събота, 30 май 2009 г.

Day 8

There are two words that, when spoken, have the most unfathomable power to completely change your life. Two words that, when they pass your lips, will be the cause of bringing absolute joy and happiness to you. Two words that will create miracles in your life, wipe out negativity, and bring you abundance in all things. Two words that, when uttered and sincerely felt, will summon all the forces in the Universe to move all things for you.

There are just two words standing between you, happiness, and the life of your dreams...

THANK YOU!

Day 7

Happiness depends upon ourselves!

четвъртък, 28 май 2009 г.

The top of the world

In my beautiful world, wishes do come true and last night was yet another example of how we can all make things happen - the secret is in believing and allowing ;-)

Strolling towards the Red House, thinking how great it would be if we could go straight to dinner and tadaaa, I am suddenly not needed. Great! But watch this - no coincidences, you are passing through, right this time;-) You are an Angel, but for me you are just a strange reminder of how beautiful the world can be and I am so grateful you were given to me. I am grateful for all these other things given to me and I start this day with a smile, from the top of the world, overlooking Sofia, with the most amazing food and music.

Thank you, world, for having me here! I promise myself to make the most of it.

How are you today?;-)

събота, 23 май 2009 г.

I had a career, now I have a life

Sitting with Alex, discussing life...What shall I do next? What is this job that will give me the freedom I enjoy so, so much? And here comes his suggestion - Nevi, it's obvious, you should write a book.

Looking puzzled at him, he is right, it seems obvious yet so strange? Can I? Can I become the first writer who hates litterature? It's true, remember, I was always good at math and could never understand the complex and hidden meanings in Shakespeare's or Voltaire's poetry..;-) (is Voltaire a poet?;-)) opaaa, I told you I remember nothing from what we learnt at school..)..

Anyway, so what shall I write about? Well, what do you think? I should write about how my life turned 360C;-))) from the high-flying career in London to my beautiful house in Lakavica. What do you reckon?;-)))

I have so many diaries and little notebooks with my life stories that I can definitely put something together but not just yet. I think it's time to enjoy life just a little more, to find a job that I enjoy, to have a family and it will all come togerther.

For now, I only wish to find the answer to this question: Why do I meet these magical people, these men I look at and go to the other world, of dreams, hopes, love, unity...And what happens next?

петък, 22 май 2009 г.

Balkanizacija

22.05 in the Lilac room (Rakovski)...Rhytmic balkan dancing and you;-) Haide na horoto!

Yellow daisies

That's a little reminder of today - no coincidences, wink wink;-)

четвъртък, 21 май 2009 г.

Тази сутрин...

Понякога се будя с хиляда и три въпроси и четиристотин и пет полу-запомнени сънища, които по едно време се опитвах да възстановя и прилежно да запиша...защото някой ми беше казал, че в сънищата се крият тайните.

Друг път, както тази слънчева сутрин, помня всичко, което съм сънувала, но хич не ме интересува...Усмихвам се и знам, че всичко си е на мястото, а тайните по-красиви, когато не са съвсем разгадани.

Както човекът с колелото, който съм виждала толкова много пъти и с когото един или друг ден ще споделя част от живота ми, но кога и как никой не знае; както Жоро, когото аз помня още от миналата година, а има няма преди 2 дни, ми каза Здравей за първи път; както загадъчната усмивка и силата на Филип, който толкова прекрасно е просто тук....както и другите хора, случки и места, които са си моите, но все още някакси не съвсем. И така ни е добре. Толкова по-хубаво е да усещаш как бавничко се случват и колко хубав е всеки миг, всяка нова лехичка и всяко ново поникнало цвете!

Джеймс Дийн е казал : Живей, сякаш ще умреш днес; Мечтай, сякаш ще живееш вечно!!!
Толкова е хубаво да си лягаш и да знаеш, че няма нито едно нещо, за което да съжаляваш, нито една възможност, която си пропуснал през деня, защото те е било страх и нито една дума, която не си казал, защото си решил, че има и утре.

Утре може би има, и дано! Но вчера прочетох това:

Mомче кара мотор със 210 км/ч и с момиче седящо отзад!
Момичето: "По-бавно! Намали! Това е страшно!"
Момчето: "Не, това е весело!"
Момичето: "Напротив, намали, моля те!"
Момчето: "Добре, кажи че ме обичаш!"
Момичето: "Хубаво! Обичам те! Сега намали!"
Момчето: "Сега ме прегърни силно!"
*Момичето прегръща момчето*
Момчето: "Сега може да вземеш шлема от главата ми и да си го сложиш на себе си!"
*Момичето взе шлема...*
На другия ден във вестника пише: "Мотор катастрофира, блъскайки се в каменна стена! В момента на катастрофата се намираха двама души на мотора и само един оцеля!"... Всъщност момчето на половината път разбра, че спирачките не работят, но не каза на мoмичето, а го помоли да му каже, че го обича и да го прегърне за последен път, също и да вземе шлема, за да остане жива, без значение, че това значеше за момчето смърт!

Не е ли това всичко?

вторник, 19 май 2009 г.

Йе йе йе...очертава се едно страхотно лято!

Кой идва с мен?

www.artmospheric.org
www.beglika.org

Море, ваканция Франция;-))

Вила, слънце, гьолчета, вирчета, люлки и аз..и ти?

Ако си влюбен

понеделник, 18 май 2009 г.

Runnin' around

Friday, around lunchtime - just over 72hrs ago - I was on the bus from Vienna, passing through (you know...), over the river...thinking of you - actually, it was mum asking - so, what have you been up to? when are you coming to join me and my project in Lakavica?

And then, one thing after the other, Velo gathering in the park (I'm proud to report that I managed to get back all fine, in the dark, through all 3 parks, so I am doing just fine with the new bike), Sunday crazy busy in Lakavica, Monday crazier busier in the office - once again, but maybe the final H&M sample sale...Cvetinka to see the flat, Mitko in the park...And now I'm finally in bed!

Seems like forever but my mind is constantly repeating the song from Pipi's wedding. Seems like things are coming together, seems like I will be very busy in the next few days. But I will have you here, I cant wait!!!!!!

Seems like I love you...

събота, 16 май 2009 г.

A day trip to the Moon

Earth calling Melmack, Earth calling Melmack!!...Бръм, бръъъъм, бррррръъъъъъммм!! Spaceship ready, all passengers on board...3,2,1...........

Hello Moon!

Our journey on Earth is what we call Life but the planets of our minds, the moons of our love and the stars on the horizon are what matters most, don't you think?

This is what I read this morning, on a long-forgotten flyer on my desk:

Love is the answer. Love for ourselves and Love for Mother Earth. If we can create an environment of unconditional love and simply refuse to hate and kill each other and destroy our planet, the dark age of fear will finally come to an end and we can step into the PEACE LOVE UNITY RESPECT area.

Global Vision of a beautiful world.

The answers come to me, I meet the right people and visit the right places and it is all coming together. Questions are always asked and answers are always given, one just needs to trust.

Can you tell what the theme of my trip to Vienna was?























I love you!!!

Ganesha symbolises new beginnings, watch out these stencils appearing all over Lakavica ;-)

www.stencilkingdom.com

събота, 9 май 2009 г.

Сватбата на Пипи и Емил











Дай Боже всекиму такава любов!!!

петък, 8 май 2009 г.

Strange, strange, strange....

But it feels good!

Sometimes things just aren't what they seem. From the village gossip and the friendly yet mallicious smiles through the flat I call "mine" yet I pay monthly rent, to the fictitious man of my life, who is always here yet never around.

And you know what? I am a little sick of it all. I want to have very little but for it to be true. I don't want to be anyone's friend or ally or girlfriend or wife at a distance...I just want to be ME!

Can I do it? How does one live in a world that's full of hypocritical smiles, comments, acts...What is real? I actually know what, as I can feel it.

And I know I am right. In my little world, that's MY truth. And no matter what you say, I will not do as I am told, I will not trust...I will only fight for my life.

вторник, 5 май 2009 г.

Гергьовден на село

As I was clever enough to forget my camera charger in Sofia (hence no photos from tomorrow's party), here is what to expect: village gathering, turbo folk performance from Pravec's best - Stefka ;-))), lamb soup and hopefully some traditional dances...

It's been raining all day so let's see what the weather gods have planned for tomorrow. I am wearing 10cm hills and I've boughts presents for all my little helpers - cigaretki for Boci, rakia for Emil and some pampering hand cream and shower gel for Galia (the common lady?!)...Margo is coming dressed up in her best outfit and I have a brand new bag, which by the way is lovely!

Bring on selska fashion, I'll tell you more tomorrow...

Bring on Pipi's wedding and Vienna - exciting times ahead, all done with the house work for the next 10 days...Party time!!! and lots of dancing;-)

PS: Nevi dnes nameri rokliata, s koiato hodi na Roman partito u Kremi i Lena - the dress does not fit anymore but memories are so sweet. Bebchence, pomnish li?

понеделник, 4 май 2009 г.

Underneath my clothes

петък, 1 май 2009 г.

Каменарче (рецитирано от Марго...

....докато си проправяше път в мазето в Лакавица)

С тъмносив каскет и с побеляла блуза
Дързост в погледа гори
Алена кръв през одрасканата буза
С тънка ивица струи

Спряло пред грамадната скала в закана
Сръчно чука то върти
По целувките на хладната стомана
Камъкът в искри пламти

Хей, другарю, ти какво решил си с чука
С тези трески и искри?
Аз ли? Път ще се прокарва друже тука,
Нов път, в тези канари!

(Символично, соц)

Обява за...

Една истинска бартерна сделка;-)

Понеже аз имам къщичка (това вече всички го знаете) и много голямо желание да я пригодя за живеене, пък все още търся пари, предлагам:

- Който споделя моята мечта за къща на село, където да ходи да си почива и други работи, пък и не него все не му излизат сметките да си купи готова; да помогне с финансирането на моя ремонт, пък в замяна ще получи целогодишен достъп до Рая;-)))

Бързо ми пишете, че желаещи има толкова много, да не изпуснете сделката на Хилядолетието!

Приказка за една малка фея

Желанието на една фея

В прохладните небесни селения, далеч от хорските очи, се намира вълшебното царство на малките феи. Те могат да правят всичко, всичко, което може да си представим, и желанията им винаги се сбъдват. Те се трудят ежедневно за нас хората. Когато страдаме, чуват молбите и стенанията ни и идват да ни помогнат. Често не ги виждаме като феи, защото са много потайни и обичат да се превръщат във всевъзможни неща. Обикновено когато ни видят че страдаме, те ни се притичват на помощ във формата на дъжд, любов, кладенец, пръст или трева, въобще във всичко, което им хрумне. Само едно не се променя – и то е сърцето им. Винаги го носят със себе си и то никога не спира да желае добро…
Имало едно време една малка фея, която се казвала Ния. Всеки ден тя помагала на хората по всевъзможни начини. Когато видела жаден човек, се превръщала в кладенец, когато видела изгубен, се превръщала във вътрешен глас, който да му подскаже накъде да тръгне… Един ден обаче Ния се събудила безкрайно уморена и с жестоко главоболие. Просто не можела да се надигне от розовото си пухено легълце във вълшебното царство. Още неотворила очи и вече дочула стоновете на хора, които се обръщали към небето за помощ. Феята едва се надигнала и изпъшкала сякаш на себе си:
– О, не! Ако трябва и днес да стана и да помагам на хората, просто няма да издържа. Искам поне за миг да ме оставят на спокойствие. Искам да бъда безгрижно облаче...
И още неизрекла думите си, феята се превърнала в облаче, което спокойно и бавно се носи по вятъра заедно с другите облачета.
– Иха-а – зарадвала се тя – колко е хубаво да си си просто облаче. Пускаш по някоя капка дъжд на хората и с това приключва всичко.
Другите облачета се усмихнали доволно на думите на новото облаче и се понесли заедно щастливи в небето. Изминали няколко часа, в които всички се носили блажено по вятъра. Изведнъж обаче някой смутил почивката им. Чул се силен и пронизителен вик:
– Помощ! Помогнете ми! Не мога да си извадя крака…
Никой не ме чува…Ох, помощ…
Долу се извивал прашен селски път, а край него в една долчинка имало обърната каруца. До каруцата, полегнал на една страна, лежал кон и цвилел. Кракът му бил затиснат от каруцата.
Помощ! Няма ли кой да ми помогне… – продължавал да цвили коня.
Другите облачета продължавали да се носят напред и сякаш никое от тях не чувало виковете на коня.
– Вижте този кон колко лошо се е приклещил и няма кой да му помогне – не се сдържала Ния, която сега била облаче – Погледнете надолу към земята.
– Голяма работа, какво ни интересува, ние бързаме да стигнем до житните поля, те имат нужда от нас – отговорили й в един глас другите облачета.
– Но…така ли ще го оставим. Наблизо няма никой… – изрекла състрадателната Ния.
– Да се оправя. Не е наша работа, пък и с какво ли можем да му помогнем… – отсекли грубо облачетата.
– Помощ! Помощ!… – продължавал да цвили коня.
– Е, добре – казала си Ния – ще се оправи все някак си. Ей сега ще му се притече на помощ някоя фея.
Другите облачета кимнали в съгласие.
Но… никоя фея не се появявала, а виковете и стенанията на коня не пресеквали. Облачетата продължавали да се носят по вятъра и скоро щели да отминат затиснатия от каруцата кон. Тогава Ния не се сдържала и решила да помогне. Затворила очи, за да се превърне в селянин. Но вместо това, от нея просто покапал дъжд. Когато погледнала надолу, видяла, че там е станало дори още по-зле. Дъждът се стичал по туловището на коня и той не можел да помръдне, за да си потърси място, където да се скрие от дъжда.
"Какво става?" – помислила си Ния и в следващия момент се сетила, че все още не е фея и не може да помага.
– Е, какво да се прави, ще трябва отново да стана фея. И без това няма смисъл. Каквото и да правя, сърцето ми ще си остане сърце на фея – продумала тъжно тя и без да губи време си пожелала отново да се превърне във фея.
Така и станало. След това, вече забравила умората си, Ния се превърнала в селянин, който минава край пътя. Селянинът помогнал на коня да се освободи и после погледнал, че в каруцата лежи човек.
– Какво е станало с господаря ти? – попитал селянинът.
– Прилоша му от жегата и изпусна юздите. Тогава не знаех накъде да тръгна и се обърнахме в тази долчинка – обяснил конят, пъшкайки.
– Добре – казал селянинът и изправил каруцата.
– Как успя да го направиш?! Досега не съм виждал човек да може сам да изправи обърната каруца – ахнал конят.
Селянинът се изчервил и не отговорил, само се метнал на каруцата и викнал:
– Дий, конче, бързо да стигнем до твоето село, че на господаря ти му е прилошало.
И конят потеглил. Вървели, вървели, докато не видели първите селски покриви.
Спрели пред първата къща, селянинът слязъл от каруцата с един скок и трескаво зачукал на вратата. Когато конят чул приближаващи се стъпки, затворил очи за миг и си отдъхнал. Вече били спасени – и той, и господарят му. Когато отново отворил очи, селянинът го нямало, а една яка и набита селянка отваряла скърцащата порта.
– Яне, Яне – провикнала се селянката, какво е станало с тебе – завайкала се тя край каруцата.
Закрещяла, натълпили се селяни от съседните къщи и бързо го пренесли вътре в двора. Намокрили му челото, дали му водица да пийне и той се свестил. После стопанката отишла при коня да му свали юздите и го помилвала:
– Браво на теб, кончето ми, браво! Намерило си само пътя и си докарало моя Яне. Ще ти сложа прясно сено да си хапнеш.
– Не на мен трябва да благодариш, господарке, а на селянина, който ни доведе – отвърнал й коня.
– Какъв селянин, аз не видях да е имало селянин, който да ви е довел – зачудила се стопанката.
– Имаше, но той изчезна.
– Милото ми конче, май и теб те е ударила жегата – не му повярвала господарката.
– Но…наистина имаше селянин, иначе как щях да изправя каруцата и да доведа господаря си дотук. Та аз съм само един кон.
– Добре, добре, сигурно си бълнувал, скоро ще се оправиш, ще си пийнеш прясна водица, ще си хапнеш и ще се оправиш – занареждала селянката.
– Па може и така да е било – разколебал се конят – да, може и така да е било. Сигурно наистина сам съм го довел.
И конят се запътил към хранилката си замислен за случилото се и леко поласкан.
– Да, бе, да – ако не бях аз, живи бяхте загинали – ядосала се първоначално феята, която слушала разговора на селянката и коня от небето. – Но какво да ви правя… – махнала после тя с ръка.
Сърцето на Ния бързо забравило неблагодарността на коня и горчивината, че не може да разкрие заслугите си. Била твърде срамежлива и потайна като всяка фея. Тя политнала още по-нависоко, откъдето можела да вижда по-добре дали някой друг не я зове за помощ. Заслушала се, защото отдолу вече се чувал гласа на дете от болницата на близкия до селото град… То крещяло с всичката си сила за помощ, за да може някой да го чуе…