понеделник, 20 декември 2010 г.
неделя, 19 декември 2010 г.
Малкото глупаче
Глупаче. Малкичко. Какво да те правя? Кога ще поумнееш? Не ти се поумнява? А после? Да няма хем сърби, хем боли...;-)
Ум царувал, ум робувал, ум патки пасял. За какво ти е ум? Нали имаш сърце!
Ум царувал, ум робувал, ум патки пасял. За какво ти е ум? Нали имаш сърце!
понеделник, 8 ноември 2010 г.
Ни апе, ни рита, нек' си пасе;-)
Ни апе, ни рита, нек’ си пасе;-)
Отново на село. В Медвен, най-накрая. След около 1963км и 22 часа на седалката, вече съм тук. В Къщата на Хълма, къщата на Гери и Марк. Каня се да дойда в Медвен от повече от година. Но понеже толкова много исках да дойда, трябваше да ми се наложи да премина през почти цяла Източна Европа, за да докажа, аджеба, колко много ми се иска.
И си заслужаваше. Къщата е на около 3 години, ама от хубава по-хубава. Пък и с Жоро не се бяхме виждали от онова пътуване Лондон-София, та определено имаше какво да си разкажем;-)
Пристигаме в Петък вечерта. Аз съм жива заспала, но още в влизането се започва едно лудо приготвяне на маса (все пак сме цял отбор – 11;-), танци, песни, та до 4ам.
Заспала, заспала, ама и по пижама мога;-)
А ето тази песен още ми кънти в ушите. На живо. С китарата. Иван, Цуbи и Жоро. Тишина-ааа-ааа;-)
Разхождаме се. До Синия Вир. До Хълма. Лежим си на тревата и се препичаме на слънце. Дори и боса джапах през ледената река. Радвам се на кончетата, кравичките и пуйките, а Марко..Марко е прекрасно украсен с един език от маратонки Адидас.
- Ама какво е това на главата му?
- Ааа, то ни апе, ни рита, нек’ си пасе;-);-)
Хич не ми се връща в София. Но тръгваме, все пак си отивам у дома;-)
Отново на село. В Медвен, най-накрая. След около 1963км и 22 часа на седалката, вече съм тук. В Къщата на Хълма, къщата на Гери и Марк. Каня се да дойда в Медвен от повече от година. Но понеже толкова много исках да дойда, трябваше да ми се наложи да премина през почти цяла Източна Европа, за да докажа, аджеба, колко много ми се иска.
И си заслужаваше. Къщата е на около 3 години, ама от хубава по-хубава. Пък и с Жоро не се бяхме виждали от онова пътуване Лондон-София, та определено имаше какво да си разкажем;-)
Пристигаме в Петък вечерта. Аз съм жива заспала, но още в влизането се започва едно лудо приготвяне на маса (все пак сме цял отбор – 11;-), танци, песни, та до 4ам.
Заспала, заспала, ама и по пижама мога;-)
А ето тази песен още ми кънти в ушите. На живо. С китарата. Иван, Цуbи и Жоро. Тишина-ааа-ааа;-)
Разхождаме се. До Синия Вир. До Хълма. Лежим си на тревата и се препичаме на слънце. Дори и боса джапах през ледената река. Радвам се на кончетата, кравичките и пуйките, а Марко..Марко е прекрасно украсен с един език от маратонки Адидас.
- Ама какво е това на главата му?
- Ааа, то ни апе, ни рита, нек’ си пасе;-);-)
Хич не ми се връща в София. Но тръгваме, все пак си отивам у дома;-)
неделя, 17 октомври 2010 г.
Месо, дъвки и презервативи
Вечерята на един средностатистически мъж?;-)
В Петък вечер в Пикадили е много интересно. Почти винаги. А този Петък си беше един средностатистически Петък. Както почти всички останали Петъци. Полет от Варшава рано сутринта, малка разходка до местния корнър шоп, по-голяма разходка до местния Пикадили и после..после си остава за мен (
Но пък пазарът...пазарът е нещо социологически изследвано с докторски трудове и писания и тема съвсем достойна за споделяне и обсъждане. Бду, Вели, имам някои идеи за Доцентската ти дисертация;-)
Като например "Какво има в кошницата на един средсностатистически Пикадили къстъмър, мъж, около 35, в Петък вечер в Пикадили?" Не, не, с това мога да се справя и аз;-)
Е, много ясно - месо, дъвки и презервативи;-)Какво друго?;-)
Значи, аз доста наблюдавам хората, особено тези единичните като мен, които си пазаруват късно вечер. Обикновени и те хапват царевичен хляб, концентрират се доста осезаемо на айла с био/диетичните храни и си купуват черна паста, която почти не е вкусна (не че и бялата, уж ръстик ресипи тинтириминтири е по-добра, ама хайде);-)
Повечето си вадят платнени торбички и като цяло ми се струваха много еко. До този Петък. На щанда с прясното месо аз така или иначе не ходя и нямам наблюдения от пазаруващите там. Мъже, около 35? Които планират да хапнат по една-две големи пържоли и после да правят средностатистически секс. Какъв иначе със средностатистическа кутийска от 3? Защото знам и за други, с 3 кутии х 18 на път за Хърватско, а Док?;-)))
Та значи след нас на касата идва въпросният играч. Ама симпатичен ми изглеждаше, докато не започна да вади от кошницата пиле, свинско, ама 5-6 пликчета с месо! Най-различно по цвят и форма..бляк. Както и да е, имаше и едно пакетче от най-новите дъвки Орбит, тези по 2.50лв за 5?!...
Аз доста го позагледах човека и месата му. Той разбира се отклони поглед, аз не съм му интересна, не съм сама;-) И може би, за да ми покаже, че и той въобще не е сам и ивън бетър, ще има не само вкусни неща на масата си, но и в леглото, лекично прибави към вечерния шопинг и една малка кутийка синьо-зелен Дурекс...Какви ли са? Classic!!!
Ама разбира се, как не се сетих?!
В Петък вечер в Пикадили е много интересно. Почти винаги. А този Петък си беше един средностатистически Петък. Както почти всички останали Петъци. Полет от Варшава рано сутринта, малка разходка до местния корнър шоп, по-голяма разходка до местния Пикадили и после..после си остава за мен (
Но пък пазарът...пазарът е нещо социологически изследвано с докторски трудове и писания и тема съвсем достойна за споделяне и обсъждане. Бду, Вели, имам някои идеи за Доцентската ти дисертация;-)
Като например "Какво има в кошницата на един средсностатистически Пикадили къстъмър, мъж, около 35, в Петък вечер в Пикадили?" Не, не, с това мога да се справя и аз;-)
Е, много ясно - месо, дъвки и презервативи;-)Какво друго?;-)
Значи, аз доста наблюдавам хората, особено тези единичните като мен, които си пазаруват късно вечер. Обикновени и те хапват царевичен хляб, концентрират се доста осезаемо на айла с био/диетичните храни и си купуват черна паста, която почти не е вкусна (не че и бялата, уж ръстик ресипи тинтириминтири е по-добра, ама хайде);-)
Повечето си вадят платнени торбички и като цяло ми се струваха много еко. До този Петък. На щанда с прясното месо аз така или иначе не ходя и нямам наблюдения от пазаруващите там. Мъже, около 35? Които планират да хапнат по една-две големи пържоли и после да правят средностатистически секс. Какъв иначе със средностатистическа кутийска от 3? Защото знам и за други, с 3 кутии х 18 на път за Хърватско, а Док?;-)))
Та значи след нас на касата идва въпросният играч. Ама симпатичен ми изглеждаше, докато не започна да вади от кошницата пиле, свинско, ама 5-6 пликчета с месо! Най-различно по цвят и форма..бляк. Както и да е, имаше и едно пакетче от най-новите дъвки Орбит, тези по 2.50лв за 5?!...
Аз доста го позагледах човека и месата му. Той разбира се отклони поглед, аз не съм му интересна, не съм сама;-) И може би, за да ми покаже, че и той въобще не е сам и ивън бетър, ще има не само вкусни неща на масата си, но и в леглото, лекично прибави към вечерния шопинг и една малка кутийка синьо-зелен Дурекс...Какви ли са? Classic!!!
Ама разбира се, как не се сетих?!
сряда, 29 септември 2010 г.
Good morning;-)
Who said "life is what happens to us while we make plans"?
These last few months, I am really starting to fully get the idea of 1)projecting, wishing and creating, hand in hand with 2)the power of now and 3)accepting the somewhat predefined karmic identity we all have.
Dreaming is one of my favourite past-times, but allowing dreams to be totally free, with no specific faces and places is a challenge. No names. Just feelings. And yes, as I said now, my wish in life is to FEEEELL happy!! (and if it happens in a shitty flat somewhere in Lulin 23, so be it;-)
Dreaming about feeling happy already makes you happy. It totally shifts the energy to a very positive one and yep, you guessed it, once again I am smiling.
NOW. As now is the other true reality. We just don't know what's going to happen. And some of it is really not in our hands (karma or something else, I know that at times, life just happens, despite our plans and intentions).
Dreaming and letting go, projecting and allowing space for dreams to happen is hard enough, but sometimes things are just not meant to be. So why be disappointed? It is up to us to choose our reaction to the not-so-wonderful events in our lifes. And I choose to smile and be happy. Who can stop me?
Good morning;-)
These last few months, I am really starting to fully get the idea of 1)projecting, wishing and creating, hand in hand with 2)the power of now and 3)accepting the somewhat predefined karmic identity we all have.
Dreaming is one of my favourite past-times, but allowing dreams to be totally free, with no specific faces and places is a challenge. No names. Just feelings. And yes, as I said now, my wish in life is to FEEEELL happy!! (and if it happens in a shitty flat somewhere in Lulin 23, so be it;-)
Dreaming about feeling happy already makes you happy. It totally shifts the energy to a very positive one and yep, you guessed it, once again I am smiling.
NOW. As now is the other true reality. We just don't know what's going to happen. And some of it is really not in our hands (karma or something else, I know that at times, life just happens, despite our plans and intentions).
Dreaming and letting go, projecting and allowing space for dreams to happen is hard enough, but sometimes things are just not meant to be. So why be disappointed? It is up to us to choose our reaction to the not-so-wonderful events in our lifes. And I choose to smile and be happy. Who can stop me?
Good morning;-)
събота, 25 септември 2010 г.
Love at the corner of 21st and 7th
A late-September morning, in the Atik, at the corner of 21st and 7th..Lea was awake but still a little sleepy. She crawled out of bed and for a second or two, could not remember any of the events of that night..
She started the evening in TaTa - tatangooing until the early hours of this very fortunate Sunday, 26th. She then said good-bye to everyone and went home, right? She could remember passing down MS, seeing some old familiar faces (only Tony's beard was growing longer and redder every year), her shoes were new and hurting... She really was hungry... When was the last time she ate? She had two apples and a banana in her fridge, but they were sitting there for well over a month. She sungazed in the park every morning and that was enough. Until now. She was so hungry. Damn it. Two apples and a banana would not do. She stopped by the kebab place and smiled at the sight of the crispy newly-fried falafels - 7 please. 7 was her lucky number. With sauce. Ahh, they were delicious...mmm, she had forgotten how good food can taste sometimes. Just sometimes.
A sudden rush of total craziness and there she was, barefoot and licking the last remaining bits of sauce off her fingers. One-two-three, one-two-three, she was still dancing and getting very good at it. Lea's imagination was always very vivid, her dreams wild and free, she always imagined herself in love, smiling. She was smiling now as she got to the corner of MS and 7th. Not even 50m and she would be home - it was almost 7am and Lea was starting to feel her bed. Her cosy bed, only 7 floors up the stairs.
She got to the corner of 7th and 21st and.. she suddenly heard someone's soft voice behind her:
- Lea, mornin' sweetie pie;-) I still can't believe how lucky we are bumping into each other that morning..! - she looked at Arti smiling from the bedroom and remembered everything!
She started the evening in TaTa - tatangooing until the early hours of this very fortunate Sunday, 26th. She then said good-bye to everyone and went home, right? She could remember passing down MS, seeing some old familiar faces (only Tony's beard was growing longer and redder every year), her shoes were new and hurting... She really was hungry... When was the last time she ate? She had two apples and a banana in her fridge, but they were sitting there for well over a month. She sungazed in the park every morning and that was enough. Until now. She was so hungry. Damn it. Two apples and a banana would not do. She stopped by the kebab place and smiled at the sight of the crispy newly-fried falafels - 7 please. 7 was her lucky number. With sauce. Ahh, they were delicious...mmm, she had forgotten how good food can taste sometimes. Just sometimes.
A sudden rush of total craziness and there she was, barefoot and licking the last remaining bits of sauce off her fingers. One-two-three, one-two-three, she was still dancing and getting very good at it. Lea's imagination was always very vivid, her dreams wild and free, she always imagined herself in love, smiling. She was smiling now as she got to the corner of MS and 7th. Not even 50m and she would be home - it was almost 7am and Lea was starting to feel her bed. Her cosy bed, only 7 floors up the stairs.
She got to the corner of 7th and 21st and.. she suddenly heard someone's soft voice behind her:
- Lea, mornin' sweetie pie;-) I still can't believe how lucky we are bumping into each other that morning..! - she looked at Arti smiling from the bedroom and remembered everything!
събота, 18 септември 2010 г.
Просеник и Белоградчик
Без Белоградчик.
Така. Напоследък в този блог все откровения за свободата, небесата, любовта...Та ето една чиста проба пътепис;-)("пътеписи" - съвсем нов таг!?)
Така. Видин и Белоградчик ми се превъртаха в главичката, хоп наляво-хоп надясно, от има-няма една година. И все не намирах време. Не че сега време имах, но то времето...ако не си го намерим сами, него все го няма;-)
Та след приятно-интуитивната уговорка за една лека тридневна почивка в Северо-Западна България, взехме че тръгнахме;-)В сряда. Вечерта. До Враца всичко си беше постарому. Пътят го бях минавала и преди, и дори знаех къде е Леденика...и Околчица. (Не си признавам, че я мислих за връх Вола, а и досега не знам каква е разликата между едното и другото - знам само приликата - Ботев;-)
Следва лирическо отклонение: Откакто научих наизуст цялото " Аз съм българче" питам ли питам приятели и познати колко български стихотворения знаят наизуст. И няма да казвам отговора. Аз знам едно. В края на този пътепис ще си избера едно стихотворение на Ботев, ще го пейстна тук и още утре ще знам и него;-)
Така. Още сме във Враца. А после директно пристигаме във Видин. Защото пътят помежду им го проспах - ей така, уж дремнах 10 минути, пък се оказа, че съм се събудила 30тина километра преди Бонония (а сега де, след тези 3 дни и разказите на Орлин, съм Видин про!;-), а Бонония е Римското му име;-)
Прекрасна циганско-лятна вечер. Разходка до вкъщи и много сладък сън.
Няма да разказвам по час последните няколко дни. Но много ми се разказва, защото бяха много, много хубави!
Не толкова самият Видин, а хората, усещането, въздуха, спокойствието, реката и 2те котки, които по цяла нощ мъркаха върху ми (а аз много обичам!;-)
Още на първата сутрин седнахме на кафе в Градската Градина, досами Дунава (или както аз съм си била мислила - плюнката;-)) Ама не е плюнка, просто съм виждала много по-големи реки и не съм чак толкова впечатлена...Но не големината имаше значение;-)
Имаха значение трите студени млека с нес (не само че студени, ами дори и не бяха с какао) Моля Ви се, не му носете още едно, нека изпие моето;-))))
Студени, защото нямаше ток. Няколко пъти. В целият град. Криза е;-) Усеща се, паркът е западнал, бабите продават чушки върху вестници проснати на земята на Пазара. Леа яде просеник;-) При мен не е криза, но просеник трябваше да опитам (Е, не е вкусно..)
И до Белоградчик трябваше да отида, така си го бях намислила, но така или иначе, единственият рейс в 7.30ам съвсем умишлено го изпуснах. Просеник. Без Белоградчик.
Но Баба Вида я видях. Исках сама. За да мога аз да усетя присъствието на духовете, толкова силно осезаемо във всяка историческа местност, крепост итн. Там почти не се усещаше. Само влизайки в една от каменните стаи, усетих студа. И животът. Там. Преди стотици години. През Средновековието, когато съм живяла най-много...
Преди Турското Робство. А ето и Ботевото стихотворение.
До скоро пак. С плетена кошница от беззъбия дядо и няколко ръчно изработени бижута. ;-)
МОЯТА МОЛИТВА
О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...
Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;
не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;
не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;
не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;
не ти, боже, на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!
А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!
Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа.
Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!
Не оставай да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!...
Така. Напоследък в този блог все откровения за свободата, небесата, любовта...Та ето една чиста проба пътепис;-)("пътеписи" - съвсем нов таг!?)
Така. Видин и Белоградчик ми се превъртаха в главичката, хоп наляво-хоп надясно, от има-няма една година. И все не намирах време. Не че сега време имах, но то времето...ако не си го намерим сами, него все го няма;-)
Та след приятно-интуитивната уговорка за една лека тридневна почивка в Северо-Западна България, взехме че тръгнахме;-)В сряда. Вечерта. До Враца всичко си беше постарому. Пътят го бях минавала и преди, и дори знаех къде е Леденика...и Околчица. (Не си признавам, че я мислих за връх Вола, а и досега не знам каква е разликата между едното и другото - знам само приликата - Ботев;-)
Следва лирическо отклонение: Откакто научих наизуст цялото " Аз съм българче" питам ли питам приятели и познати колко български стихотворения знаят наизуст. И няма да казвам отговора. Аз знам едно. В края на този пътепис ще си избера едно стихотворение на Ботев, ще го пейстна тук и още утре ще знам и него;-)
Така. Още сме във Враца. А после директно пристигаме във Видин. Защото пътят помежду им го проспах - ей така, уж дремнах 10 минути, пък се оказа, че съм се събудила 30тина километра преди Бонония (а сега де, след тези 3 дни и разказите на Орлин, съм Видин про!;-), а Бонония е Римското му име;-)
Прекрасна циганско-лятна вечер. Разходка до вкъщи и много сладък сън.
Няма да разказвам по час последните няколко дни. Но много ми се разказва, защото бяха много, много хубави!
Не толкова самият Видин, а хората, усещането, въздуха, спокойствието, реката и 2те котки, които по цяла нощ мъркаха върху ми (а аз много обичам!;-)
Още на първата сутрин седнахме на кафе в Градската Градина, досами Дунава (или както аз съм си била мислила - плюнката;-)) Ама не е плюнка, просто съм виждала много по-големи реки и не съм чак толкова впечатлена...Но не големината имаше значение;-)
Имаха значение трите студени млека с нес (не само че студени, ами дори и не бяха с какао) Моля Ви се, не му носете още едно, нека изпие моето;-))))
Студени, защото нямаше ток. Няколко пъти. В целият град. Криза е;-) Усеща се, паркът е западнал, бабите продават чушки върху вестници проснати на земята на Пазара. Леа яде просеник;-) При мен не е криза, но просеник трябваше да опитам (Е, не е вкусно..)
И до Белоградчик трябваше да отида, така си го бях намислила, но така или иначе, единственият рейс в 7.30ам съвсем умишлено го изпуснах. Просеник. Без Белоградчик.
Но Баба Вида я видях. Исках сама. За да мога аз да усетя присъствието на духовете, толкова силно осезаемо във всяка историческа местност, крепост итн. Там почти не се усещаше. Само влизайки в една от каменните стаи, усетих студа. И животът. Там. Преди стотици години. През Средновековието, когато съм живяла най-много...
Преди Турското Робство. А ето и Ботевото стихотворение.
До скоро пак. С плетена кошница от беззъбия дядо и няколко ръчно изработени бижута. ;-)
МОЯТА МОЛИТВА
О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...
Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;
не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;
не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;
не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;
не ти, боже, на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!
А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!
Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа.
Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!
Не оставай да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!...
неделя, 12 септември 2010 г.
вторник, 7 септември 2010 г.
За СВОБОДАТА и свободните хора ;-)
Откакто съм в София, Фейсбук неволно се превърна в извор на вдъхновение и други полезни неща;-)
Та, ето какво пише в статусите на някои от моите приятели напоследък:
"lubov i svoboda az iskam na zemqta , za lubovta jivota si shte dam,za svobodata shte dam i lubovta" Гено
"Свободата не е за прости хора. Да си свободен означава САМ да си слагаш ограничения :)" Николай
Имаше и още един постинг за моногамността, а аз му прибавих измерението любов и свобода, но не мога да го намеря, за да го цитирам и него.
Та така...Значи свободата не е за прости хора...Аз не знам колко съм Ентелегентна, но пък от време оно като бабите на село си бая за СВОБОДАТА! За тази свобода, която ни кара да полетим, да усетим живота, толкова близо, толкова истински, толкова крехък, уязвим, пламтящ, силен, изпепеляващ, лек, въздушен, влюбен...
А какво друго е живота, ако не СВОБОДА и Любов. И пак СВОБОДАТА е само с главни букви. Защото и любовта поставя ограничения, поставяме ги ние, но това не е любов. Тя не знае ревност, притежание, граници, студ. Тя и искреност, топли очи, сърце, усещане.
Много думи, но и много истина. Блъскам се в хората, всеки ден, тръгнала по света, виждам ги и поглеждам в очите им. Там е и сърцето. Само там мога да го видя. Другото е буйна коса, червени обувки и шарена пола-панталон. Само то ми говори.
Някои сърца са студени и здраво загърнати с шалове, да не измръзнат, на тях им е много студено. Дали тлее някъде огънчето на любовта и свободата? Знам, че да. Но къде е? Не го виждам. Май е загаснало.
Други пеят и се усмихват, те са наистина леки и хвърчащи сърца, е, и на тях им става студено и мъчно и трудно, но пазят огъня. А той дава свободата. Да знаеш, че може да боли, но пак да бъдеш свободен.
Граници? Всеки сам ги поставя. Всеки сам знае кога да спре и колко да даде. Това да даваш много може и да не е свобода. Но пък дали свободата не е просто да не съдиш. Ей така, леко, леко..хвърррр;-)
Има свободни хора около мен - замислям се и си ги броя на пръсти, един, двама, трима, доста са!!! Има и псевдо-свободни, само на думи, но аз пък май съм им видяла в сърцата. Но може и да не съм, нали така? Може и съвсем да съм сгрешила и аз да имам най-студеното осъждащо сърце. Може и да може, но си седя сега и си пиша и ми е едно топло, топло и леко, леко...
СВОБОДА?
Лет ит би!!!
Та, ето какво пише в статусите на някои от моите приятели напоследък:
"lubov i svoboda az iskam na zemqta , za lubovta jivota si shte dam,za svobodata shte dam i lubovta" Гено
"Свободата не е за прости хора. Да си свободен означава САМ да си слагаш ограничения :)" Николай
Имаше и още един постинг за моногамността, а аз му прибавих измерението любов и свобода, но не мога да го намеря, за да го цитирам и него.
Та така...Значи свободата не е за прости хора...Аз не знам колко съм Ентелегентна, но пък от време оно като бабите на село си бая за СВОБОДАТА! За тази свобода, която ни кара да полетим, да усетим живота, толкова близо, толкова истински, толкова крехък, уязвим, пламтящ, силен, изпепеляващ, лек, въздушен, влюбен...
А какво друго е живота, ако не СВОБОДА и Любов. И пак СВОБОДАТА е само с главни букви. Защото и любовта поставя ограничения, поставяме ги ние, но това не е любов. Тя не знае ревност, притежание, граници, студ. Тя и искреност, топли очи, сърце, усещане.
Много думи, но и много истина. Блъскам се в хората, всеки ден, тръгнала по света, виждам ги и поглеждам в очите им. Там е и сърцето. Само там мога да го видя. Другото е буйна коса, червени обувки и шарена пола-панталон. Само то ми говори.
Някои сърца са студени и здраво загърнати с шалове, да не измръзнат, на тях им е много студено. Дали тлее някъде огънчето на любовта и свободата? Знам, че да. Но къде е? Не го виждам. Май е загаснало.
Други пеят и се усмихват, те са наистина леки и хвърчащи сърца, е, и на тях им става студено и мъчно и трудно, но пазят огъня. А той дава свободата. Да знаеш, че може да боли, но пак да бъдеш свободен.
Граници? Всеки сам ги поставя. Всеки сам знае кога да спре и колко да даде. Това да даваш много може и да не е свобода. Но пък дали свободата не е просто да не съдиш. Ей така, леко, леко..хвърррр;-)
Има свободни хора около мен - замислям се и си ги броя на пръсти, един, двама, трима, доста са!!! Има и псевдо-свободни, само на думи, но аз пък май съм им видяла в сърцата. Но може и да не съм, нали така? Може и съвсем да съм сгрешила и аз да имам най-студеното осъждащо сърце. Може и да може, но си седя сега и си пиша и ми е едно топло, топло и леко, леко...
СВОБОДА?
Лет ит би!!!
сряда, 11 август 2010 г.
Хората около нас
Да, и имам и още един въпрос! Как става така, че някои хора се появяват в живота ни и после съвсем безследно изчезват, други си стоят завинаги, трети са толкова добре дошли, а на тях въобще не им се стои (това последното важи и за вариантът, в който аз решавам, че не искам да съм около някой, който копнее ли, копнее за моето присъствие;-))
И? Какво правим? Най-вече в третият случай? Аз никога не изчезвам с ясното намерение и съзнание да причиня някому болка или разочарование, но си ги причинявам съвсем стопроцентово. Както и на мен ми е много, много мъчно, когато най-добрите ми приятели (или поне за такива съм си ги мислила аз), хич ги няма ли, няма. А да не говорим за ситуациите, където са намесени и някакви по-специални чувства;-)
Та, това размишление от къде дойде не знам. Май става така, както е най-добре и от такива селф-дебати смисъл ник'ъв. Ама понеже нали аз си пожелавам някой хора да не изчезват, пък те току виж не били съгласни, та се чудех какво правя тогава аз? Досега съм си страдала тихичко и накрая съм забравяла, да ги моля да останат хич не ми е според свободомислещите философии, значи оставя просто да го приема, ама без разочарование, дали пък мога и така?
Но по-добре да не изчезвате!
;-)))
И? Какво правим? Най-вече в третият случай? Аз никога не изчезвам с ясното намерение и съзнание да причиня някому болка или разочарование, но си ги причинявам съвсем стопроцентово. Както и на мен ми е много, много мъчно, когато най-добрите ми приятели (или поне за такива съм си ги мислила аз), хич ги няма ли, няма. А да не говорим за ситуациите, където са намесени и някакви по-специални чувства;-)
Та, това размишление от къде дойде не знам. Май става така, както е най-добре и от такива селф-дебати смисъл ник'ъв. Ама понеже нали аз си пожелавам някой хора да не изчезват, пък те току виж не били съгласни, та се чудех какво правя тогава аз? Досега съм си страдала тихичко и накрая съм забравяла, да ги моля да останат хич не ми е според свободомислещите философии, значи оставя просто да го приема, ама без разочарование, дали пък мога и така?
Но по-добре да не изчезвате!
;-)))
Пожелавам си...
От няколко дни имам едно прекрасно, мило усещане, на споделеност и любов (от най-хубавата!) След месецът на големите драми, се чувствам толкова добре, отново търсеща, с големите любопитни очи, и с тетрадката на истински изживяните мигове. Малките мигчета, които ме карат да се усмихвам и много, много да им се радвам.
И така. И искам това усещане да продължи дългоооооооо, дългооооооооо. От време на време малко драма е съвсем добре дошла. Но си пожелавам винаги да си тук, ей така, да те има, до мен, просто така, чу ли? Аз също ще съм там, до теб! Обещавам! Амин!
И така. И искам това усещане да продължи дългоооооооо, дългооооооооо. От време на време малко драма е съвсем добре дошла. Но си пожелавам винаги да си тук, ей така, да те има, до мен, просто така, чу ли? Аз също ще съм там, до теб! Обещавам! Амин!
събота, 7 август 2010 г.
Лято. Дъжд. И една молитва
Вали ли, вали, ама из ведро. Летният дъжд на надеждата излива ли, излива... само слънчеви усмивки и малки розови паячета...
Лет ит би лъв. Ама наистина, Let it be love!
Ами че тя е най-важна. Днес Леа си намери един нов приятел (той не е съвсем нов, но толкова хубаво си поговориха, че макар и да си спомня големите му, зелени очи, изведнъж те засветиха с най-красивите пламъчета на любовта;-)
Много, много съм изписала за тази любов, онази, която всеки един от нас търси. И все си мислех, че тя трябва да се роди от мен и от моят мъж, от нас двамата, сплели ръце и тела, пеейки песента на хармонията и светлината.
Някакси все още вярвам, че такава любов между един мъж и една жена съвсем истински може да си съществува. Имам си и примерчета (е, вярно, само едно-две, но си ги имам и си ги пазя добре скрити в торбата за чудеса, да си ми припомнят, че не всичко е пари, апартаменти, коли и конвейърски бебета);-)
Но днес пък искам да си кажа за една съвсем друга любов, която срещам все по-често и която ме прави толкова много, истински щастлива. Любов без очаквания и ограничения, без планове и секс (ок, ок, не съм станала все още последователка на Анастасия, според която любов се прави само, когато се създават деца...аз все още съм си една гушкава и не само феичка, но ок, ту мъч информейшън;-)))
Та така де, някакси хич не мисля за женитби, "сериозни приятели", или ако трябва да бъда съвсем искрена, за каквото и да било. Просто обаче толкова искрено се радвам на живота и на срещите в него, че от друго нямам нужда.
Ами щом като мога да усетя искреността и топлотата през някакви си пс-екранчета, щом такива разговори могат да ме направят толкова много щастлива (ама истински, с голяма усмивка!), щом една разходка в парка и едно вечерно лятно кино могат да ми дадат толкова енергия и смях, за какво ми са други, тип интимни връзки?;-)
Сигурно си се пазя от нещо, ок, може би, но какво от това? Току виж съм помъдряла, нали все се мятам от високото и не се пазя от нищо, нали все отстоявам принципи и търся ли, търся. Копнея, намирам, имам я (тази истинската любов съм я срещала, аз я познавам много добре и вече съм си разказвала и за нея..много е красива, направо когато я усетиш в очите на човека до теб и така лекичко ти се завива свят и си в рая, силен, летящ...влюбен) и после като е била толкова истинска, защо си е била шута в безкрая на миналото,аааа?
Така че благодаря! Наистина благодаря, че съм я срещнала, аз много не обичам да съдя другите, ама само аз си знам какво е да усещаш както мога аз...Та хубави срещи бяха, без съжаления, но сега си пожелавам от другата любов. От хубавата! Която не изпепелява (кой кого изпепелява не се знае, Леа с този голям огън в сърцето)..Но поне така не му давам шанс да ми изгори къщата и душата. Цъка си малкото пламъче, огънченцето в очите, усмивката и усещането, че наистина всичко, ама всичко си е на мястото!!!
АМИН!
Лет ит би лъв. Ама наистина, Let it be love!
Ами че тя е най-важна. Днес Леа си намери един нов приятел (той не е съвсем нов, но толкова хубаво си поговориха, че макар и да си спомня големите му, зелени очи, изведнъж те засветиха с най-красивите пламъчета на любовта;-)
Много, много съм изписала за тази любов, онази, която всеки един от нас търси. И все си мислех, че тя трябва да се роди от мен и от моят мъж, от нас двамата, сплели ръце и тела, пеейки песента на хармонията и светлината.
Някакси все още вярвам, че такава любов между един мъж и една жена съвсем истински може да си съществува. Имам си и примерчета (е, вярно, само едно-две, но си ги имам и си ги пазя добре скрити в торбата за чудеса, да си ми припомнят, че не всичко е пари, апартаменти, коли и конвейърски бебета);-)
Но днес пък искам да си кажа за една съвсем друга любов, която срещам все по-често и която ме прави толкова много, истински щастлива. Любов без очаквания и ограничения, без планове и секс (ок, ок, не съм станала все още последователка на Анастасия, според която любов се прави само, когато се създават деца...аз все още съм си една гушкава и не само феичка, но ок, ту мъч информейшън;-)))
Та така де, някакси хич не мисля за женитби, "сериозни приятели", или ако трябва да бъда съвсем искрена, за каквото и да било. Просто обаче толкова искрено се радвам на живота и на срещите в него, че от друго нямам нужда.
Ами щом като мога да усетя искреността и топлотата през някакви си пс-екранчета, щом такива разговори могат да ме направят толкова много щастлива (ама истински, с голяма усмивка!), щом една разходка в парка и едно вечерно лятно кино могат да ми дадат толкова енергия и смях, за какво ми са други, тип интимни връзки?;-)
Сигурно си се пазя от нещо, ок, може би, но какво от това? Току виж съм помъдряла, нали все се мятам от високото и не се пазя от нищо, нали все отстоявам принципи и търся ли, търся. Копнея, намирам, имам я (тази истинската любов съм я срещала, аз я познавам много добре и вече съм си разказвала и за нея..много е красива, направо когато я усетиш в очите на човека до теб и така лекичко ти се завива свят и си в рая, силен, летящ...влюбен) и после като е била толкова истинска, защо си е била шута в безкрая на миналото,аааа?
Така че благодаря! Наистина благодаря, че съм я срещнала, аз много не обичам да съдя другите, ама само аз си знам какво е да усещаш както мога аз...Та хубави срещи бяха, без съжаления, но сега си пожелавам от другата любов. От хубавата! Която не изпепелява (кой кого изпепелява не се знае, Леа с този голям огън в сърцето)..Но поне така не му давам шанс да ми изгори къщата и душата. Цъка си малкото пламъче, огънченцето в очите, усмивката и усещането, че наистина всичко, ама всичко си е на мястото!!!
АМИН!
вторник, 27 юли 2010 г.
Make a wish
"Make a wish and I will make it happen" said the good fairy to Lea, just as she was ready to enter her serious thinking mode..
"My little one, you think with your mind and miracles only happen when your heart sings and your now-short hair is blown by the magic wind of the stars"
Lea was alone in her flat, which was not going to be hers anymore. Some little devil was going to invade her magic space and make it a party pad. But that was OK. It was about time Lea took responsibility for her life (or at least her living space). Her new place was going to be one of love and laughter, of creative greens and crazy pinks. Lea liked her pinks...But we kind of knew that already;-)
So, where is it going to be? If only she knew. But she didn't want to know right now. She only hoped that it would all come to its right place by the end of September, when she had to leave. She made plenty of plans for packing, but she had no idea where she would spend the winter.
And that's where the wishing part begins.
Winter in wonderland. Winter in a city full of people, in a cosy attic room (ot at least a very cosy flat). Sofia? Not necessarily. Anywhere. Where she would feel loved. She missed the party flat in London and in a way, could imagine herself walking down Camden again, going to the organic shops and being a true yoga fairy. She could live that life. As long as she didn't have to work full-time and had friends to share her winter with. But even more so, why not make this happen in Bulgaria?
Lea needed something new. A fresh start. Why not be in Turnovo, or Plovdiv or Burgas..Well, being realistic, this was going to be a little harder than moving back to the so-well-known old London. But not impossible. Definitely not impossible;-) Could she rent a flat in Turnovo for all the 200leva it would take to be someone's housemate in Sofia? Lea kind of liked Sofia in the winter. The little cafes, SunMoon, InkeTinke, the organic bread and shops, the parties, Christmas...It was her city and she got used to it. So maybe this was the answer. Stay put in a cheap place, save money and buy this magical house next year. Or whenever. She just dreamed she could find her buddies to buy the land with.
It was so obvious to Lea that wherever she went, the most important thing was to feel alive and happy, to feel the harmony and love. And this only happened with people around. Can this really happen in a village? Yes, Lea liked living in Sofia, and liked her single life. She could not really imagine herself saying it, but it was so true!
Walking around, with the crazy silly smile, but not the smile that meant "I am in love" but the one saying "I love my life" ..And it made hell of a difference!
So, Sofia it is. Who knows. Let August bring the answer. Let is bring lots of smiles and unforgettable moments - around the lakes, the mountains and the beautiful seaside. Let it be love!!!
"My little one, you think with your mind and miracles only happen when your heart sings and your now-short hair is blown by the magic wind of the stars"
Lea was alone in her flat, which was not going to be hers anymore. Some little devil was going to invade her magic space and make it a party pad. But that was OK. It was about time Lea took responsibility for her life (or at least her living space). Her new place was going to be one of love and laughter, of creative greens and crazy pinks. Lea liked her pinks...But we kind of knew that already;-)
So, where is it going to be? If only she knew. But she didn't want to know right now. She only hoped that it would all come to its right place by the end of September, when she had to leave. She made plenty of plans for packing, but she had no idea where she would spend the winter.
And that's where the wishing part begins.
Winter in wonderland. Winter in a city full of people, in a cosy attic room (ot at least a very cosy flat). Sofia? Not necessarily. Anywhere. Where she would feel loved. She missed the party flat in London and in a way, could imagine herself walking down Camden again, going to the organic shops and being a true yoga fairy. She could live that life. As long as she didn't have to work full-time and had friends to share her winter with. But even more so, why not make this happen in Bulgaria?
Lea needed something new. A fresh start. Why not be in Turnovo, or Plovdiv or Burgas..Well, being realistic, this was going to be a little harder than moving back to the so-well-known old London. But not impossible. Definitely not impossible;-) Could she rent a flat in Turnovo for all the 200leva it would take to be someone's housemate in Sofia? Lea kind of liked Sofia in the winter. The little cafes, SunMoon, InkeTinke, the organic bread and shops, the parties, Christmas...It was her city and she got used to it. So maybe this was the answer. Stay put in a cheap place, save money and buy this magical house next year. Or whenever. She just dreamed she could find her buddies to buy the land with.
It was so obvious to Lea that wherever she went, the most important thing was to feel alive and happy, to feel the harmony and love. And this only happened with people around. Can this really happen in a village? Yes, Lea liked living in Sofia, and liked her single life. She could not really imagine herself saying it, but it was so true!
Walking around, with the crazy silly smile, but not the smile that meant "I am in love" but the one saying "I love my life" ..And it made hell of a difference!
So, Sofia it is. Who knows. Let August bring the answer. Let is bring lots of smiles and unforgettable moments - around the lakes, the mountains and the beautiful seaside. Let it be love!!!
събота, 10 юли 2010 г.
Bad Romance..
Yeah...this was playing on the bus when I got your txt with the "we need to talk" line;-))))
сряда, 23 юни 2010 г.
сряда, 12 май 2010 г.
петък, 30 април 2010 г.
Благодаря!
Днес има за какво да съм благодарна, на себе си, на Вселената и на няколко приказни помощници!
Хиляди пъти благодаря!!
Some call it faith, some call it love
Some call it guidance from above
You are the reason we found ours
So thank you stars
Some people think it's far away
Some know it's with them everyday
You are the reason we found ours
So thank you stars
There are no winds that can blow it away on the air
When they try to blow it away 's when you know it will always be there
To some it's the strength to be apart
To some it's a feeling in the heart
And when you're out there on your own, it's the way back home
There are no winds that can blow it away on the air
When they try to blow it away 's when you know it will always be there
Some call it faith, some call it love
Some call it guidance from above
You are the reason we found ours
So thank you stars
Thank you stars
Thank you stars
Хиляди пъти благодаря!!
Some call it faith, some call it love
Some call it guidance from above
You are the reason we found ours
So thank you stars
Some people think it's far away
Some know it's with them everyday
You are the reason we found ours
So thank you stars
There are no winds that can blow it away on the air
When they try to blow it away 's when you know it will always be there
To some it's the strength to be apart
To some it's a feeling in the heart
And when you're out there on your own, it's the way back home
There are no winds that can blow it away on the air
When they try to blow it away 's when you know it will always be there
Some call it faith, some call it love
Some call it guidance from above
You are the reason we found ours
So thank you stars
Thank you stars
Thank you stars
сряда, 28 април 2010 г.
Писма до Клаудия 1
Аз живея моя живот и ти живееш твоя.
Не съм на този свят, за да сбъдна очакванията ти,
нито пък ти - за да сбъднеш моите.
Ти си ти и аз съм аз.
И ако случайно се срещнем някъде, ще е прекрасно.
А ако се разминем, нищо не може да се направи.
Няма светлина без мрак, няма смелост без страх
няма близо без далеч...нищо не може да съществува без своята противоположност.
Искам да се изпразня, за да мога да се напълня
За не съм никога пълна
За да бъда себе си
За да живея!
Не съм на този свят, за да сбъдна очакванията ти,
нито пък ти - за да сбъднеш моите.
Ти си ти и аз съм аз.
И ако случайно се срещнем някъде, ще е прекрасно.
А ако се разминем, нищо не може да се направи.
Няма светлина без мрак, няма смелост без страх
няма близо без далеч...нищо не може да съществува без своята противоположност.
Искам да се изпразня, за да мога да се напълня
За не съм никога пълна
За да бъда себе си
За да живея!
събота, 17 април 2010 г.
Вярвам в чудеса!
Искам да ти кажа толкова много неща. Прекрасно е да срещнеш човек, който сякаш те разбира преди да проговориш, който не съди и не задава неодобрително въпроса " Защо?"...Защото ти знаеш какво е да нямаш очаквания и все пак да вярваш, че си заслужава да рискуваш, тръгвайки по неотъпкания и много каменист (и сух) път.
При теб няма вода, но ти не си жаден, пиеш от енергията на слънцето и все още се усмихваш. Не е толкова случайно, че те питат как все още можеш да се смееш? Защото хората имат толкова много, а са забравили да са мили и добри, а усмивката са я изпратили на дългосрочна ваканция в миналото.
Когато усетих силата на енергията и топлината на ръцети ти, наистина забравих за миг, че сме на този свят. Затворих очи и почувствах, че ей така, просто искаш да ми помогнеш. Лекуваш ме и сега, без да знаеш какво правиш в астрала;-)
И аз те лекувам, без да знам как и от какво точно имаш нужда, но те усещам как надничаш някъде зад дясното ми рамо как пиша. Ще ти го изпратя това писание след съвсем мъничко, почакай! ;-)
Тук си и е хубаво. Нали така: Аз съществувам за тези, за които съществувам. Ти съществуваш тук, сега;-)
" Чудесата се случват, ако вярваш в тях! - Вярвам! - И аз"
Вълшебна нощ от мен!
При теб няма вода, но ти не си жаден, пиеш от енергията на слънцето и все още се усмихваш. Не е толкова случайно, че те питат как все още можеш да се смееш? Защото хората имат толкова много, а са забравили да са мили и добри, а усмивката са я изпратили на дългосрочна ваканция в миналото.
Когато усетих силата на енергията и топлината на ръцети ти, наистина забравих за миг, че сме на този свят. Затворих очи и почувствах, че ей така, просто искаш да ми помогнеш. Лекуваш ме и сега, без да знаеш какво правиш в астрала;-)
И аз те лекувам, без да знам как и от какво точно имаш нужда, но те усещам как надничаш някъде зад дясното ми рамо как пиша. Ще ти го изпратя това писание след съвсем мъничко, почакай! ;-)
Тук си и е хубаво. Нали така: Аз съществувам за тези, за които съществувам. Ти съществуваш тук, сега;-)
" Чудесата се случват, ако вярваш в тях! - Вярвам! - И аз"
Вълшебна нощ от мен!
сряда, 14 април 2010 г.
неделя, 11 април 2010 г.
Неделно
От време на време изчезвам..Ходя насам-натам, търся, усещам и не намирам време да разкажа.
За разказване много. Най-вече за този истински живот, който вече се случва. Все си мисля, че списъкът с критериите може да си оставим и в джоба. Кому е нужно да се отмятат сто и единайсетте показатели за устойчив, природосъобразен и хармоничен живот:
1. Живеете ли на село?
2. Живеете ли в къща, направена изцяло от естествени материали?
3. Имате ли градина, в която прилагате принципите на пермакултурата?
4. Суровоядец ли сте?
Вече се разбира, че сте вегетарианец и считате жестокостта към животните за напълно недопустима.
Всичко е еко и много истинско.
Но ето точно тази истина е най-важният критерий! "ОК, използвам купешки неекологични памперси, но правя толкова много други неща, за да съм в хармония с природата, така че си спя съвсем спокойно!" Точно за това говоря и аз!
Харесвам хората, които са намерили баланса в своето търсене и могат открито да признаят грешките си и да говорят истината.
И на мен току ми се изплъзне някоя лъжичка, но общо взето гледам да съм с чиста съвест, най-вече пред себе си.
И за какво цялата тази тирада? Ами защото от време на време се чувствам леко изпаднала, че все още си купувам кожени обувки и ям по някое друго парче месо. Въобще не мога да се сравнявам с възвишените души на еко-хората, за които това са някакви много лоши неща. Хич не искам да ги съдя, всеки отговаря сам за себе си, само дано всички сме напълно спокойни, че живеем философията си, ама истински, от момента в който си отворим очите, пък дори и докато спим.
Кой ми даде толкова сила да усещам, не знам. Ама като някой стои пред мен и ми говори някакви истории, пък аз си знам, че това са измишльотини и само думи след думи? Какво се прави в такива моменти? Вярва се да думите или на усещането? За мен е ясно, колкото и камъни да ми хвърляте по главата;-))
Само ми се иска да продължавам да си следвам усещането и да не се страхувам!!! Защото май винаги знаем кое е ОК и кое не, колкото и да ни се иска да кажем на бялото черно (или обратното;-)))))
Хайде стига размисли, слънцето грее! Пролет!
За разказване много. Най-вече за този истински живот, който вече се случва. Все си мисля, че списъкът с критериите може да си оставим и в джоба. Кому е нужно да се отмятат сто и единайсетте показатели за устойчив, природосъобразен и хармоничен живот:
1. Живеете ли на село?
2. Живеете ли в къща, направена изцяло от естествени материали?
3. Имате ли градина, в която прилагате принципите на пермакултурата?
4. Суровоядец ли сте?
Вече се разбира, че сте вегетарианец и считате жестокостта към животните за напълно недопустима.
Всичко е еко и много истинско.
Но ето точно тази истина е най-важният критерий! "ОК, използвам купешки неекологични памперси, но правя толкова много други неща, за да съм в хармония с природата, така че си спя съвсем спокойно!" Точно за това говоря и аз!
Харесвам хората, които са намерили баланса в своето търсене и могат открито да признаят грешките си и да говорят истината.
И на мен току ми се изплъзне някоя лъжичка, но общо взето гледам да съм с чиста съвест, най-вече пред себе си.
И за какво цялата тази тирада? Ами защото от време на време се чувствам леко изпаднала, че все още си купувам кожени обувки и ям по някое друго парче месо. Въобще не мога да се сравнявам с възвишените души на еко-хората, за които това са някакви много лоши неща. Хич не искам да ги съдя, всеки отговаря сам за себе си, само дано всички сме напълно спокойни, че живеем философията си, ама истински, от момента в който си отворим очите, пък дори и докато спим.
Кой ми даде толкова сила да усещам, не знам. Ама като някой стои пред мен и ми говори някакви истории, пък аз си знам, че това са измишльотини и само думи след думи? Какво се прави в такива моменти? Вярва се да думите или на усещането? За мен е ясно, колкото и камъни да ми хвърляте по главата;-))
Само ми се иска да продължавам да си следвам усещането и да не се страхувам!!! Защото май винаги знаем кое е ОК и кое не, колкото и да ни се иска да кажем на бялото черно (или обратното;-)))))
Хайде стига размисли, слънцето грее! Пролет!
неделя, 21 март 2010 г.
четвъртък, 18 март 2010 г.
четвъртък, 11 март 2010 г.
Pri-Zemni Hora or Dreams do come true!
Hello world!
For the last few days, I wake up in a small and very minimalistic hotel room at the Rica Hotel (Kungsgatan, Stockholm:)). Back to reality, or the start of a new life?
Actually, this is nothing to do with work, work is just a money-maker these days, work is no longer ambition, drive, motivation....work is play, laughter and fun. Cause there are no expectations, career plans or indeed "balanced scorecards", trust me I never knew what they were anyway... These days work is a way of earning the cash for the dough:))
Will I be able to make my own dough soon? I hope so! And this dream is called Pri-Zemni hora...(Shame I am no good with installing BG on these work computers, they hardly let me log in here:))
OK! Now listen, how exciting is this...meeting more people, who, like me, dream of the Simple life, in harmony with Nature, in harmony with the Universe and ourselves. And all of this in Bulgaria. These are Bulgarian people, which makes the project 243278978978 times more interesting!!!!
I have nothing against foreigners, indeed I have lived abroad for so many years and have learnt lots from them. Different cultures have made my life more colourful and interesting, definitely!!! BUT...I want to wake up in a house in my homeland, I want my kids to speak my language and I want us all to give our country the chance of a better future. Is this too much to ask for?
Most of you reading this already know me, the ever-searching for the truth hopeless romantic, who is never too afraid to go for what the heart says. Well, maybe this was too big of a statement. I am really, really scared! But I still really try to go for it! And despite the drama and the sleepless nights spent hesitating whether to go one way or the other, the final answer of the heart seems to do it for me!
Every time! And my heart is singing, my heart can't wait to go to Shipka and meet everyone else. Eli, Asen and little Adi are also coming and who better to share this with than Tamsin...she also knows what I am talking about!
I already recognise myself in the worlds of this guy (I guess), Terramante. And I am ready to wait, if it takes us a few years, so be it (turning 30 in a few days is strangely not making me impatient in any shape or form, exactly the opposite!..)I know what I want and I am sure we, together, can make it happen!
Yes, I am bombarded with questions about money and jobs. And I know that we might have to make some compromise to start with, I might have to continue doing these amazing spreadsheets and fancy reports (again, fine with me) but in the long run, I will have the Ben Law house and my life, shared with the other angels of the Universe, the lightworkers who are going to learn how to live, again, from scratch.
This is a beautiful day, let there be light!!!!
For the last few days, I wake up in a small and very minimalistic hotel room at the Rica Hotel (Kungsgatan, Stockholm:)). Back to reality, or the start of a new life?
Actually, this is nothing to do with work, work is just a money-maker these days, work is no longer ambition, drive, motivation....work is play, laughter and fun. Cause there are no expectations, career plans or indeed "balanced scorecards", trust me I never knew what they were anyway... These days work is a way of earning the cash for the dough:))
Will I be able to make my own dough soon? I hope so! And this dream is called Pri-Zemni hora...(Shame I am no good with installing BG on these work computers, they hardly let me log in here:))
OK! Now listen, how exciting is this...meeting more people, who, like me, dream of the Simple life, in harmony with Nature, in harmony with the Universe and ourselves. And all of this in Bulgaria. These are Bulgarian people, which makes the project 243278978978 times more interesting!!!!
I have nothing against foreigners, indeed I have lived abroad for so many years and have learnt lots from them. Different cultures have made my life more colourful and interesting, definitely!!! BUT...I want to wake up in a house in my homeland, I want my kids to speak my language and I want us all to give our country the chance of a better future. Is this too much to ask for?
Most of you reading this already know me, the ever-searching for the truth hopeless romantic, who is never too afraid to go for what the heart says. Well, maybe this was too big of a statement. I am really, really scared! But I still really try to go for it! And despite the drama and the sleepless nights spent hesitating whether to go one way or the other, the final answer of the heart seems to do it for me!
Every time! And my heart is singing, my heart can't wait to go to Shipka and meet everyone else. Eli, Asen and little Adi are also coming and who better to share this with than Tamsin...she also knows what I am talking about!
I already recognise myself in the worlds of this guy (I guess), Terramante. And I am ready to wait, if it takes us a few years, so be it (turning 30 in a few days is strangely not making me impatient in any shape or form, exactly the opposite!..)I know what I want and I am sure we, together, can make it happen!
Yes, I am bombarded with questions about money and jobs. And I know that we might have to make some compromise to start with, I might have to continue doing these amazing spreadsheets and fancy reports (again, fine with me) but in the long run, I will have the Ben Law house and my life, shared with the other angels of the Universe, the lightworkers who are going to learn how to live, again, from scratch.
This is a beautiful day, let there be light!!!!
събота, 20 февруари 2010 г.
Пловдив
Напоследък си правя експерименти, всякакви...;-)
Ето какво пише в тетрадката за записване на сънища след снощи (цитирам!!):
" Червената къща. Чакам 102, после 204..все нещо ги изпускам. Най-накрая, защото виждам едно момиченце на всички спирки, отивам при него и го питам какво има да ми каже " Нямай очаквания!"
После сме на концерт, или след кино. Жоро е там, местим някакви мебели на усилвателя. Аз нищо не разбирам. Жълти, зелени кабели, като лака на бразилката. Тясно е. Но много хубаво. Прегръща ме и ми подшушва нещо на ухото.
Прави ми палтото. Стеснявам. Австралия. Силвето има ново кожено палто. Аз съм учителка и седя до късно да решавам проблеми. Работя за Х&М. Останалите учителки. Напускам. Търся външно CD устройство. Намирам, но нещо не работи. Евгени ще го оправи. Жоро нещо бърничка в апаратната. Невена дава уроци по уеб дизайн. Искам и аз.
На конференция на Х&М сме. Шефовете стоят на една маса и си говорят. Много лошо. После ни карат да пишем стихотворения и викат един от нас да говори. Мария, ела ти, защото си хубава. Каква дискриминация. После 2 баби циганки правят кълба на пода. Имат лилави сутиени. Отивам у Митко Иванов?....."
Анализ си правете сами?!....
А ето как си представя Пловдив, Леа, която никога не е била там.?!!! "Срамота!"
Малки, тесни улички, като в Барса, цветни къщички и много изложби. Хипи град, момичета с шарени коси. Престиж такси, най-новото такси в Пловдив, обратният курс е за наша сметка. Стръмно и топло, през лятото. Парк няма. Само улици и площади и тролеи, малко е мръсно. Но интересно. Има една улица, казва се Тодор Александров. Днес е Тодоровден, не познавам никой Тодор аз. Не го познавам и Пловдив, но ето къде ще отида скоро.
А днес в парка, да си допека нослето ;-)
Ето какво пише в тетрадката за записване на сънища след снощи (цитирам!!):
" Червената къща. Чакам 102, после 204..все нещо ги изпускам. Най-накрая, защото виждам едно момиченце на всички спирки, отивам при него и го питам какво има да ми каже " Нямай очаквания!"
После сме на концерт, или след кино. Жоро е там, местим някакви мебели на усилвателя. Аз нищо не разбирам. Жълти, зелени кабели, като лака на бразилката. Тясно е. Но много хубаво. Прегръща ме и ми подшушва нещо на ухото.
Прави ми палтото. Стеснявам. Австралия. Силвето има ново кожено палто. Аз съм учителка и седя до късно да решавам проблеми. Работя за Х&М. Останалите учителки. Напускам. Търся външно CD устройство. Намирам, но нещо не работи. Евгени ще го оправи. Жоро нещо бърничка в апаратната. Невена дава уроци по уеб дизайн. Искам и аз.
На конференция на Х&М сме. Шефовете стоят на една маса и си говорят. Много лошо. После ни карат да пишем стихотворения и викат един от нас да говори. Мария, ела ти, защото си хубава. Каква дискриминация. После 2 баби циганки правят кълба на пода. Имат лилави сутиени. Отивам у Митко Иванов?....."
Анализ си правете сами?!....
А ето как си представя Пловдив, Леа, която никога не е била там.?!!! "Срамота!"
Малки, тесни улички, като в Барса, цветни къщички и много изложби. Хипи град, момичета с шарени коси. Престиж такси, най-новото такси в Пловдив, обратният курс е за наша сметка. Стръмно и топло, през лятото. Парк няма. Само улици и площади и тролеи, малко е мръсно. Но интересно. Има една улица, казва се Тодор Александров. Днес е Тодоровден, не познавам никой Тодор аз. Не го познавам и Пловдив, но ето къде ще отида скоро.
А днес в парка, да си допека нослето ;-)
неделя, 14 февруари 2010 г.
Once upon a time...
....in a far, far land...lived a beautiful fairy. One day, she woke up only to find her whole magical world transformed into an ugly and gray land. Where have the flowers disappeared? What happened to her flying unicorn and the singing trees, who has stolen the sun?
Lea was alone and afraid...she tried to cry but the tears wouldn't come out, someone has stolen them too...
Lea could see the other fairies suddenly covered in gold, they looked rich but colourless and their smiles have turned into frozen pancakes. Damn, she could not smile either...she tried again and again, again and once more but she could not even manage the frozen pancake....
She wanted to cry but she couldn't, she wanted to smile but she couldn't...Lea realised she was in reality...She has once heard her mother talking about this reality that hits you around 30-ish but Lea never believed her...She always knew life was meant to be a beautiful surprise and this reality business never seemed real to her.
What has changed? The angels were warning Lea that this was her challenge and she knew she had to be careful with her thoughts. But could she change them so easily this time? In this gray, gray land, all she could hear were scary words and all she could see were the pittyful eyes of her friends....They were all trying to tell her that the magic ends at some point and that one way of the other, she had to deal with it.
So Lea packed a small bag and went on a quest for the truth. She had to find her truth and the gateway back to the magic. She had to. First, she went to a party with millions of people, all looking happy and drunk..but Lea did not drink?!...She looked around and she saw someone..someone she once knew, a crazy boy who also knew what it feels like to live in a dreamland. Or so she thought...and this was enough. She did not want to talk to him or ask him whether the magic still exists, it was enough to see him to believe.
So she left. She left the party and all under the pouring rain, she managed a half-frozen pancake. At least, it was a beginning. Not a real smile but the start..
Wet, cold and shaking, Lea crawled under the bridge of her life and fell asleep. And wow, miracle, she dreamt of her house in the mountains, of laughter and passion. She even laughed in her dream...She met everyone - all the elfs and the other fairies, her real friends still had purple hair and pink socks, they still smiled and believed. Some of the ones she knew had gone, they had gone into the so-called reality forever, but alas, there were still some left, who were waiting for her to come back!
Shit! This was only a dream...poor, poor Lea, you are still under the bridge of reality, you are hungry, hungry for love and harmony and the shop is closed. In this world, they only sell coffee.
But the coffee is supposed to wake us up from this shitty dream or the so-called reality. We have to drink only one cup to find that the truth is not in having a flat, a car and a well-paid job, maybe a husband and two kids...The truth is in feeling alive!!!!
Lea turned her eyes left, right, up and smiled!!!! The way only she could!!!! This was a real smile, only one thought and she was back, back in her woods, back in her magicland, back in the dreams, which made her reality. What if she wasn't married? What if she let go of the safe to look for the wild? What if she wanted to feel alive and free? What if she cherished this freedom and did all her best to let the others feel free as well...
This is life at its best! Happy Valentine's, Tiger New Year or whatever else is celebrated in reality on 14th of Feb. In Lealand, we celebrate freedom! Every day!!!
I love you!
Lea was alone and afraid...she tried to cry but the tears wouldn't come out, someone has stolen them too...
Lea could see the other fairies suddenly covered in gold, they looked rich but colourless and their smiles have turned into frozen pancakes. Damn, she could not smile either...she tried again and again, again and once more but she could not even manage the frozen pancake....
She wanted to cry but she couldn't, she wanted to smile but she couldn't...Lea realised she was in reality...She has once heard her mother talking about this reality that hits you around 30-ish but Lea never believed her...She always knew life was meant to be a beautiful surprise and this reality business never seemed real to her.
What has changed? The angels were warning Lea that this was her challenge and she knew she had to be careful with her thoughts. But could she change them so easily this time? In this gray, gray land, all she could hear were scary words and all she could see were the pittyful eyes of her friends....They were all trying to tell her that the magic ends at some point and that one way of the other, she had to deal with it.
So Lea packed a small bag and went on a quest for the truth. She had to find her truth and the gateway back to the magic. She had to. First, she went to a party with millions of people, all looking happy and drunk..but Lea did not drink?!...She looked around and she saw someone..someone she once knew, a crazy boy who also knew what it feels like to live in a dreamland. Or so she thought...and this was enough. She did not want to talk to him or ask him whether the magic still exists, it was enough to see him to believe.
So she left. She left the party and all under the pouring rain, she managed a half-frozen pancake. At least, it was a beginning. Not a real smile but the start..
Wet, cold and shaking, Lea crawled under the bridge of her life and fell asleep. And wow, miracle, she dreamt of her house in the mountains, of laughter and passion. She even laughed in her dream...She met everyone - all the elfs and the other fairies, her real friends still had purple hair and pink socks, they still smiled and believed. Some of the ones she knew had gone, they had gone into the so-called reality forever, but alas, there were still some left, who were waiting for her to come back!
Shit! This was only a dream...poor, poor Lea, you are still under the bridge of reality, you are hungry, hungry for love and harmony and the shop is closed. In this world, they only sell coffee.
But the coffee is supposed to wake us up from this shitty dream or the so-called reality. We have to drink only one cup to find that the truth is not in having a flat, a car and a well-paid job, maybe a husband and two kids...The truth is in feeling alive!!!!
Lea turned her eyes left, right, up and smiled!!!! The way only she could!!!! This was a real smile, only one thought and she was back, back in her woods, back in her magicland, back in the dreams, which made her reality. What if she wasn't married? What if she let go of the safe to look for the wild? What if she wanted to feel alive and free? What if she cherished this freedom and did all her best to let the others feel free as well...
This is life at its best! Happy Valentine's, Tiger New Year or whatever else is celebrated in reality on 14th of Feb. In Lealand, we celebrate freedom! Every day!!!
I love you!
четвъртък, 11 февруари 2010 г.
четвъртък, 4 февруари 2010 г.
За ГМО - Против, и много други За!..
Едно прекрасно съобщение във Фейцбук ми напомни колко много обичам да си разказвам историйките и да си казвам мнението по този и онзи въпрос..Марински, merci!!!!
А на Никчо ще му се карам, че на новото компутърчЕ ми е сложил няк'ва мноо странна кирилица...ама добре де, справям се!
И сега най-важното: Моля господата в парламента да се осъзнаят моменталически и да гласуват срещу промените в закона за ГМОи: 100% ПРОТИВ!!!!! Да не дойде Леа да ви се кара! Тъкмо почна да Ви харесва и Вие така да се излагате...ще ви махна главната буква от Вие-то, само да посмеете да разрешите на Монсанто Килсанто да ми идва в държавата!!!!
Ще ни подслушвате телефоните, ще ни садите отрови в гладинките (не че останаха от мега хотелите и файв стар курортите, ама все пак...) АМАН!
Получих едно предложение да рисуваме картички с красивата Българска природа и да ги изпращаме на господина Борисов...току виж така му дошло акъла. Аз си гледам всяка Неделя Цвети Ризова и тя от няколко седмици, с повод и без повод, го призовава същият ни мил премиер, да си организира четата и да върнат закона. Мончо Дянков и той бил за био земеделие....(Това му го признавам на човека, съвсем на живо съм го виждала на Витоша с цялото домочадие да тръмбова по пътеките над Момина Скала, мое и еко да са му вижданията)...Г-н Пумпалов, или така нареченият мой баща, все ми пробутва някакви книжки: Анастасия, Пермакултура, Без Земя...Мили ми татко, без земя, със земя, скоро не само че българите няма да ги има (това съм го научила от Карбовски, вижте ме само колко журналисти познавам;-)))), ами и България ще стане някакво опитно поле за всякакви интереси...Лифтове на езерата, Монсанто в Земята...:(
Та значи, на предстоящите протести, всички там, МОЛЯ!! А който познава депутати (че както знаем всички, около мен само хора от най-висшия елит;-), да им поразкаже малко за какво си дават гласа, берем им уври нещо в главите!
Хайде АМИН!!!!
А на Никчо ще му се карам, че на новото компутърчЕ ми е сложил няк'ва мноо странна кирилица...ама добре де, справям се!
И сега най-важното: Моля господата в парламента да се осъзнаят моменталически и да гласуват срещу промените в закона за ГМОи: 100% ПРОТИВ!!!!! Да не дойде Леа да ви се кара! Тъкмо почна да Ви харесва и Вие така да се излагате...ще ви махна главната буква от Вие-то, само да посмеете да разрешите на Монсанто Килсанто да ми идва в държавата!!!!
Ще ни подслушвате телефоните, ще ни садите отрови в гладинките (не че останаха от мега хотелите и файв стар курортите, ама все пак...) АМАН!
Получих едно предложение да рисуваме картички с красивата Българска природа и да ги изпращаме на господина Борисов...току виж така му дошло акъла. Аз си гледам всяка Неделя Цвети Ризова и тя от няколко седмици, с повод и без повод, го призовава същият ни мил премиер, да си организира четата и да върнат закона. Мончо Дянков и той бил за био земеделие....(Това му го признавам на човека, съвсем на живо съм го виждала на Витоша с цялото домочадие да тръмбова по пътеките над Момина Скала, мое и еко да са му вижданията)...Г-н Пумпалов, или така нареченият мой баща, все ми пробутва някакви книжки: Анастасия, Пермакултура, Без Земя...Мили ми татко, без земя, със земя, скоро не само че българите няма да ги има (това съм го научила от Карбовски, вижте ме само колко журналисти познавам;-)))), ами и България ще стане някакво опитно поле за всякакви интереси...Лифтове на езерата, Монсанто в Земята...:(
Та значи, на предстоящите протести, всички там, МОЛЯ!! А който познава депутати (че както знаем всички, около мен само хора от най-висшия елит;-), да им поразкаже малко за какво си дават гласа, берем им уври нещо в главите!
Хайде АМИН!!!!
Day 17
What does it feel like to be in harmony with the Universe?
It is the same feeling as when you float on water. If you are tense, or if you resist the water, you will sink.
If you surrender to the water, the water will support you and you will float! That is the feeling, and that is how you harmonise yourself with the Universe.
Let the tension go and FLOAT!
It is the same feeling as when you float on water. If you are tense, or if you resist the water, you will sink.
If you surrender to the water, the water will support you and you will float! That is the feeling, and that is how you harmonise yourself with the Universe.
Let the tension go and FLOAT!
Day 16
Love is the highest power we possess to be in complete harmony with the law of attraction. The more love we feel, the greater our power. The more selfless love we feel, the more unfathomable our power.
The law of attraction has been called the law of love, because the law itself is a gift of love to humanity. It is the law by which we can create incredible lives for ourselves.
The more love we feel, the greater our power to create magnificent life of love, joy and harmony.
The law of attraction has been called the law of love, because the law itself is a gift of love to humanity. It is the law by which we can create incredible lives for ourselves.
The more love we feel, the greater our power to create magnificent life of love, joy and harmony.
вторник, 2 февруари 2010 г.
On the second day of February...
.....my true love gave to me;-) Hope and blessings, three yellow monkeys and a bag full of dreams!
Днес съм щастлива!!!!
Днес съм щастлива!!!!
събота, 30 януари 2010 г.
четвъртък, 7 януари 2010 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
