четвъртък, 30 юли 2009 г.

Моите малки котенца ;-)





От днес съм майка на най-сладките котачета - братче и сестриче, намерих ги пред бока и си ги взеххх - ето и първите им снимки...решиха, че ще спят в ботушите ми, а ги има и изкъпани, като малки мишлета;-)))

понеделник, 27 юли 2009 г.

Set me free, why don't you babe ;-)

четвъртък, 23 юли 2009 г.

Домашни любимци

Ами казвам ви аз за свинчоците и змийчоците, но особено що се отнася до змиите май никой не ми вярва...или не може да си представи какво е да ги видиш на 1 метър от теб.

Е, днес прасетата на Цветан отново бяха на гости и този път им направих една истинска фото сесия.

Докато си снимах си мислих колко хубаво ще е да дойдат и кравичките или някое слепоче, ей така за цвят. Слепоче ли??? Не слепок, ами един истински дебел двуметров смок...А аз си се разхождам, голичка, босичка...ооо, Марго, колко хубаво ще е тук да има една масичка със столове и АААААА!!!!!! Бегаййййййй!!!! Огромна е!!!! ААААА!!!!! Бягах, крих се, пък после си викам - ти днес с бойци от войната се справи, че няма да можеш да снимаш едната му змия...

Някои от Вас знаят колко съм плашлива и ако ме бяхте видяли днес, щяхте да сте истински горди!

Пожелавам си малко по-спокойни следващи дни;-)





От архивите

Мила Бабо, почивай в мир. Вие с Дядо самички сте създали тази къща и много се надявам, че се радвате, на това, което правя и ме пазите от лошите! Знам, че пеперудката онзи ден беше дядо. Обичам Ви!

Мили Дядо, толкова много сили си хвърлил в Лакавица. Виждам как подробно си описвал какво се случва с всеки един кошер. Азбучникът не знам за какво си го правил и какви са тези прахове за пране на страница 73, но съм благодарна, че ги намерих и ще запазя тези снимки като спомен за теб!

Списанието и вестникът са си чист соц архив.

А блокчето е с мои рисунки, хихи, младата художничка. Амин!!













Първият ми изстрел

Маргото, милата, добре, че е тя. Покрай нея ставам една истински безстрашна фея. До ранния следобях, но стрелбата с пистолета си беше съвсем по обяд, двете хаху-хихи, жената си е купила пистолет да се пази от селските здравеняци..;-)))

Стреля обаче добре, пробван и докладван лично от мен!!!



Малка спретната къщурка - още снимки

Значи много ми е важно как всичко в Лакавица е еко - никакъв Раундъп, никаква сяра против змии. Лозичките обаче са ми любими. Едната се увила чак до върха на борчето и има гроздове...Та това исках да снимам на едната снимка...горе-долу.

Шкафът напредва и скоро ще е прекрасно жълто-зелен..

Другото са си мои любими местенца около и в къщата и разбира се, новата врата!!














Днес Лиа е голям герой!

Снощи ми беше доста трудно да заспя...Мислих и премислях, но ако знаех какво ще ми се случи днес....

Около 5 сутринта, телефонът звъни, Цецо...Пита ме дали може да дойде до нас да му дам пари да се прибере, защото неговите му ги били откраднали. Е, какво да се прави, случило се, ще му помогна на човека...Позамислих се как са му откраднали парите, но след случката с телефона и ключовете си викам, напил се е, оставил ги е някъде, общо взето в 5 сутринта не мисля много логично.

Слизам аз долу, той излиза от таксито, как точно да го опиша - ами целият в кръв, отгоре до долу. Не му се вижда лицето, по ризата, по панталонките, по краката, ръцете и още кърви. ОК, поемам си дълбоко въздух и го питам дали иска да се прибере директно към тях да си почине. Ами не иска да се прибира в този вид...Нормално.

Само че аз при вида на малко кръв по принцип припадам и всеки момент си представям как ще се свлека пред него. Ще се свлека, ама човекът е пиян, не ми изглежда много добре и с всички сили се стягам, за да му помогна.

Качи се той у нас, изкъпа се, коридорът и банята целите бяха в кръв, аз треперейки тихичко си мрънкам "Спокойно Лиа, спокойно"... след малко ще трябва да излизам към село. ...

Сега като си помисля, добре че му помогнах. Изпратих го да си върви, милото Саше ми помогна да се разрева едно хубаво, да излязат малк емоциите и хоп-троп, с трамвайчето към Лакавица...

Мили Леголас, защо правиш това на себе си? На всички сигурно им е много любопитно какво се е случило - ами попребили са го, голямата работа, хич не разпитвах за подробности, важното е, че и той и аз сме ОК..Но защо тази болка???

Амин!

сряда, 22 юли 2009 г.

Сексът и градът

Ей така ми се изясниха нещата днес, от само себе си!!!

А заглавието е символично, като тайничко подадената книга-подарък на Славейков.

Спомням си, когато се прибрах в БГ, как Силвето ми обясняваше колко съм, виждаш ли ти, била наивна. Аз, честно да си призная, хич не се смятах за такава. Много съм видяла и преживяла и си мислех, че нещата са ми общо взето ясни и няма кой знае какво да ме учуди.

Е, да, ама не. Зимата си имах взимане-даване с разни левенти, които направо си изчукваха каките под път и над път. Няма първи срещи, няма презервативи, има само хламидия.....После, споделяйки срамежливо, моите преживелици с Мариана, тя ми обясняваше как това било съвсем нормално, а още по-нормално било с трима различни на ден. Това аз го подминах, защото някакси ми се стори от 1001 нощ.

От 1001 нощ ли? Откакто кисна пред магазина, съм се наслушала и видяла хиляди подобни истории. Ванката имал някаква женена мацка, която "много готино се ебе", други разни с любовници мутри, които ги издържат, ама тя виждаш ли оправя и още 2-3ма от блока...Ето я Габи, тя пък направо ме разби днес - с циганина, ама много добре лижел...луда работа и хиляди псувни.

Ванката си го каза много добре "За какво ми е да се занимавам с една жена. В един момент, така или иначе, или аз или тя ще започне да кръшка, поне да се знае отначалото..." Дали пък не е прав? И с Йоанка това си говорихме, в един момент какво става с тази любов неземна, че или край на секса или лудо ебане със съседката...Ох!

Кой се бил напил и ходил при някаква си, а жена му се чукала с разни, които и давали пари. В кой свят живея направо не знам...

А аз съм тръгнала да съм доброто мече и да си мечтая за принца с коня. Ебала съм им майката и на принцове и на принцеси, а толкова много псувни не съм казвала през целия си живот. Ама го мисля, по дяволите;-))))

А дано 2012 да идва по-бързо, да отиваме в другото измерение..

вторник, 21 юли 2009 г.

22 Юли - Едно ХХХ

ХХХ - ННН - Наистина Нова Начало!!!

Любовни драми или вторите 10 дни на Юли

Минали били още 10 дни...Минаха и отминаха! Така ми се преобърнаха нещата с краката нагоре или обратно, че вече не знам какво да мисля. Снощи в Скайп писах едни обяснения и там доста добре ми се получиха аргументите - за или против любовта, драмите, хармонията, спокойствието...И голямата елфска бъркотия.

Драмата е от турски сапунен сериал (защото латино-американските вече не са модерни) и продължава да ми се случва. Странното е, че аз всъщност съм ок. Висши вибрации, четене на много книги или просто осъзнаването, че аз избирам как се чувствам, независимо от обстоятелствата...но фактът си е факт. Шанти, шанти и възглавници от пшеница.

Станала съм много еко, започнах отново лекичко да ходя на село, Жоро се е прибрал в България и го чакам да строим хобитски къщи. Задават се фестивали и едно свободно лято. Ако пък и този път не забравя да си заредя камерата, ще има снимки от Лакавица...Йе, йе, йе!

Лондон бейби?

сряда, 15 юли 2009 г.

Към себе си

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Света когато мръкне пред очите ти
и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребуса,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
единствено така ще го решиш!

Евгени Минчев

14 Juillet - la fete nationale de la Republique Francaise!

А аз какво - вечерям веджи шишчета у Ели и Асен, вместо да съм на прием във Френското посолство. Добре, че беше Евгени Минчев да ми разкаже как е било;-)

А вие знаете ли, че Френското посолство е на Оборище 27, а Лили Иванова живее на Оборище 33...А ето и един виц, който Евгени ни разказа: Лили кара мотор и я спира батко полицай...Госпожо Иванова, вие на мотор, 120? А, не, каската ме прави по-възрастна.

Аз всъщност се кефя и на Лили, а от вчера и на Евгени. Супер симпатичен ми беше. Дойде си ей така в Уго, заедно със сон мек а соа, Илиян и седнаха на нашта маса. Човекът беше облечен много добре, говореше перфектен френски, съседче, живее на Парчевич и отскача да пийне по едно преди да се прибере...Има си апартче в Лондон, така и не му разбрах точно за кой безистен говори, но евала.

Не му знам историята и не ми е ясно откъде ги има тези пари, обаче пък не спря да се самоиронизира за това, че Илиян му бил проверил банковата сметка преди да се запознае с него...А и 34 пъти повтори, че бил педераст. Ами голяма работа като е педераст. Такъв или не, аз съм за!

събота, 11 юли 2009 г.

Мама Слава!!!

Най-хубавата новина на света!!!!!

Малкият Филип Георгиев се е родил на 2ри Юли, в 0.08 през нощта, 2.7кг - сега говорих с щастливото майче;-)

Мило мое Славче, да ви е жив и здрав и целувки на гордия татко! Колко бързо само;-))) Още помня, когато ми каза, че ще има бебе, а вече го чух как мърка в далечна Канада!

Целувам Ви много, много!!!

Първите 10 дни на Юли или накратко казано: Майната Ви;-)

Ами да, на крехкото и добро създание му е дошло ей дотук и няма какво друго да каже....

Всъщност, Джулай започна повече от добре. На 2ри сутринта най-накрая се престраших да отида до Бодимед и ТСХ резултатите отново ми напомниха за Тайната и Абрахам... 1.46 най-доброто!!

На 3ти Вели имаше Рожден Ден - какво ли е усещането, когато ставаш на 30? Някакси уж голяма годишнина, а май сме си едни и същи. С изключение на факта, че в скоро време няма да сме само Аско и Ели, Иван и Катя, Камен и Нели, Вела и Слънчо...защото и Катя е бременна!!

Значи ще има още бебочета - Слава, Ели, Павлинка, Жасмина, Лена, Катя...ху'с некст?;-)

Рожденният ден беше в бара на Бутчърс, който е много куейнт и леко ъндърграунд...Хубаво е да си със същите тези хора, с които си празнувал и 16, 18, 20, 25;-)) На гости беше и един елф, той си знае. Както и да е, моята вечер привърши в Алкохол, емблематично и направо потресаващо символично име, защото на 4ти сутринта, около 7.30 отново ми се напомни за какво става дума...Ами да, и това вече не ме изненадва...Изненадва ме как аз продължавам да мисля за другите хора, преди да мисля за себе си. Сашенце, ти ли ме научи така?

Бързичко обаче се оправих и потеглих към Лакавица. Е, все пак на 5ти имаше избори, а всички знаем за кого щях да гласувам!!!

Отиването до село беше лесно и приятно. Исках да остана сама и да избягам от себе си. Това беше и първия път обратно там, след нахлуването на майка ми, около месец преди това....

Колко разочарована останах, когато видях обрасналия двор...Като че ли и той беше усетил колко съм тъжна. Атмосферата беше тягостна и още попита с негативните емоции от последния път. Маргарита се беше захванала с шкафа (да, с онзи шкаф от снимките, който толкова много искам да реставрираме), но освен боядисаните прозорци, беше свършила една голяма НУЛА!!

Вечерта дойде и Митко, който ме изненада много приятно...въпреки всички сплетни, ругатни и тем подобни, аз все още му вярвам!

Късният следобед на село ме накара да се усмихна и заради двете кравички, които си проправиха път, направо през реката и хоп-троп та в двора...ами така де, аз какво съм тръгнала да им нарушавам хабитата..и на кравите, и на дивите свине и на змийчоците, не разбрах ли, че това е техния двор и последните 10 години те живеят там...хахаха!!!

На 5ти сутринта, си облякохме новите дрехи и се запътихме да гласуваме. Зелените, Зелените!!! Всичко ОК, отивам обаче аз в кметството и кого да видя?...ами кмета!!! Та привиква ме той на балкончето и ме пита лекичко: Ами ти...предпочитания имаш ли? Разбира се, казвам му аз. Зелените, за мен, са единствената алтернатива на младите съзнателни граждани. Добре де, ама той подкрепя Герб. Ами как няма да ги подкрепя, като големите шефове са в листата. Ами не само той, но и в селото се разхождат какички с тениски на Герб, в изборния ден...Важното е моят глас да бъде регистриран. Да, ама не...Фаст форуърд няколко дни, ето ги и резултатите...И какво мислите, в село Правешка Лакавица, за Зелените са гласували колко хора...? 0!!!! Още една голяма НУЛА! А моят глас?????

След няколко дни звънене в ЦИК, най-накрая ми вдига една много възпитана жена и спокойно примирено ми обяснява, че просто няма какво да се направи. Дори ме успокоява, че има и по-страшни случаи. Ами как няма да има..като на автогарата в София, в съботата (4ти) автобусите за Кърджали бяха претъпкани!!!!!!

Та тъй;-) Тамсин ми беше на гости на селото, аз пак успях да се изкъпя със слънчева вода...Обожавам го това нещо!!! И се запътихме към Търново. Там едно-друго, но най-важното:

- Пламен в Габрово и много сладкото му апартаментче, знам, че четеш;-))) Тамсин и Попкорн, но аз няма да го гледам. Жоро и новата му приятелка, той винаги ще си остане моят еко-принц! Федьо, ама нямахме достатъчно време да се видим...Роската с китарата и флейтата. Много е добър!!! Арбанаси и невероятната ловна хижа, където зайчетата скачат свободни..Керека, моето село!!! Вечерта на терасата и най-важното:

Гайя ЕООД скоро ще бъде факт, а аз горда собственичка!!! Пу-пу-пу!!!

От четвъртък съм обратно в София, Валя ме посрещна бита от лудата ни съседка, Леголас мило и нежно ме прегърна за добре дошла, но днес се пообърна с краката нагоре..Някакъв си шах, но да видим;-) Аз не мога да съм тази, която прави компромиси със себе си...Каквото и да става, аз съм си аз.

Не искам да чувам нито госпожата, която последният път, за пореден път, ми наговори хиляди глупости, нито Сашо, който сега се сети да ме пита дали искам да отида в Лондон за уикенда, нито Цецо, който е Май уей ор дъ хайуей....Ами ОК де, аз съм направила всичко, което смятам за правилно, оттук насетне излизам в отпуск. До 20ти, да видим какво ще стане за следващите 10 дни!!

сряда, 1 юли 2009 г.

July Morning

There I was on a july morning
Looking for love
With the strength
Of a new day dawning
And the beautiful sun

At the sound
Of the first bird singing
I was leaving for home
With the storm
And the night behind me
And a road of my own

With the day came the resolution
Ill be looking for you
La la la la

I was looking for love
In the strangest places
Wasnt a stone
That I left unturned
Must have tried more
Than a thousand faces
But not one was aware
Of the fire that burned

In my heart, in my mind, in my soul
La la la la

There I was on a july morning
I was looking for love
With the strength
Of a new day dawning
And the beautiful sun

And at the sound
Of the first bird singing
I was leaving for home
With the storm
And the night behind me
Yeah, and a road of my own