Писма до Клаудия 1

Аз живея моя живот и ти живееш твоя.
Не съм на този свят, за да сбъдна очакванията ти,
нито пък ти - за да сбъднеш моите.
Ти си ти и аз съм аз.
И ако случайно се срещнем някъде, ще е прекрасно.
А ако се разминем, нищо не може да се направи.

Няма светлина без мрак, няма смелост без страх
няма близо без далеч...нищо не може да съществува без своята противоположност.

Искам да се изпразня, за да мога да се напълня
За не съм никога пълна
За да бъда себе си
За да живея!

Вярвам в чудеса!

Искам да ти кажа толкова много неща. Прекрасно е да срещнеш човек, който сякаш те разбира преди да проговориш, който не съди и не задава неодобрително въпроса " Защо?"...Защото ти знаеш какво е да нямаш очаквания и все пак да вярваш, че си заслужава да рискуваш, тръгвайки по неотъпкания и много каменист (и сух) път.

При теб няма вода, но ти не си жаден, пиеш от енергията на слънцето и все още се усмихваш. Не е толкова случайно, че те питат как все още можеш да се смееш? Защото хората имат толкова много, а са забравили да са мили и добри, а усмивката са я изпратили на дългосрочна ваканция в миналото.

Когато усетих силата на енергията и топлината на ръцети ти, наистина забравих за миг, че сме на този свят. Затворих очи и почувствах, че ей така, просто искаш да ми помогнеш. Лекуваш ме и сега, без да знаеш какво правиш в астрала;-)

И аз те лекувам, без да знам как и от какво точно имаш нужда, но те усещам как надничаш някъде зад дясното ми рамо как пиша. Ще ти го изпратя това писание след съвсем мъничко, почакай! ;-)

Тук си и е хубаво. Нали така: Аз съществувам за тези, за които съществувам. Ти съществуваш тук, сега;-)

" Чудесата се случват, ако вярваш в тях! - Вярвам! - И аз"

Вълшебна нощ от мен!

PLEASE, listen to this!

Неделно

От време на време изчезвам..Ходя насам-натам, търся, усещам и не намирам време да разкажа.

За разказване много. Най-вече за този истински живот, който вече се случва. Все си мисля, че списъкът с критериите може да си оставим и в джоба. Кому е нужно да се отмятат сто и единайсетте показатели за устойчив, природосъобразен и хармоничен живот:

1. Живеете ли на село?
2. Живеете ли в къща, направена изцяло от естествени материали?
3. Имате ли градина, в която прилагате принципите на пермакултурата?
4. Суровоядец ли сте?


Вече се разбира, че сте вегетарианец и считате жестокостта към животните за напълно недопустима.

Всичко е еко и много истинско.

Но ето точно тази истина е най-важният критерий! "ОК, използвам купешки неекологични памперси, но правя толкова много други неща, за да съм в хармония с природата, така че си спя съвсем спокойно!" Точно за това говоря и аз!

Харесвам хората, които са намерили баланса в своето търсене и могат открито да признаят грешките си и да говорят истината.

И на мен току ми се изплъзне някоя лъжичка, но общо взето гледам да съм с чиста съвест, най-вече пред себе си.

И за какво цялата тази тирада? Ами защото от време на време се чувствам леко изпаднала, че все още си купувам кожени обувки и ям по някое друго парче месо. Въобще не мога да се сравнявам с възвишените души на еко-хората, за които това са някакви много лоши неща. Хич не искам да ги съдя, всеки отговаря сам за себе си, само дано всички сме напълно спокойни, че живеем философията си, ама истински, от момента в който си отворим очите, пък дори и докато спим.

Кой ми даде толкова сила да усещам, не знам. Ама като някой стои пред мен и ми говори някакви истории, пък аз си знам, че това са измишльотини и само думи след думи? Какво се прави в такива моменти? Вярва се да думите или на усещането? За мен е ясно, колкото и камъни да ми хвърляте по главата;-))

Само ми се иска да продължавам да си следвам усещането и да не се страхувам!!! Защото май винаги знаем кое е ОК и кое не, колкото и да ни се иска да кажем на бялото черно (или обратното;-)))))

Хайде стига размисли, слънцето грее! Пролет!

Go Bridget Go!

УРАААААА!!!

България свободна от ГМО!!!!

Pri-Zemni Hora or Dreams do come true!

Hello world!

For the last few days, I wake up in a small and very minimalistic hotel room at the Rica Hotel (Kungsgatan, Stockholm:)). Back to reality, or the start of a new life?

Actually, this is nothing to do with work, work is just a money-maker these days, work is no longer ambition, drive, motivation....work is play, laughter and fun. Cause there are no expectations, career plans or indeed "balanced scorecards", trust me I never knew what they were anyway... These days work is a way of earning the cash for the dough:))

Will I be able to make my own dough soon? I hope so! And this dream is called Pri-Zemni hora...(Shame I am no good with installing BG on these work computers, they hardly let me log in here:))

OK! Now listen, how exciting is this...meeting more people, who, like me, dream of the Simple life, in harmony with Nature, in harmony with the Universe and ourselves. And all of this in Bulgaria. These are Bulgarian people, which makes the project 243278978978 times more interesting!!!!

I have nothing against foreigners, indeed I have lived abroad for so many years and have learnt lots from them. Different cultures have made my life more colourful and interesting, definitely!!! BUT...I want to wake up in a house in my homeland, I want my kids to speak my language and I want us all to give our country the chance of a better future. Is this too much to ask for?

Most of you reading this already know me, the ever-searching for the truth hopeless romantic, who is never too afraid to go for what the heart says. Well, maybe this was too big of a statement. I am really, really scared! But I still really try to go for it! And despite the drama and the sleepless nights spent hesitating whether to go one way or the other, the final answer of the heart seems to do it for me!

Every time! And my heart is singing, my heart can't wait to go to Shipka and meet everyone else. Eli, Asen and little Adi are also coming and who better to share this with than Tamsin...she also knows what I am talking about!

I already recognise myself in the worlds of this guy (I guess), Terramante. And I am ready to wait, if it takes us a few years, so be it (turning 30 in a few days is strangely not making me impatient in any shape or form, exactly the opposite!..)I know what I want and I am sure we, together, can make it happen!

Yes, I am bombarded with questions about money and jobs. And I know that we might have to make some compromise to start with, I might have to continue doing these amazing spreadsheets and fancy reports (again, fine with me) but in the long run, I will have the Ben Law house and my life, shared with the other angels of the Universe, the lightworkers who are going to learn how to live, again, from scratch.

This is a beautiful day, let there be light!!!!