Ето какво пише в тетрадката за записване на сънища след снощи (цитирам!!):
" Червената къща. Чакам 102, после 204..все нещо ги изпускам. Най-накрая, защото виждам едно момиченце на всички спирки, отивам при него и го питам какво има да ми каже " Нямай очаквания!"
После сме на концерт, или след кино. Жоро е там, местим някакви мебели на усилвателя. Аз нищо не разбирам. Жълти, зелени кабели, като лака на бразилката. Тясно е. Но много хубаво. Прегръща ме и ми подшушва нещо на ухото.
Прави ми палтото. Стеснявам. Австралия. Силвето има ново кожено палто. Аз съм учителка и седя до късно да решавам проблеми. Работя за Х&М. Останалите учителки. Напускам. Търся външно CD устройство. Намирам, но нещо не работи. Евгени ще го оправи. Жоро нещо бърничка в апаратната. Невена дава уроци по уеб дизайн. Искам и аз.
На конференция на Х&М сме. Шефовете стоят на една маса и си говорят. Много лошо. После ни карат да пишем стихотворения и викат един от нас да говори. Мария, ела ти, защото си хубава. Каква дискриминация. После 2 баби циганки правят кълба на пода. Имат лилави сутиени. Отивам у Митко Иванов?....."
Анализ си правете сами?!....
А ето как си представя Пловдив, Леа, която никога не е била там.?!!! "Срамота!"
Малки, тесни улички, като в Барса, цветни къщички и много изложби. Хипи град, момичета с шарени коси. Престиж такси, най-новото такси в Пловдив, обратният курс е за наша сметка. Стръмно и топло, през лятото. Парк няма. Само улици и площади и тролеи, малко е мръсно. Но интересно. Има една улица, казва се Тодор Александров. Днес е Тодоровден, не познавам никой Тодор аз. Не го познавам и Пловдив, но ето къде ще отида скоро.
....in a far, far land...lived a beautiful fairy. One day, she woke up only to find her whole magical world transformed into an ugly and gray land. Where have the flowers disappeared? What happened to her flying unicorn and the singing trees, who has stolen the sun?
Lea was alone and afraid...she tried to cry but the tears wouldn't come out, someone has stolen them too...
Lea could see the other fairies suddenly covered in gold, they looked rich but colourless and their smiles have turned into frozen pancakes. Damn, she could not smile either...she tried again and again, again and once more but she could not even manage the frozen pancake....
She wanted to cry but she couldn't, she wanted to smile but she couldn't...Lea realised she was in reality...She has once heard her mother talking about this reality that hits you around 30-ish but Lea never believed her...She always knew life was meant to be a beautiful surprise and this reality business never seemed real to her.
What has changed? The angels were warning Lea that this was her challenge and she knew she had to be careful with her thoughts. But could she change them so easily this time? In this gray, gray land, all she could hear were scary words and all she could see were the pittyful eyes of her friends....They were all trying to tell her that the magic ends at some point and that one way of the other, she had to deal with it.
So Lea packed a small bag and went on a quest for the truth. She had to find her truth and the gateway back to the magic. She had to. First, she went to a party with millions of people, all looking happy and drunk..but Lea did not drink?!...She looked around and she saw someone..someone she once knew, a crazy boy who also knew what it feels like to live in a dreamland. Or so she thought...and this was enough. She did not want to talk to him or ask him whether the magic still exists, it was enough to see him to believe.
So she left. She left the party and all under the pouring rain, she managed a half-frozen pancake. At least, it was a beginning. Not a real smile but the start..
Wet, cold and shaking, Lea crawled under the bridge of her life and fell asleep. And wow, miracle, she dreamt of her house in the mountains, of laughter and passion. She even laughed in her dream...She met everyone - all the elfs and the other fairies, her real friends still had purple hair and pink socks, they still smiled and believed. Some of the ones she knew had gone, they had gone into the so-called reality forever, but alas, there were still some left, who were waiting for her to come back!
Shit! This was only a dream...poor, poor Lea, you are still under the bridge of reality, you are hungry, hungry for love and harmony and the shop is closed. In this world, they only sell coffee.
But the coffee is supposed to wake us up from this shitty dream or the so-called reality. We have to drink only one cup to find that the truth is not in having a flat, a car and a well-paid job, maybe a husband and two kids...The truth is in feeling alive!!!!
Lea turned her eyes left, right, up and smiled!!!! The way only she could!!!! This was a real smile, only one thought and she was back, back in her woods, back in her magicland, back in the dreams, which made her reality. What if she wasn't married? What if she let go of the safe to look for the wild? What if she wanted to feel alive and free? What if she cherished this freedom and did all her best to let the others feel free as well...
This is life at its best! Happy Valentine's, Tiger New Year or whatever else is celebrated in reality on 14th of Feb. In Lealand, we celebrate freedom! Every day!!!
Едно прекрасно съобщение във Фейцбук ми напомни колко много обичам да си разказвам историйките и да си казвам мнението по този и онзи въпрос..Марински, merci!!!!
А на Никчо ще му се карам, че на новото компутърчЕ ми е сложил няк'ва мноо странна кирилица...ама добре де, справям се!
И сега най-важното: Моля господата в парламента да се осъзнаят моменталически и да гласуват срещу промените в закона за ГМОи: 100% ПРОТИВ!!!!! Да не дойде Леа да ви се кара! Тъкмо почна да Ви харесва и Вие така да се излагате...ще ви махна главната буква от Вие-то, само да посмеете да разрешите на Монсанто Килсанто да ми идва в държавата!!!!
Ще ни подслушвате телефоните, ще ни садите отрови в гладинките (не че останаха от мега хотелите и файв стар курортите, ама все пак...) АМАН!
Получих едно предложение да рисуваме картички с красивата Българска природа и да ги изпращаме на господина Борисов...току виж така му дошло акъла. Аз си гледам всяка Неделя Цвети Ризова и тя от няколко седмици, с повод и без повод, го призовава същият ни мил премиер, да си организира четата и да върнат закона. Мончо Дянков и той бил за био земеделие....(Това му го признавам на човека, съвсем на живо съм го виждала на Витоша с цялото домочадие да тръмбова по пътеките над Момина Скала, мое и еко да са му вижданията)...Г-н Пумпалов, или така нареченият мой баща, все ми пробутва някакви книжки: Анастасия, Пермакултура, Без Земя...Мили ми татко, без земя, със земя, скоро не само че българите няма да ги има (това съм го научила от Карбовски, вижте ме само колко журналисти познавам;-)))), ами и България ще стане някакво опитно поле за всякакви интереси...Лифтове на езерата, Монсанто в Земята...:(
Та значи, на предстоящите протести, всички там, МОЛЯ!! А който познава депутати (че както знаем всички, около мен само хора от най-висшия елит;-), да им поразкаже малко за какво си дават гласа, берем им уври нещо в главите!
What does it feel like to be in harmony with the Universe?
It is the same feeling as when you float on water. If you are tense, or if you resist the water, you will sink.
If you surrender to the water, the water will support you and you will float! That is the feeling, and that is how you harmonise yourself with the Universe.
Love is the highest power we possess to be in complete harmony with the law of attraction. The more love we feel, the greater our power. The more selfless love we feel, the more unfathomable our power.
The law of attraction has been called the law of love, because the law itself is a gift of love to humanity. It is the law by which we can create incredible lives for ourselves.
The more love we feel, the greater our power to create magnificent life of love, joy and harmony.
