Snowdon - Day Five

No buses since 11 o'clock last night

No tube

More than 100 schools and offices closed

All trains delayed

All flights cancelled...all 760 of them!

London is at a standstill


It started snowing last night, this morning at 4am everything is white...Am I going to fly or not? BA's website kindly informs me that my flight is cancelled but I need to get to the airport to re-book my flight.

The streets are dead, luckily Alex is brave enough to drive me to the new Terminal 5. Inside, the queues are enormous...!!! There is no way I am waiting...I manage to find a BA man, going on his break and plead him to help...He gives me a "magic number" - and yes, it works, the lady manages to re-book me on a flight tomorrow at 10.45am

Wish me luck!!!!

Going back, the streets are white and beautiful, I am exhausted from all the yo-yo emotions this morning...I love the snow but not when I am due to travel... Everyone is on the streets, some have never seen snow before...This is the heaviest snowfall in London since 1991.

As Alex's niece told her dad this morning "Daddy, there is so much milk outside"....

Safely back at 7 Ballantrae House, I am typing this, hoping to get some nice sleep...I'll upload the photos later;-)

I love you Snowdon!!?;-)))

x

London - Day Three

Sushi, sushi, Nevi and some favourite sites;-))

London - Day Two

Memories, memories...

How many times have I taken the bus down Finchley Road...countless!!



















There's St John's Wood station and Eyre Court...One of these is my window...Grant, I had the best time living there!!!
















And here comes 2 Frognal...Kremy, our party flat, meeting Alex...The O2 centre, Hamsptead, my life...
















Yes, I am on the same bus no 13, sitting at the top front seats, going down Oxford Street...And then I see them, they are in a taxi, both frantically typing on their Blackberries...can you imagine them? As if their life depends on the 12312413799th e-mail for the day...I get off at Trafalgar Square and I fall in love...He is white, she is black and they are singing the funkiest jazz I've heard on the street...But I am in love with their little child, drumming and giving me the best smile ever. Thank you!!!























Then it's time to visit Mysteries, one of my favourites - an esoteric bookshop set in the heart of Covent Garden. I pass by Crocs and buy some orange flip flops;-)) Going down Shaftsbury Avenue, I see the decorations of the recently passed Chinese New Year and decide to take a picture...Finally time for a deserved rest in Starbucks, sipping my favourite Chai Tea Latte, admiring one of the many beautiful Grade II buildings on Regent Street...Could not miss Uniqlo..you will all see my new pink spring jacket...Et voila, the number 13 comes again and I head back home....

My London!!!

Woburn - Day One

Welcome to Woburn...

Set in 3,000 acres, Woburn Abbey has been the home to the Dukes of Bedford for over 300 years and is now occupied by the 15th Duke and his family.

The Deer Park is home to ten species of deer, the Red Deer and Fallow Deer which are native to Britain and eight other species which originally came from Asia..

www.discoverwoburn.co.uk

London - Day One

29th Jan 2009

I am tooo excited! Having slept not more than 2 hours, I was picked up by Chefo early, early in the morning...He was taking me to the airport. What a drive!!!!

Thankfully, here I am again, at the aiport lounge, waiting for the pink bird to take me to London...

















Alex, not having any of my "Please, I want to go home and sleep", decided to take me to Woburn...Well, it's only at Junction 13 of the M1...2 junctions north from Luton airpot...Fair enough!

We took the "Scenic route" - no wonder, see why for yourself...

A very sad story

http://www.24chasa.bg/Default.asp?statid=109152&rubr=0&izd=1&fsize=&swidth=800&tr=1&im=01&id=30&iy=2009

Victor died under an avalanche in Bansko..he was 28.

"Fear causes hesitation...Hesitation causes your worst fears to come true

The ultimate rush, there is nothing that comes close to it...

There is a very thin line between life and death...

It's not tragic to die doing what you love...You want the ultimate, you've got to be willing to pay the ultimate price.."


RIP!

Пътуване в чужбина...

Като малка, любимият ми късмет от Новогодишната баница беше "пътуване в чужбина"...! После пораснах и пътуването в чужбина някакси започна да звучи странно, защото "чужбината" беше вече моят дом. И така в продължение на 10тина годинки. Освен това, пътуването по работа се превърна едва ли не в ежедневие и наистина имаше момент, в който като че ли познавах целия персонал на Старбъкс на Хитровския терминал 1 (Хитрово, както казват някои от милите ми сънародници в ОК;-)).

Добре де, от Декември 2007 живея отново в БГ. Отначало непрекъснато прескачах до Лондон, но напоследък започвам да се чувствам все повече отново "у дома". И тези пътувания в чужбина започват да ми се струват все по-вълнуващи...Ех, тези ш,щ,я,ч,ц,ю...не ги знам къде са и ми е много трудно да пиша...?!?!!!

След няколко дни се каня да се кача на самолетчето и да отскоча до Лондон...Сашенце, идвам!!! Току виж съм се организирала и за една бърза визита до Стокхолм. Да видим! Че нещо се опитвам да се разболея....засега не се давам, но дано да ми мине бързо, бързо!!!

Been there, done that! Когато ходихме с Хедър до Русия бях по-зле...май всичко е до самоконтрол и съзнание!!

Та за чужбината, чудя се какво ще е това, дето да ми даде стимул да се върна обратно в БГ...понякога ми се струва, че си отивам обратно вкъщи, обратно в Лондон. В София е моето семейство, но за него всички знаем....Апартаментът в Стрелбище все още ми се струва като склад, а за приятелите, всеки има свой живот. Моят къде е?

Преди 2-3 дни през главата ми минаваха какви ли не мисли, миналата седмица започна с Митко и Карибите...Таити, here we come! После се замислих колко хубаво може да бъде и тук...колко лесно, истинско и много, много сладко...Е, сладко е де! Аз си знам за какво говоря...А сега защо искам да замина и да не се върна, ей така да поостана някъде там, там, където искам да бъда...Париж, Ница, Лондон?!...

Все ми се въртят някакви слънчеви места...че то и тук днес не спря да грее...All in all, май ако грее в сърчицето, където и да си е "у дома", а в чужбина хич не ти се ходи...

Грей слънчице, грей!!

Обичам те;-)