Архивът на дигиталния свят
Преди 11 месеца
Показват се публикациите с етикет Music. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Music. Показване на всички публикации
неделя, 15 май 2011 г.
четвъртък, 21 април 2011 г.
понеделник, 20 декември 2010 г.
събота, 18 септември 2010 г.
Просеник и Белоградчик
Без Белоградчик.
Така. Напоследък в този блог все откровения за свободата, небесата, любовта...Та ето една чиста проба пътепис;-)("пътеписи" - съвсем нов таг!?)
Така. Видин и Белоградчик ми се превъртаха в главичката, хоп наляво-хоп надясно, от има-няма една година. И все не намирах време. Не че сега време имах, но то времето...ако не си го намерим сами, него все го няма;-)
Та след приятно-интуитивната уговорка за една лека тридневна почивка в Северо-Западна България, взехме че тръгнахме;-)В сряда. Вечерта. До Враца всичко си беше постарому. Пътят го бях минавала и преди, и дори знаех къде е Леденика...и Околчица. (Не си признавам, че я мислих за връх Вола, а и досега не знам каква е разликата между едното и другото - знам само приликата - Ботев;-)
Следва лирическо отклонение: Откакто научих наизуст цялото " Аз съм българче" питам ли питам приятели и познати колко български стихотворения знаят наизуст. И няма да казвам отговора. Аз знам едно. В края на този пътепис ще си избера едно стихотворение на Ботев, ще го пейстна тук и още утре ще знам и него;-)
Така. Още сме във Враца. А после директно пристигаме във Видин. Защото пътят помежду им го проспах - ей така, уж дремнах 10 минути, пък се оказа, че съм се събудила 30тина километра преди Бонония (а сега де, след тези 3 дни и разказите на Орлин, съм Видин про!;-), а Бонония е Римското му име;-)
Прекрасна циганско-лятна вечер. Разходка до вкъщи и много сладък сън.
Няма да разказвам по час последните няколко дни. Но много ми се разказва, защото бяха много, много хубави!
Не толкова самият Видин, а хората, усещането, въздуха, спокойствието, реката и 2те котки, които по цяла нощ мъркаха върху ми (а аз много обичам!;-)
Още на първата сутрин седнахме на кафе в Градската Градина, досами Дунава (или както аз съм си била мислила - плюнката;-)) Ама не е плюнка, просто съм виждала много по-големи реки и не съм чак толкова впечатлена...Но не големината имаше значение;-)
Имаха значение трите студени млека с нес (не само че студени, ами дори и не бяха с какао) Моля Ви се, не му носете още едно, нека изпие моето;-))))
Студени, защото нямаше ток. Няколко пъти. В целият град. Криза е;-) Усеща се, паркът е западнал, бабите продават чушки върху вестници проснати на земята на Пазара. Леа яде просеник;-) При мен не е криза, но просеник трябваше да опитам (Е, не е вкусно..)
И до Белоградчик трябваше да отида, така си го бях намислила, но така или иначе, единственият рейс в 7.30ам съвсем умишлено го изпуснах. Просеник. Без Белоградчик.
Но Баба Вида я видях. Исках сама. За да мога аз да усетя присъствието на духовете, толкова силно осезаемо във всяка историческа местност, крепост итн. Там почти не се усещаше. Само влизайки в една от каменните стаи, усетих студа. И животът. Там. Преди стотици години. През Средновековието, когато съм живяла най-много...
Преди Турското Робство. А ето и Ботевото стихотворение.
До скоро пак. С плетена кошница от беззъбия дядо и няколко ръчно изработени бижута. ;-)
МОЯТА МОЛИТВА
О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...
Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;
не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;
не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;
не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;
не ти, боже, на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!
А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!
Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа.
Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!
Не оставай да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!...
Така. Напоследък в този блог все откровения за свободата, небесата, любовта...Та ето една чиста проба пътепис;-)("пътеписи" - съвсем нов таг!?)
Така. Видин и Белоградчик ми се превъртаха в главичката, хоп наляво-хоп надясно, от има-няма една година. И все не намирах време. Не че сега време имах, но то времето...ако не си го намерим сами, него все го няма;-)
Та след приятно-интуитивната уговорка за една лека тридневна почивка в Северо-Западна България, взехме че тръгнахме;-)В сряда. Вечерта. До Враца всичко си беше постарому. Пътят го бях минавала и преди, и дори знаех къде е Леденика...и Околчица. (Не си признавам, че я мислих за връх Вола, а и досега не знам каква е разликата между едното и другото - знам само приликата - Ботев;-)
Следва лирическо отклонение: Откакто научих наизуст цялото " Аз съм българче" питам ли питам приятели и познати колко български стихотворения знаят наизуст. И няма да казвам отговора. Аз знам едно. В края на този пътепис ще си избера едно стихотворение на Ботев, ще го пейстна тук и още утре ще знам и него;-)
Така. Още сме във Враца. А после директно пристигаме във Видин. Защото пътят помежду им го проспах - ей така, уж дремнах 10 минути, пък се оказа, че съм се събудила 30тина километра преди Бонония (а сега де, след тези 3 дни и разказите на Орлин, съм Видин про!;-), а Бонония е Римското му име;-)
Прекрасна циганско-лятна вечер. Разходка до вкъщи и много сладък сън.
Няма да разказвам по час последните няколко дни. Но много ми се разказва, защото бяха много, много хубави!
Не толкова самият Видин, а хората, усещането, въздуха, спокойствието, реката и 2те котки, които по цяла нощ мъркаха върху ми (а аз много обичам!;-)
Още на първата сутрин седнахме на кафе в Градската Градина, досами Дунава (или както аз съм си била мислила - плюнката;-)) Ама не е плюнка, просто съм виждала много по-големи реки и не съм чак толкова впечатлена...Но не големината имаше значение;-)
Имаха значение трите студени млека с нес (не само че студени, ами дори и не бяха с какао) Моля Ви се, не му носете още едно, нека изпие моето;-))))
Студени, защото нямаше ток. Няколко пъти. В целият град. Криза е;-) Усеща се, паркът е западнал, бабите продават чушки върху вестници проснати на земята на Пазара. Леа яде просеник;-) При мен не е криза, но просеник трябваше да опитам (Е, не е вкусно..)
И до Белоградчик трябваше да отида, така си го бях намислила, но така или иначе, единственият рейс в 7.30ам съвсем умишлено го изпуснах. Просеник. Без Белоградчик.
Но Баба Вида я видях. Исках сама. За да мога аз да усетя присъствието на духовете, толкова силно осезаемо във всяка историческа местност, крепост итн. Там почти не се усещаше. Само влизайки в една от каменните стаи, усетих студа. И животът. Там. Преди стотици години. През Средновековието, когато съм живяла най-много...
Преди Турското Робство. А ето и Ботевото стихотворение.
До скоро пак. С плетена кошница от беззъбия дядо и няколко ръчно изработени бижута. ;-)
МОЯТА МОЛИТВА
О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...
Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;
не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;
не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;
не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;
не ти, боже, на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!
А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!
Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа.
Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!
Не оставай да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!...
събота, 10 юли 2010 г.
Bad Romance..
Yeah...this was playing on the bus when I got your txt with the "we need to talk" line;-))))
сряда, 23 юни 2010 г.
сряда, 12 май 2010 г.
петък, 30 април 2010 г.
Благодаря!
Днес има за какво да съм благодарна, на себе си, на Вселената и на няколко приказни помощници!
Хиляди пъти благодаря!!
Some call it faith, some call it love
Some call it guidance from above
You are the reason we found ours
So thank you stars
Some people think it's far away
Some know it's with them everyday
You are the reason we found ours
So thank you stars
There are no winds that can blow it away on the air
When they try to blow it away 's when you know it will always be there
To some it's the strength to be apart
To some it's a feeling in the heart
And when you're out there on your own, it's the way back home
There are no winds that can blow it away on the air
When they try to blow it away 's when you know it will always be there
Some call it faith, some call it love
Some call it guidance from above
You are the reason we found ours
So thank you stars
Thank you stars
Thank you stars
Хиляди пъти благодаря!!
Some call it faith, some call it love
Some call it guidance from above
You are the reason we found ours
So thank you stars
Some people think it's far away
Some know it's with them everyday
You are the reason we found ours
So thank you stars
There are no winds that can blow it away on the air
When they try to blow it away 's when you know it will always be there
To some it's the strength to be apart
To some it's a feeling in the heart
And when you're out there on your own, it's the way back home
There are no winds that can blow it away on the air
When they try to blow it away 's when you know it will always be there
Some call it faith, some call it love
Some call it guidance from above
You are the reason we found ours
So thank you stars
Thank you stars
Thank you stars
четвъртък, 11 февруари 2010 г.
събота, 30 януари 2010 г.
четвъртък, 7 януари 2010 г.
неделя, 20 декември 2009 г.
сряда, 4 ноември 2009 г.
петък, 23 октомври 2009 г.
неделя, 18 октомври 2009 г.
Българските хорА
И понеже много ми се иска всички, ама всички да могат да играят поне едно хоро, съм решила да ви науча на Дунавското, никой да не се оплаква после на сватбата, хихи:
Ето го и цялото хора, изиграно от професионалистите!
Хайде сега сами на музиката, гордо гледайки знамето!!!
А на мен Бяла Роза си ми остава най-любимото, хихи:
Ето го и цялото хора, изиграно от професионалистите!
Хайде сега сами на музиката, гордо гледайки знамето!!!
А на мен Бяла Роза си ми остава най-любимото, хихи:
събота, 17 октомври 2009 г.
вторник, 13 октомври 2009 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
