-25T00:45:00.000-07:00

Помните ли, че преди няколко месеца си мечтаех за работа от вкъщи, със свободно работно време и с шеф - самата Аз! То не че и предишната ми работа не беше такава, но все пак друго си е официално да се водиш @фрилансър@. И ето, че май нещата се получиха;-) Следващата седмица мисля съвсем официално да пусна първата си фактурка да отпътува към голямата Европа, а после още и още и още......

А дано проектчетата все насам да идват;-)

Другото ново нещо е едно ама истинско гъз-път-да-види пътуване до Солун...Еййй, много магазини, много нещо. Икеа, Космос мосмос, все едно не съм се нагледала на шопинг центрове и ритейл истории. Ама нищо де, хубаво беше. Особено в голямото задръстване на обяд, с най-хубавата песен; до Бялата кула на тревата и заспалото ядене на пържоли в Кресна. Следващият път за повече време и само по крайбрежните кафета...Че направо ми изтекоха лигичките, минавайки покрай тях и гледайки какви вкусотии ядат хората. Е, и кюфтаците от Икеа са си супер, особено със соса от червени боровинки!! Мммм, Суидън стайл;-))))

А пък снощи за пръв път от много, ама мноооооого време ходих в Операта на едно невероятно представление! Асфалт, йеее!!!

Котаците растат и все ми се иска да ги позанеса някъде, ама кога и как, още не знам. Май ще ми се наложи като дойдат Джо и Мойра, само след 16 дни, йе йе йеееееее!!!!!!

И файнъли, много бебоци има около мен, от хубави по-хубави. Чакаме го на Ели милото момченце да излезе всеки момент, и ще ставам отново леля;-) Кака... Неви...;-))

Искаше ми се да кажа и за Индия, ама какво да ви кажа...Големи миксд филингс, големи драми. Ментални и други фитнеси и много усмивки!

Скоро пак!

ПС: Сашееее, а това е за теб: ;-)))))))))))

Градска Игра

2009-09-20T01:51:00.001-07:00

Day 12

2009-09-13T01:50:00.000-07:00

PERSIST, PERSIST, PERSIST and you will reach a point where the principles of The Secret become second nature to you. You will become so aware of the words that people speak, especially when they speak of things they don't want. You will become so aware of the words that YOU speak.

When you reach this point, it is a sign that you are becoming more and more aware. You are becoming more and more consciously aware!

9/9/9 and the Mayan calendar

2009-09-09T02:03:00.001-07:00

http://www.calleman.com/content/articles/999_and_the_mayan_calendar.htm

Самоизолация

2009-09-06T12:47:00.000-07:00

За да запазя себе си!

От време на време, светът е черен. Ужасно черен!

Страст. Лудост. Отчаяние. Самота.

Себепознание? Предизвикателство? Пародия? Избор?

Изборът го правя аз. Желанията са мои. Вярата също. Вярата в доброто, в красотата, в любовта, в истината. Губя се, за да се намеря пак, и пак, и пак.

За да кажа лека нощ на този ден, с усмивка? За да се събудя за новото утре. За да се науча. Последната опора падна днес. Сега се държа само на себе си. Винаги е така.

Това е моят живот, не е твоят. Мога ли? Мога ли да се преборя и с теб, и с теб и с теб? Мога ли да се преборя със себе си???

Изгаряща страст. Екстаз. Това щастие, което познават толкова малко хора. Благословия или проклятие е това познание? Къде е Ада? А Раят? Моят Рай?

Среднощни размисли. И един живот. Какво ще се случи, зависи от мен.

Бъди смела, Леа!!

Our Never Ending Story....

2009-09-06T01:13:00.000-07:00

Неви излезе от гората.
И Леголас я погали по челцето.
Защото е красив!
Гората беше тиха, а дърветата гледаха щастливата феичка.

- Обичам те, Леголас!
- И аз теб, Леа!

И това може да стане стига много да го иска.
Това е най-красивото цвете, което съм виждала.
Затова получи покана от Евгени Минчев за чаена церемония на 4КМ.
Обаче тя отиде да нахрани котенцата.

Това е нашата приказка без край!

I tied myself with wire
To let the horses roam free
Playing with the fire
Until the fire played with me

The stone was semi-precious
We were barely conscious
Two souls too smart to be
In the realm of certainty
Even on our wedding day

We set ourselves on fire
Oh God, do not deny her
It’s not if I believe in love
If love believes in me
Oh, believe in me

At the moment of surrender
I folded to my knees
I did not notice the passers-by
And they did not notice me

I’ve been in every black hole
At the altar of the dark star
My body’s now a begging bowl
That’s begging to get back, begging to get back
To my heart
To the rhythm of my soul
To the rhythm of my unconsciousness
To the rhythm that yearns
To be released from control

I was punching in the numbers at the ATM machine
I could see in the reflection
A face staring back at me
At the moment of surrender
Of vision over visibility
I did not notice the passers-by
And they did not notice me

I was speeding on the subway
Through the stations of the cross
Every eye looking every other way
Counting down ’til the train would stop

At the moment of surrender
Of vision of over visibility
I did not notice the passers-by
And they did not notice me

I Miss You

2009-09-06T01:11:00.001-07:00

Is there life after...birth?

2009-09-04T11:29:00.000-07:00

Wonderful!

http://nistologia.blogspot.com/2008/07/blog-post_28.html

Day 11

2009-09-01T10:15:00.000-07:00

Here is a simple, powerful process that you can do every day to bring yourself into positive harmony with the Universe and the law of attraction.

Sit down comfortably. Notice how you are feeling, and now relax your entire body. When you have relaxed your whole body, the relax it some more. Now relax it even more. And relax it more! Repeat this deeper relaxing seven times, each time relaxing as much as you can. When you have finished, notice the difference in how you are feeling, compared with how you felt when you began.

Now you are more in harmony with the Universe and the law of attraction!

Чао

2009-08-29T21:53:00.000-07:00

7.54ам, 30 Август 2009. ОБИЧАМ ТЕ! ТОЛКОВА МНОГО!!

Котешки и други страсти

2009-08-26T07:24:00.000-07:00

Имам си две малки бълхарчета. Уж им слагам някаква пудричка, но бълхоците току им се появяват по коремчетата....

Вече сме пораснали и с всеки изминат ден ставаме все по-палави. Можем вече да се катерим по шкафовете, да влизаме в мивката и да тършуваме из боклука, защото знаем че там от време на време бива изхвърляна по някоя и друга много вкусна рибешка консерва.

Сутрин будим Неви раничко, защото ни се ака, пък тя взе че сложи и двете ни тоалетни близичко, да ни чува..Големи лакомници сме! Най-много обичаме готвена храна, но Неви гледа да ни научи да лапаме от сухата, че ѝ е по-лесно;-)

Много обичаме да си точим ноктите по дивана на леля Илидия и Сашо скоро ще си го вземе. Тогава ще имаме още повече пространство за дивеене, а на Неви ще ѝ остане само един стол. Хи-хи. Остана без прахосмукачка, сега ще остане и без диван. Е, какво да се прави;-)

Имаме и един любим гост. Идва от време на време и е много страшен:-рр Снощи ни погна с един найлонов плик и ние нали сме още мъничета, много се уплашихме и дим да ни няма под дивана. Но много обичаме да ни идва на гости и да си играем. ЗАЕДНО!

Ти и Аз!

Неви има нови снимки и клипчета, които чака с нетърпение, за да сложи тук. Особено тези от реката и с кончетата. 22 Август. Един прекрасен уикенд! И едно ново начало!

Иначе страстите са си страсти. Пожелаваме си желания и те се сбъдват. Неви днес започна работа. Има си няколко много интересни проектчета и чака Понеделник, за да разбере какво ще прави следващия един месец или дано повече.

Мая заминава на море и няма кой да ни гледа, така че и Неви май ще пропусне да види морето и тази година. Е, какво да се прави? Хич да не се оплаква, ходи на толкова много места!! И май ще отиде и на още 2 нови места, поне, и то съвсем скоро. Дано!

Най-много обичаме да спим на стола и на дивана, а и в новата ни клетка преносвачка. Сега спим. А Неви се усмихва лекичко и си мечтае за три целувки.

До скоро;-)

The Law of Attraction

2009-08-25T04:57:00.001-07:00

Да, Да, Да!!

2009-08-25T02:48:00.000-07:00

Усмивката е най-важното нещо на света!!!

Day 10

2009-08-24T07:47:00.000-07:00

You are a unique and magnificent human being. Of all the billions of people on the planet, there is not another You, and your very existence is vital to the functioning of our Universe, because You are part of It. All that you see, and all that there is, could not exist without YOU!!!!

I Love You!

2009-08-20T00:59:00.000-07:00

When theres a shadow, you follow the sun.
When there is love, then you look for the one.
And for the promises, there is the sky.
And for the heavens are those who can fly.

If you really want to, you can hear me say
Only if you want to will you a way.
If you really want to you can seize the day.
Only if you want to will you fly away.

When theres a journey, you follow a star.
When theres an ocean, you sail from afar.
And for the broken heart, there is the sky.
And for tomorrow are those who can fly.

Ah! je voudrai voler comme un oiseau daile
Ah! je voudrai voler comme un oiseau daile,
Daile...

If you really want to you can seize the day.
Only if you want to will you fly away.

Искам да бъда щастлива!

2009-08-19T10:14:00.000-07:00

Раз-мисли, разни мисли ми се въртят в главата...Пожелавам си за сто и трети път да бъда щастлива!! Много обичам да се усмихвам..Всъщност, направо си обичам да се смея!! Истински, силно и по много!!! Да съм лека и свободна, да знам, че нещата ми се синхронизират и са на прав път. Прав, крив... просто да знам, че тези въпросните неща са тръгнали по пътя, който аз чувствам, усещам и още 2-3 синоними на този вътрешен глас, който ми подшушва: Даааа!!!

В момента много неща са тръгнали по този път - пожелала съм си, повярвала съм си и те са ми се наредили, ей така, магически! Вълшебството обаче още го чакам да дрънне и в една празна чаша, която все още си седи празна...А аз искам да е пълна. Добре де, тя може и да е пълна, но с какво? И щом това, с което е пълна е толкова прозрачно, че аз си я виждам празничка, значи може би искам да е пълна с други нещаааа....И всичко това, за да ви кажа, че нямам никаква представа с какво искам да е пълна. Един ден уж знам, пожелавам си ги, и алеее-хоп, тя се пълни..Както винаги, точно с тези неща, които съм си пожелала...Ами на другия ден, когато Леа реши, че вече иска чашата ѝ да е пълна с други работи...Тогава какво?? Изпразвай и пълни!! Хайде моля само веднъж да се напълни и да си ми харесва с това, което има в нея!!!!!

Остави това, ами има и едно друго нещо. Чашата от доста време е пълна с едни работи. Те така са заседнали на дъното, че дори и перилната Фея от рекламите не може да ги измие. Трябва аз да им разреша да си тръгнат. Обаче аз съм си едно малко джеременце и си харесвам леко мръсната чаша. Пълна с тези едни работи. Хем ми се иска, хем не ми стиска...Така ли е, а? Аааа??? Ами май не. Май вече съм готова да сипвам в чиста чаша. Без едните работи на дъното. Моля Ви, ходете си! Ако ви позволя да си отидете, после ще имам една чисто нова чаша.

И ако може да се напълни с едни преобразуващи се неща, които винаги да са ми успоредни и толкова променящи се в същата посока, както и аз. Представяте ли си тогава какво ще стане? Тогава ще имам целия свят!!! Амин!

Бегликаааа

2009-08-17T07:10:00.000-07:00

Ровичках си се аз в ютюб и тайничко се надявах някой да е качил някое-друго интересно клипче от Беглика и ето че се натъкнах аз, не на едно, ами на 2-3, а и на много МноГо готини снимчици, затова публикувам целия линк, пък този човек ми стана и интересен какъв му е блога;-)

Хайде весело ви гледане!

http://ogniancho.blogspot.com/2009/08/2009.html

Малко музика..

2009-08-17T06:19:00.000-07:00

Едно ми е такова...чоглаво;-)

2009-08-16T01:14:00.000-07:00

Мда, лекичко ми е чоглаво, още от 2-3 сутринта в събота...Вчера през деня имаше и много хубави моменти, но като цяло за пореден път установявам колко важен е съня и как когато не можеш да спиш, просто нещо не е наред. Хич не искам да се задълбавам в мисли за точно какво не е наред, а дори и не искам въпросът ЗАЩО да ми припарва в полезрението...Този въпрос да ходи при другите хора. Аз просто си знам..

Та каквото било, било. Днес имах възможност да отида до Гложенския манастир и честно, много ме е яд, че ще остана тук. Но много по-важно е да сложа някои неща на място, преди Сашо да дойде, преди да започна работа утре, преди да се объркам и изморя още повече. Правя си някакви експерименти с живота си и с хората около мен, което хич не ми харесва и само аз съм тази, която може да промени хода на събитията.

Да бъда сама, да работя, да се преместя и туй то. Това ще му кажа на Сашо - решила съм го и ще го направя, моля се да ми даде мъничко време, за да сложа и финансите си на място. За да имам пари, трябва да работя. За да съм здрава, знам какво трябва да правя. И това е. Другите неща са много хубави, но да почакат малко.

Хайде, хайде, нека всичко да е наред. Наред ще е!!! Амин!

And...things will never be the same again

2009-08-15T01:36:00.000-07:00

We started jumping all over the place...Washing, food, nothing will be the same again...

This is what I found when I woke up this morning...I'm not even going to try to tell you what happened after the little princess managed to get down..

Dreams really do come true

2009-08-13T10:13:00.000-07:00

Последните няколко дни

2009-08-12T10:41:00.000-07:00

Лежа си и си мисля колко добре се чувствам...След турбулентните последни 2 месеца, като че ли всичко, едно по едно, си идва на мястото.

Лео и Хера се чувстват съвсем у дома си, а майка им се радва, че ги има, от време на време да ѝ мъркат. Скоро се надява да ги научи и на добри обноски и правила на игра с нея, а и с бъдещо-остъкления балкон, ще имат още повече място;-) Амин!

Пожеланото ново работно място (старото бюро вкъщи, но с нов работодател) скоро ще кристализира на хоризонта.

Сашо ще дойде за 2 седмици, а аз винаги съм щастлива, когато той е наоколо. Ами да!

След неделната вечерна тъмна и приказна разходка в Борисовата градина (екс Парк на Свободата...хихи, сетих се, виждаш ли, че е било парк;-р), имам няколко нови любими места и хора (човек?;-))

Обожавам да правя нови и различни неща и много благодаря, че снощи научих и за ИПК Родина и за Гонзо, Студентски град, новото метро и още повече за теб;-)

Днес мина яко дим, а утре си е за утре..

Поглеждайки към небето (или в този случай белия таван на спалнята, виждам едни висящи пеперуди. Те са леки и свободни и с детски усмивки. Като мен;-)

Обичам!!!

Сватбааа

2009-08-10T04:27:00.001-07:00

Преди сватбата:

ТОЙ: Ура! Най-после! Едва дочаках!

ТЯ: Да си ходя ли?

ТОЙ: Не, даже не си и помисляй за това!

ТЯ: Обичаш ли ме?

ТОЙ: Разбира се!

ТЯ: Някога изневерявал ли си ми?

ТОЙ: Не, как въобще ти хрумна?!

ТЯ: Ще ме целунеш ли?

ТОЙ: Да!

ТЯ: Ще ме биеш ли?

ТОЙ: В никакъв случай.

ТЯ: Може ли да ти вярвам?

След сватбата - чети отдолу нагоре

Една седмица в Рая - Родопите и Беглика '09

2009-08-08T07:17:00.000-07:00

Take it!

2009-08-03T11:39:00.000-07:00

Нормално

2009-08-02T05:39:00.000-07:00

Винаги, когато знам, че съм на прав път, ми се изпраща някакво послание, сякаш да потвърди усещането ми.. Благодаря, благодаря, благодаря!!!

Ето нещото, което прочетох в "Победителят е сам" от Паулу Коелю..

Нормална? Не, бладораря!!!!

"Списък на нормалното:

Нормално е всичко, което те кара да забравиш кой си и какво искаш, та да може да работиш, да произвеждаш и възпроизвеждаш и да печелиш пари.

Да работиш от 9 до 5 нещо, което не ти носи никакво удоволствие, стига един ден да можеш да се пенсионираш.

Да се пенсионираш и да откриеш, че вече нямаш енергия да се радваш на живота. Не след дълго да умреш от скука.

Да се присмиваш на хора, които търсят щастието, а не парите и да ги наричаш "хора без амбиции".

Да се ожениш, да имаш деца и да запазиш семейството си, въпреки че любовта си е отишла, твърдейки, че е за доброто на детето (сякаш то не присъства на всекидневните скандали...)

Да критикуваш всички, които се опитват да бъдат различни.

Да се будиш от някаква истерична аларма до леглото ти.

Да вярваш на това, което пише в пресата.

Да останеш с усмивка на уста, когато ти се иска да заплачеш и да съжаляваш тези, които изразяват чувствата си.

Да псуваш в задръстване.

Да повтаряш "Аз опитах" дори изобщо да не е така.

Да се бориш с депресията с ежедневни големи дози телевизия.

Да си убеден, че агресията е синоним на това да си властна личност.

.....

Me, myself and I

2009-08-02T04:46:00.000-07:00

Ето ме тук, на същото това място, на което съм била безброй пъти досега. Мястото на един край и едно ново начало. Мястото, от където можеш да видиш всички възможни пътища напред, но знаеш, че единственият път, по който можеш да тръгнеш е този на сърцето. Защото, когато вървиш по този път, колкото и да ти е трудно, колкото и премеждия да срещнеш, знаеш, че си останал верен на себе си.

Много по-лесно е да тръгнеш по един от другите пътища - някои ти носят сигурност, защото там те чака някой, който ще ти прави компания докато вървиш; други гарантират материално благополучие (след около 20-30 години, когато стигнеш края на този път, живееш в голяма къща с градина, имаш хубава кола, спестени пари, може би всяка година ходиш до Италия, а децата и внуците ти идват на неделен обяд); трети са от онези бебешките пътеки в планината, на тях има маркировка, знаеш къде отиваш, изчистени са от всякакви храсталаци, по тях се върви лесно и приятно.

Виждам ги ясно сега пред себе си, всичките тези пътища. Знам, че преди съм избирала и тези, лесните, гарантиращите, примамливите, рекламираните и общоприетите....Но знам, че веднъж тръгнеш ли по пътя на сърцето, няма връщане назад. От време на време попадаш пак на мястото, на този вечен кръстопът и животът сякаш крещи в лицето ти: Полудя ли!!! Не виждаш ли колко по-лесно се върви по отъпканите пътища, къде си тръгнала из тези шубраци, самичка, къде Леа?? Та дори не знаеш какво те чака на края на пътя!!

Не знам! Знам само, че тези изпитания са тук, за да ме научат на нещо. И всеки път, когато остана вярна на себе си, като че ли още едно бреме пада от раменцата ми. Всеки път, когато взема решението, което ме прави истинска, стават все по-лекичка и свободна. Няма вече за какво да се хвана...Клоните на сигурността съм ги орязала един по един, един по един. Сега съм сама! Но ме очаква най-вълнуващото пътуване, пътуването, за което съм дошла на този свят. Очаква ме моят живот!!!! Той е тук. Добре дошла!!!!!

Моите малки котенца ;-)

2009-07-30T09:27:00.000-07:00

От днес съм майка на най-сладките котачета - братче и сестриче, намерих ги пред бока и си ги взеххх - ето и първите им снимки...решиха, че ще спят в ботушите ми, а ги има и изкъпани, като малки мишлета;-)))

Set me free, why don't you babe ;-)

2009-07-27T03:49:00.000-07:00