[mileidi46] ПЪЛЕН ХАОС ВЪВ ФРАНЦИЯ(ОБНОВЕНО)
Преди 2 години
вторник, 31 март 2009 г.
понеделник, 30 март 2009 г.
събота, 28 март 2009 г.
Not for the faint-hearted..
Тази сутрин се замислих за едни не толкова приятни теми, а именно смъртта и най-вече погребенията, гробищата, панахидите и всички тем подобни български ритуали, които следваме, за да, виждате ли, УЖ, почетем умрелите..
И защо бе чеденце, откъде ти дойдоха тези мисли в хубавата главичка?
Значи, първо ме замисли Мончо...Колкото и еретично да звучи и дядо Господ да не харесва това, което съм написала тук, аз наистина вярвам, че не е нужно да се ходи по гробища, за да почетеш близките си.
Аз например на гробища не съм ходила от години...Факт! Да не говорим, че единственото погребение, което си спомням, беше на мойта баба, когато бях на 6! Но това съвсем не значи, че съм забравила...Мисля си и за баба и за дядо, и за леля Милка, дори от време на време си ходим на гости в сънищата. Но това с гробищата наистина ми е доста траги-драматично и ненужно...
От друга страна, снощи се видях и с Йоаннка и Лозан, които последните 6 месеца не се спряха да ходят по гробища. За съжаление им се насъбраха много поводи...И какво да правят? Няма как! Сигурна съм, че и аз в подобна ситуация, ще стискам зъби и ще правя каквото трябва...
НО!!!! Когато ми дойде на мен времето, много ми се иска да се спестят всички такива дъндании. В една урничка и в планината...!!! И без погребения и други такива!
Завещание, послание, не знам...но ако някой го чете това и си спомни какво съм казала днес на онзи ден, когато ще се случи, моля да ми изпълни желанието!!!
А днес пак грее слънце;-)
И защо бе чеденце, откъде ти дойдоха тези мисли в хубавата главичка?
Значи, първо ме замисли Мончо...Колкото и еретично да звучи и дядо Господ да не харесва това, което съм написала тук, аз наистина вярвам, че не е нужно да се ходи по гробища, за да почетеш близките си.
Аз например на гробища не съм ходила от години...Факт! Да не говорим, че единственото погребение, което си спомням, беше на мойта баба, когато бях на 6! Но това съвсем не значи, че съм забравила...Мисля си и за баба и за дядо, и за леля Милка, дори от време на време си ходим на гости в сънищата. Но това с гробищата наистина ми е доста траги-драматично и ненужно...
От друга страна, снощи се видях и с Йоаннка и Лозан, които последните 6 месеца не се спряха да ходят по гробища. За съжаление им се насъбраха много поводи...И какво да правят? Няма как! Сигурна съм, че и аз в подобна ситуация, ще стискам зъби и ще правя каквото трябва...
НО!!!! Когато ми дойде на мен времето, много ми се иска да се спестят всички такива дъндании. В една урничка и в планината...!!! И без погребения и други такива!
Завещание, послание, не знам...но ако някой го чете това и си спомни какво съм казала днес на онзи ден, когато ще се случи, моля да ми изпълни желанието!!!
А днес пак грее слънце;-)
петък, 27 март 2009 г.
четвъртък, 26 март 2009 г.
Руми
Вдъхновяващ, божествен, никой и всичко, това си Ти!
"Зная накрая, че нищо не знам; Невежество така безкрайно смайва и освобождава моята дуща. Учудването на детето се превръща в ежедневния ми хляб, разчупван за мен с всеки отминаващ миг!"
"Недей ми говори за Рая, Раят е за вярващите. Поради познанието, отдавна вярването изоставих. От Рая нужда нямам, когато тук те имам. Тук, с Теб - единствения рай, от който се нуждая."
"Зная накрая, че нищо не знам; Невежество така безкрайно смайва и освобождава моята дуща. Учудването на детето се превръща в ежедневния ми хляб, разчупван за мен с всеки отминаващ миг!"
"Недей ми говори за Рая, Раят е за вярващите. Поради познанието, отдавна вярването изоставих. От Рая нужда нямам, когато тук те имам. Тук, с Теб - единствения рай, от който се нуждая."
сряда, 25 март 2009 г.
вторник, 24 март 2009 г.
How clean is your washing?
A young couple moves into a new neighborhood.
The next morning while they are eating breakfast, the young
woman sees her neighbor hanging the wash outside.
"That laundry is not very clean", she said.
"She doesn't know how to wash correctly.
Perhaps she needs better laundry soap"
Her husband looked on, but remained silent.
Every time her neighbor would hang her wash to dry, the
young woman would make the same comments.
About one month later, the woman was surprised to see a
nice clean wash on the line and said to her husband:
"Look, she has learned how to wash correctly.
I wonder who taught her this?"
The husband said, "I got up early this morning and
cleaned our windows."
And so it is with life.. What we see when watching others
depends on the purity of the window through which we look.
The next morning while they are eating breakfast, the young
woman sees her neighbor hanging the wash outside.
"That laundry is not very clean", she said.
"She doesn't know how to wash correctly.
Perhaps she needs better laundry soap"
Her husband looked on, but remained silent.
Every time her neighbor would hang her wash to dry, the
young woman would make the same comments.
About one month later, the woman was surprised to see a
nice clean wash on the line and said to her husband:
"Look, she has learned how to wash correctly.
I wonder who taught her this?"
The husband said, "I got up early this morning and
cleaned our windows."
And so it is with life.. What we see when watching others
depends on the purity of the window through which we look.
Day 6
No matter where you are, no matter how difficult things might appear to be, you are always being moved towards magnificence. ALWAYS!
Светът през очите на едно дете;-)
Ами да! Гледах го по обяд в парка, едно малко русо момиченце, на около 3-4. Усмихнато, палаво, любопитно, с големи сини очи!!
Винаги съм искала да имам хлапе със сини очи...И все още искам, само да намеря подходящия татко;-)
Замислих се колко е хубаво наоколо, особено, когато се усмихваш. И наблюдаваш. И рисуваш. И си пееш (тихичко, тихичко, дори и на улицата)...И танцуваш. И знаеш отговорите. И че всичко е наред.
Имам една снимка на две човечета, хванати за ръка...Много, много сладко! (Пипинка, "сладко" май не ти е любимата дума, ама с Емил наистина сте много сладки;-ррр)
Остави сладко, но напоследък ми е някакси много спокойно. Имам усещането, че хилядите въпроси сами си намират отговорите, а желанията просто се сбъдват...когато им дойде времето;-)!
"Ако не можеш уханието да усетиш, не идвай в градината на Любовта. Ако не искаш гол да бъдеш, не влизай в потока на Истината. Стой си там, където си. Недей по моя път да вървиш!"
Четвъртък, Червената Къща, Руми;-)
Винаги съм искала да имам хлапе със сини очи...И все още искам, само да намеря подходящия татко;-)
Замислих се колко е хубаво наоколо, особено, когато се усмихваш. И наблюдаваш. И рисуваш. И си пееш (тихичко, тихичко, дори и на улицата)...И танцуваш. И знаеш отговорите. И че всичко е наред.
Имам една снимка на две човечета, хванати за ръка...Много, много сладко! (Пипинка, "сладко" май не ти е любимата дума, ама с Емил наистина сте много сладки;-ррр)
Остави сладко, но напоследък ми е някакси много спокойно. Имам усещането, че хилядите въпроси сами си намират отговорите, а желанията просто се сбъдват...когато им дойде времето;-)!
"Ако не можеш уханието да усетиш, не идвай в градината на Любовта. Ако не искаш гол да бъдеш, не влизай в потока на Истината. Стой си там, където си. Недей по моя път да вървиш!"
Четвъртък, Червената Къща, Руми;-)
събота, 21 март 2009 г.
Баба Марта....шизофреничка....;-)
(Както казва Ники)
Ето с какво ни изненада, за пореден път, на 20ти Март...уж на шега, но след 6-7 часа София направо побеля, а разходката с Чефо до Витоша си беше офф-роуд биг тайм;-)))
Ето с какво ни изненада, за пореден път, на 20ти Март...уж на шега, но след 6-7 часа София направо побеля, а разходката с Чефо до Витоша си беше офф-роуд биг тайм;-)))
вторник, 17 март 2009 г.
Абсурдистан
http://musicidol.btv.bg/forum/index.php?showtopic=12710
За пореден път... ослепена от приятеля си, той е на свобода, звезда...?!!! Оставам безмълвна!
За пореден път... ослепена от приятеля си, той е на свобода, звезда...?!!! Оставам безмълвна!
These last few days
These last few days have been both happy and sad...
I felt the loneliness of an empty house, the satisfaction of a well done job, the once again unexpected but so, so sweet confirmation that dreams do come true, the pleasure of following through and the excitement of meeting someone in whose eyes I could see myself...
I have met a lot of people in my life but there are very, very few in whose eyes I could see the truth...from the very first moment...and believe me, these people are special...I remember the exact seconds...our eyes crossing and......God!!!! Miracle....!!! that feeling that everything is all right, that feeling of loosing control, that feeling of total freedom...Thank you, God, for allowing me to have such special moments...they are earth-shaking, ground-breaking...whatever, they are just amazing!!!
From the moment you turned back, on these steps in Sozopol (you know who you are and I love you so, so much...I hope you read this!),I knew what it felt like to recognise yourself in someone else...And yes, sometimes we loose touch, (there is another person I think about always but we have not spoken for ages), but this love is soo soo real...
There is someone else I met not that long ago, in a strange house, somewhere in North London, and he made my world, he taught me to dream, he made me shiver and cry..And I love him! Yes, I love you and I know everything will be all right!!!!
My love, my boy, who is so, so special and is always there for me...who understands me and accepts me, who loves me just the way I am...Thank you, bebi! Do you remember the Lower Ground Bar?;-)
And today, perhaps someone I knew in a past life but yes, definitely the exact same feeling....
I am so grateful for being able to recognise these moments...and to love them!
A reminder for later on: Music Idol: my favourite boy is back and my favourite girl is out...life, heh!
Another reminder: to be grateful but to continue MY WAY!
THANK YOU!!!!! JUST THANK YOU!!!!!
I felt the loneliness of an empty house, the satisfaction of a well done job, the once again unexpected but so, so sweet confirmation that dreams do come true, the pleasure of following through and the excitement of meeting someone in whose eyes I could see myself...
I have met a lot of people in my life but there are very, very few in whose eyes I could see the truth...from the very first moment...and believe me, these people are special...I remember the exact seconds...our eyes crossing and......God!!!! Miracle....!!! that feeling that everything is all right, that feeling of loosing control, that feeling of total freedom...Thank you, God, for allowing me to have such special moments...they are earth-shaking, ground-breaking...whatever, they are just amazing!!!
From the moment you turned back, on these steps in Sozopol (you know who you are and I love you so, so much...I hope you read this!),I knew what it felt like to recognise yourself in someone else...And yes, sometimes we loose touch, (there is another person I think about always but we have not spoken for ages), but this love is soo soo real...
There is someone else I met not that long ago, in a strange house, somewhere in North London, and he made my world, he taught me to dream, he made me shiver and cry..And I love him! Yes, I love you and I know everything will be all right!!!!
My love, my boy, who is so, so special and is always there for me...who understands me and accepts me, who loves me just the way I am...Thank you, bebi! Do you remember the Lower Ground Bar?;-)
And today, perhaps someone I knew in a past life but yes, definitely the exact same feeling....
I am so grateful for being able to recognise these moments...and to love them!
A reminder for later on: Music Idol: my favourite boy is back and my favourite girl is out...life, heh!
Another reminder: to be grateful but to continue MY WAY!
THANK YOU!!!!! JUST THANK YOU!!!!!
неделя, 15 март 2009 г.
Га бехме млади 80те;-)
Любимата ми група във Фейсбук;-))
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете вкъщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите:
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
01. Без да искаш въвеждаш пин кода си на микровълновата.
02. Не си играл на пасианс с истински карти от години.
03. Не можеш да си намериш колата на паркинга, освен ако не я повикаш с алармата.
04. Баба ти говори повече за Есмералда и Рич, отколкото за собствените си деца.
05. Знаеш повече за проблемите на Брад Пит, отколкото за тези на собствения си брат.
06. Чуваш по новините, че 50 човека са били взривени и сменяш канала, защото не е нищо ново.
07. Сваляш си обувките, преди да влезеш... в самолета.
08. Имаш списък с 15 телефонни номера, за да се обадиш на 3 членното си семейство.
10. Най-добрият приятел на човека вече не е кучето, а мобилният телефон.
11. Звъниш си всяка сутрин... за да си намериш мобилния телефон.
12. Тъпо ти е, че не можеш да звъннеш и на дистанционното на телевизора, като изчезне.
13. Чудиш се на къде да насочиш мебелите си в стаите, където нямаш телевизор.
14. Не знаеш ничий телефон наизуст, дори собственият си, защото всички са ти в GSM-a.
15. Да си забравиш GSM-a в къщи е драма. Единственото по-страшно е да го загубиш!
16. Децата ти играят футбол всеки ден... пред компютъра.
17. 10 годишния ти племенник не може да говори много, но може да чати перфектно.
18. 10 годишния ти племенник пише по-бързо на клавиатурата, отколкото говори.
19. Не си модерен, ако вече си на повече от 20 и още не си спал с някой от твоя пол.
20. Ако си на тинейджърски купон, можеш да пикаеш навсякъде, но не и в тоалетната. Тя е само за секс.
22. Ако слушаш песни, чиито текст има смисъл, значи или си прекалено стар или прекалено гей.
23. Цената на квадратен метър в центъра на столицата ти е по-ниска от цената на квадратен сантиметър в любимия ти уебсайт.
24. Сложил си парола на файла с паролите си.
25. Пращаш е-мейли на колегата в съседния офис.
26. Като причина да не поддържаш връзка с роднини и приятели изтъкваш, че нямат е-мейли.
27. Проверяваш си е-мейла по 5 пъти на ден, но нямаш време да поговориш с майка си повече от веднъж седмично.
28. Ако не получаваш поща вкъщи повече от седмица, се чувстваш пренебрегнат, макар да получаваш редовно само глупави реклами. Ако обаче не получиш никакъв е-мейл за повече от ден-два, даже спам-ът започва да ти липсва.
29. Мразиш да пишеш с химикал, защото няма спелинг чек (проверка на правописа).
30. Използваш си телефона повече за писане, отколкото за говорене.
31. Оплакваш се, че на GSM-ът ти нямаш "copy" - "paste".
32. Купил си си дигитална камера, за да правиш колкото си искаш снимки и сега имаш толкова много, че нямаш време да ги гледаш.
33. Спираш пред къщи с колата и използваш GSM-a, за да провериш дали няма някой вкъщи, за да ти помогне с покупките.
34. Ядосваш се на приятелите ти, че закъсняват с 5 минути и още не са ти звъннали на GSM-a.
35. Децата ти не искат да ядат храна, която не е танцувала по телевизията.
36. Ставаш сутрин и влизаш в Интернет, преди да влезеш в кухнята да си направиш кафе.
37. Колкото повече си разпределяш времето, толкова по-малко ти остава.
38. Слагаш наклонени усмивки, дори когато пишеш с химикал
39. Накланяш си главата на една страна, когато се усмихваш
40. Четеш това и клатиш глава, и се усмихваш.
41. Дори още по-лошо, знаеш на кого точно ще препратиш тази статия.
42. Прекалено си зает, за да забележиш, че на този списък му липсва номер 9.
43. Даже се връщаш назад, за да видиш, наистина ли няма номер 9.
44. А сега се усмихваш. Хайде, препрати го на приятелите си, знам че ти се иска!
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете вкъщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите:
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
01. Без да искаш въвеждаш пин кода си на микровълновата.
02. Не си играл на пасианс с истински карти от години.
03. Не можеш да си намериш колата на паркинга, освен ако не я повикаш с алармата.
04. Баба ти говори повече за Есмералда и Рич, отколкото за собствените си деца.
05. Знаеш повече за проблемите на Брад Пит, отколкото за тези на собствения си брат.
06. Чуваш по новините, че 50 човека са били взривени и сменяш канала, защото не е нищо ново.
07. Сваляш си обувките, преди да влезеш... в самолета.
08. Имаш списък с 15 телефонни номера, за да се обадиш на 3 членното си семейство.
10. Най-добрият приятел на човека вече не е кучето, а мобилният телефон.
11. Звъниш си всяка сутрин... за да си намериш мобилния телефон.
12. Тъпо ти е, че не можеш да звъннеш и на дистанционното на телевизора, като изчезне.
13. Чудиш се на къде да насочиш мебелите си в стаите, където нямаш телевизор.
14. Не знаеш ничий телефон наизуст, дори собственият си, защото всички са ти в GSM-a.
15. Да си забравиш GSM-a в къщи е драма. Единственото по-страшно е да го загубиш!
16. Децата ти играят футбол всеки ден... пред компютъра.
17. 10 годишния ти племенник не може да говори много, но може да чати перфектно.
18. 10 годишния ти племенник пише по-бързо на клавиатурата, отколкото говори.
19. Не си модерен, ако вече си на повече от 20 и още не си спал с някой от твоя пол.
20. Ако си на тинейджърски купон, можеш да пикаеш навсякъде, но не и в тоалетната. Тя е само за секс.
22. Ако слушаш песни, чиито текст има смисъл, значи или си прекалено стар или прекалено гей.
23. Цената на квадратен метър в центъра на столицата ти е по-ниска от цената на квадратен сантиметър в любимия ти уебсайт.
24. Сложил си парола на файла с паролите си.
25. Пращаш е-мейли на колегата в съседния офис.
26. Като причина да не поддържаш връзка с роднини и приятели изтъкваш, че нямат е-мейли.
27. Проверяваш си е-мейла по 5 пъти на ден, но нямаш време да поговориш с майка си повече от веднъж седмично.
28. Ако не получаваш поща вкъщи повече от седмица, се чувстваш пренебрегнат, макар да получаваш редовно само глупави реклами. Ако обаче не получиш никакъв е-мейл за повече от ден-два, даже спам-ът започва да ти липсва.
29. Мразиш да пишеш с химикал, защото няма спелинг чек (проверка на правописа).
30. Използваш си телефона повече за писане, отколкото за говорене.
31. Оплакваш се, че на GSM-ът ти нямаш "copy" - "paste".
32. Купил си си дигитална камера, за да правиш колкото си искаш снимки и сега имаш толкова много, че нямаш време да ги гледаш.
33. Спираш пред къщи с колата и използваш GSM-a, за да провериш дали няма някой вкъщи, за да ти помогне с покупките.
34. Ядосваш се на приятелите ти, че закъсняват с 5 минути и още не са ти звъннали на GSM-a.
35. Децата ти не искат да ядат храна, която не е танцувала по телевизията.
36. Ставаш сутрин и влизаш в Интернет, преди да влезеш в кухнята да си направиш кафе.
37. Колкото повече си разпределяш времето, толкова по-малко ти остава.
38. Слагаш наклонени усмивки, дори когато пишеш с химикал
39. Накланяш си главата на една страна, когато се усмихваш
40. Четеш това и клатиш глава, и се усмихваш.
41. Дори още по-лошо, знаеш на кого точно ще препратиш тази статия.
42. Прекалено си зает, за да забележиш, че на този списък му липсва номер 9.
43. Даже се връщаш назад, за да видиш, наистина ли няма номер 9.
44. А сега се усмихваш. Хайде, препрати го на приятелите си, знам че ти се иска!
събота, 14 март 2009 г.
Day 5
Look for the gifts in everything, especially when you are facing what appears to be a negative situation. Everything that we attract causes us to grow, which means that ultimately everything is for our own good.
Adjusting to a new path and a new direction will require new qualities and strengths, and these qualities are always exactly what we need to acquire in order to accomplish the great things ahead in our life.
Adjusting to a new path and a new direction will require new qualities and strengths, and these qualities are always exactly what we need to acquire in order to accomplish the great things ahead in our life.
сряда, 11 март 2009 г.
Един ден в Центъра на София
Отдавна искам да Ви разкажа за любимите ми места...в София!!
Толкова съм щастлива, че вече ги открих (е, поне няколко от многото, които ми предстоят). И все пак няколко!!!
Имам любими места в Лондон, в Париж, в Барселона, дори и в Стокхолм (който определено не ми е любим град;-)) и къде ли другаде не...а в собствения ми роден град все не намирах малки уютни кътчета, които да са си само МОИ!?...
Това с намирането е състояние на духа, това вече го разбрахме, и въпреки всичко...усещането, че си си на мястото си, на твойто си място е наистина всепоглъщащо успокояващо еуфорично...!!!
Днес подскачам от радост вече цял ден, защото последните няколко дни, покрай Сашовото идване в София, ги обиколих почти Всичките!!!!! Мойте си местенца;-)) Йеееей!!
И него го развеждам, но само аз знам. Само аз знам тайните, които те пазят; само аз знам вълшебствата, които са се случвали там; само аз ги познавам по този начин и само аз мога да им се наслаждавам така! Те също ме обичат и когато ме видят на вратата ми се усмихват, отговаряйки на мойто заговорническо намигане - ние си знаем;-)
Ха така!!!! Ами сега, как ще Ви разкажа за тях...та нали те са си мои и само аз знам!
Е, не е нужно да Ви запознавам по име, достатъчна е емоцията:
- Любимата ми книжарница, където живее една истинска магьосница и две прекрасни елфчета
- Любимият ми индийски магазин, където ти се усмихват, а една усмивка прави деня красив
- Няколко културни института, къщи и тем подобни, където намираш различната гледна точка и срещаш любовта
- Още повече кафенца, кафененца, барчета и ресторантчета (хаха, ч ч ч, ц ц;-))!!), където има безплатен уи-фи, храната е превъзходно здравословна (еко, био, органик), интериорът чилд, а стопаните...стопаните са Южно Американци, Американци (или кой ги знае?;-), куку Софиянци или не толкова Софиянци....и всичките са от @мойта партия@;-)))
Представяте ли си, сега идват Рожден Ден, пролет, лято...Чакам Ви!!!
ж
Толкова съм щастлива, че вече ги открих (е, поне няколко от многото, които ми предстоят). И все пак няколко!!!
Имам любими места в Лондон, в Париж, в Барселона, дори и в Стокхолм (който определено не ми е любим град;-)) и къде ли другаде не...а в собствения ми роден град все не намирах малки уютни кътчета, които да са си само МОИ!?...
Това с намирането е състояние на духа, това вече го разбрахме, и въпреки всичко...усещането, че си си на мястото си, на твойто си място е наистина всепоглъщащо успокояващо еуфорично...!!!
Днес подскачам от радост вече цял ден, защото последните няколко дни, покрай Сашовото идване в София, ги обиколих почти Всичките!!!!! Мойте си местенца;-)) Йеееей!!
И него го развеждам, но само аз знам. Само аз знам тайните, които те пазят; само аз знам вълшебствата, които са се случвали там; само аз ги познавам по този начин и само аз мога да им се наслаждавам така! Те също ме обичат и когато ме видят на вратата ми се усмихват, отговаряйки на мойто заговорническо намигане - ние си знаем;-)
Ха така!!!! Ами сега, как ще Ви разкажа за тях...та нали те са си мои и само аз знам!
Е, не е нужно да Ви запознавам по име, достатъчна е емоцията:
- Любимата ми книжарница, където живее една истинска магьосница и две прекрасни елфчета
- Любимият ми индийски магазин, където ти се усмихват, а една усмивка прави деня красив
- Няколко културни института, къщи и тем подобни, където намираш различната гледна точка и срещаш любовта
- Още повече кафенца, кафененца, барчета и ресторантчета (хаха, ч ч ч, ц ц;-))!!), където има безплатен уи-фи, храната е превъзходно здравословна (еко, био, органик), интериорът чилд, а стопаните...стопаните са Южно Американци, Американци (или кой ги знае?;-), куку Софиянци или не толкова Софиянци....и всичките са от @мойта партия@;-)))
Представяте ли си, сега идват Рожден Ден, пролет, лято...Чакам Ви!!!
ж
Day 4
The Universe is guiding you and communicating with you in every second of your life. It is responding to your thoughts and it is giving you invaluable feedback through your feelings. Your feelings are cosmic communication!
The good feelings mean, GOOD FOR YOU! The bad feelings are to get your attention so that you will change what you are focusing on.
Tune in to the cosmic communication that is with you every day. You are never alone, not for a second. The Universe is right with you at every step, guiding you. But you have to listen!
Love, light and Reiki
The good feelings mean, GOOD FOR YOU! The bad feelings are to get your attention so that you will change what you are focusing on.
Tune in to the cosmic communication that is with you every day. You are never alone, not for a second. The Universe is right with you at every step, guiding you. But you have to listen!
Love, light and Reiki
събота, 7 март 2009 г.
Хау мени ленгуиджиз дъз Клиник спийк?
14!!!
Trust me and read this:
Yesterday, Alex brought me a very cute anti-blemish kit from Clinique. As a birthday present or just to cheer me up a little bit, I don't know, but something definitely came out it...
Opening the box, I found the fattest instruction leaflet ever - written in 14 languages...including Russian, Greek, Chinese, Japanese, Arabic and 9 more;-)
This made me think of H&M, who are keen to write their wash & care labels in all possible languages....Honestly! They open a shop in Hundary, Hundarian is added on, they open a shop in Greece, Greek is added on....I reckon by 2020, their care labels will be so massive, they will be damaging the clothes;-))
On the other hand, it is only fair to get every customer read the labels in their own language, right? So, shame on you, Clinique, your products are all over Bulgaria and I could not see my mother tongue on your How to Use....shame, shame, shame....
I'll tell you the way I see globalisation very soon....But what do you think? We soon will have one bank, one economy, one world.....one language!!! What is this...having people speak different languages?!! We need a globalised one and that's it...then watch my business with the English lessons going through the roof;-))) Need to have a word with the one man who runs with world;-)
I'll tell you what he says;-)
xx
Trust me and read this:
Yesterday, Alex brought me a very cute anti-blemish kit from Clinique. As a birthday present or just to cheer me up a little bit, I don't know, but something definitely came out it...
Opening the box, I found the fattest instruction leaflet ever - written in 14 languages...including Russian, Greek, Chinese, Japanese, Arabic and 9 more;-)
This made me think of H&M, who are keen to write their wash & care labels in all possible languages....Honestly! They open a shop in Hundary, Hundarian is added on, they open a shop in Greece, Greek is added on....I reckon by 2020, their care labels will be so massive, they will be damaging the clothes;-))
On the other hand, it is only fair to get every customer read the labels in their own language, right? So, shame on you, Clinique, your products are all over Bulgaria and I could not see my mother tongue on your How to Use....shame, shame, shame....
I'll tell you the way I see globalisation very soon....But what do you think? We soon will have one bank, one economy, one world.....one language!!! What is this...having people speak different languages?!! We need a globalised one and that's it...then watch my business with the English lessons going through the roof;-))) Need to have a word with the one man who runs with world;-)
I'll tell you what he says;-)
xx
петък, 6 март 2009 г.
Малките сладички думички;-)
Току що прочетох " Първите дни от Март" и ми стана много смешно - умалителните думички направо са превзели целия текст;-))
Спомних си за една случка, един-два месеца след като се прибрах в БГ:
Кварталният "гъзарски" ресторант, аз и Сашо:
Аз: - Извинете, какви зеленчуци има в свинското?
Момчето от ресторанта: - Ами, морковчета, доматчета, чушчици, картофчета...
От неговата уста звучеше много странно, аз до този момент все си мислих, че мъжете не говорят така?!!!! (ех, тези предразсъдъци;-)
После се усетих, че всъщност мноооого хора говорят така..
На мен глезотенето не ми е чуждо и като се гледам и аз съм прихванала този паразитен начин на писане (поне все още така не говоря)....Но представяте ли си какво следва след още една-две годинки....високи токченца, лачени чантички, избелени зъбчета и ново бюстченце...Хахаха?;-)))
А навън грее слънце!!:-)
Спомних си за една случка, един-два месеца след като се прибрах в БГ:
Кварталният "гъзарски" ресторант, аз и Сашо:
Аз: - Извинете, какви зеленчуци има в свинското?
Момчето от ресторанта: - Ами, морковчета, доматчета, чушчици, картофчета...
От неговата уста звучеше много странно, аз до този момент все си мислих, че мъжете не говорят така?!!!! (ех, тези предразсъдъци;-)
После се усетих, че всъщност мноооого хора говорят така..
На мен глезотенето не ми е чуждо и като се гледам и аз съм прихванала този паразитен начин на писане (поне все още така не говоря)....Но представяте ли си какво следва след още една-две годинки....високи токченца, лачени чантички, избелени зъбчета и ново бюстченце...Хахаха?;-)))
А навън грее слънце!!:-)
Първите дни от Март
Обикновено, щом дойде 1ви Март, ме обхваща невероятна еуфория и пролетно настроение. Не че и тази година не е така...но някакси е малко по-тъжно....
Въпреки топлото време и грейналото слънчице, вече втори ден се размотвам из парка без онази голяма усмивка, която обикновено цъфффва на лицето ми, когато чуя птичките и усетя лъчите на доброто ми приятелче върху лицето ми....
Валя за пореден ден ми каза, че приличам на малко усмихнато момиченце и може би за другите наистина е така...Аз си шляпкам с любимите ми кецки, един много удобен широк панталон, а откакто косичката ми попорастна, вече се опитвам да си правя и едни прически...(даммм, връзвам я на кукуригу или закачам по някоя друга цветна шнолка;-))
Какво да ви кажа, представяте си ме;-)
Но през последните няколко дни, имаше и едни леко неприятни случки, които ми напомниха колко много обичам да се усмихвам и да бъда щастлива и колко много ценя свободата и "свалените карти"...Напомниха ми да внимавам, да не забравям да обичам и да се пазя...ей така, от време на време, за профилактика, да събирам разпилените си емоции и да си пренареждам кубчето на живота....
Кубчето аз от малка си го редя, но май напоследък все го оставям ненаредено, поради внезапно загоряла манджа или напиращ Скайп разговор...
Ама стига толкова....
А Козелът е най-готиния филм!!!!!
Обичам Ви!
Въпреки топлото време и грейналото слънчице, вече втори ден се размотвам из парка без онази голяма усмивка, която обикновено цъфффва на лицето ми, когато чуя птичките и усетя лъчите на доброто ми приятелче върху лицето ми....
Валя за пореден ден ми каза, че приличам на малко усмихнато момиченце и може би за другите наистина е така...Аз си шляпкам с любимите ми кецки, един много удобен широк панталон, а откакто косичката ми попорастна, вече се опитвам да си правя и едни прически...(даммм, връзвам я на кукуригу или закачам по някоя друга цветна шнолка;-))
Какво да ви кажа, представяте си ме;-)
Но през последните няколко дни, имаше и едни леко неприятни случки, които ми напомниха колко много обичам да се усмихвам и да бъда щастлива и колко много ценя свободата и "свалените карти"...Напомниха ми да внимавам, да не забравям да обичам и да се пазя...ей така, от време на време, за профилактика, да събирам разпилените си емоции и да си пренареждам кубчето на живота....
Кубчето аз от малка си го редя, но май напоследък все го оставям ненаредено, поради внезапно загоряла манджа или напиращ Скайп разговор...
Ама стига толкова....
А Козелът е най-готиния филм!!!!!
Обичам Ви!
вторник, 3 март 2009 г.
Sunday poem on a Tuesday
There's rain on my window
But I'm thinking of you
Tears on my pillow
But I will come through!....
But I'm thinking of you
Tears on my pillow
But I will come through!....
Абонамент за:
Публикации (Atom)
