А аз ще си го препиша

Безглаголно стихотворение

Градина, пролет, май, цветя,
скамейка, шепот сладък.
И сред цветята Той и Тя,
любов и тъй нататък.

Поля, природа, красота,
река, гора, нататък,
природа, сбъдната мечта,
възторг и тъй нататък.

Годеж, венчило, поп и брак,
момент безумно кратък,
после проза, скука, мрак,
деца и тъй нататък.

Курорт, море, приятен смях,
простор, вълни оттатък,
възбуда, трепет, сладък грях,
рога и тъй нататък.

Полуда, нежност, сълзи, плач,
плесник и писък кратък,
багаж, билет, дете, носач,
развод и тъй нататък.

Нахалник, пари, кола,
вертеп и той сред мрака,
кафе, билярд, квартира, ключ,
жени и тъй нататък.

Бастун, легло, юрган, приют,
глава с перчем окапъл,
цокало, карти сноп, албум,
легло и тъй нататък.

Наследници, камбанен звън
и яма сред цветята,
лопата, кирка, поп и кръст,
ковчег без тъй нататък.

Радой Ралин.

Каменарче (рецитирано от Марго...

....докато си проправяше път в мазето в Лакавица)

С тъмносив каскет и с побеляла блуза
Дързост в погледа гори
Алена кръв през одрасканата буза
С тънка ивица струи

Спряло пред грамадната скала в закана
Сръчно чука то върти
По целувките на хладната стомана
Камъкът в искри пламти

Хей, другарю, ти какво решил си с чука
С тези трески и искри?
Аз ли? Път ще се прокарва друже тука,
Нов път, в тези канари!

(Символично, соц)

Пожелавам си достатъчно!

Желая ти достатъчно слънце , за да запазиш мирогледа си светъл !
Желая ти достатъчно дъжд , за да оцениш слънцето още повече !
Желая ти достатъчно щастие , за да запазиш духа си жив !
Желая ти достатъчно болка, че и най – малките радости в живота да изглеждат много по – големи !
Желая ти достатъчно да получиш , за да задоволиш желанията си !
Желая ти достатъчно да загубиш , за да оцениш това , което имаш !
Желая ти достатъчно ‘ Здравей ’ , за да ти даде сили за последното ‘ Довиждане ’ !

Здравей за първи път!!

Вятър Непокорен ?

Момченце, аз съм леля ти..
Наистина...какво че още имам тънка талия?

Това, че си се вкопчил в мен неистово
ще е на юли лошото влияние.

Слънчасъл си и затова не виждаш -
не съм принцеса, нито пък съм млада.
Човекът, който ми създава грижи,
(но го обичам) - дядо ти се пада.

Очите му не светят като твоите.
Разкъсан е от кръстопътни сънища.
И двамата се плашим от завоите -
да не изскочи нежелано бъдеще.

На младостта все още й отива
да припознава любовта във всичко.
Но после всяка дума ни убива:
най-страшната е думата "обичам".

Ти още можеш да я викнеш в песен.
Ще затанцуват младите момичета.
А аз оставам в сянката му есенна.
И знам, че няма да родя кокичета.

Такива като теб ще се захласват
в походката ми, следвана от мълния.
Но всяка нощ до него ще угасвам.
И тихичко снегът ще ме изпълва.

Докато стана снежната царица -
безкръвна и безплодна, безлюбовна.
А дядо ти - един разминат рицар,
за шпагата напразно ще си спомня.
Не се страхувам, страшното отмина
в разгара на едно подобно лято.

Не съм ти на смеха и на годините.
Така че, дай си лапата, приятел!

И утре като свириш след полите,
издувани от вятър непокорен -
да знаеш: всички лелки са сърдите.
А аз съм само първия ти спомен.