неделя, 20 декември 2009 г.
петък, 18 декември 2009 г.
A prayer
A prayer for love and peace. Nearly Christmas: birth, beginning, hope...
Strange times. A beautiful dream of a house in the mountains, with flowing rivers and children's laughter. A dream of love and passion. A dream of a life closer to nature...An inspiration and a long road. A road which needs a beginning. A road which is hard to follow and easy to abandon. Balance. This balance in the Universe, which is my dream. Balance of city life with friends and the peacefulness of the countryside. Balance of long working hours and the limited money supply. Time is so precious. Life is a lesson.
A new book - The principles of Permaculture.
Be strong and hope. A new life!
Strange times. A beautiful dream of a house in the mountains, with flowing rivers and children's laughter. A dream of love and passion. A dream of a life closer to nature...An inspiration and a long road. A road which needs a beginning. A road which is hard to follow and easy to abandon. Balance. This balance in the Universe, which is my dream. Balance of city life with friends and the peacefulness of the countryside. Balance of long working hours and the limited money supply. Time is so precious. Life is a lesson.
A new book - The principles of Permaculture.
Be strong and hope. A new life!
сряда, 9 декември 2009 г.
четвъртък, 26 ноември 2009 г.
A long-forgotten blog..mine;-)
The sun is shining and my heart is singing..It's autumn at its best and I am happy. So happy and sad that I hardly find time to log in and share the fast-running thoughts, the amazing moments and the sleepless nights. It is a strange time for me...My life has never had more meaning and it's never been so disorganised at the same time. The days pass by so quickly, my head is somewhere in the clouds and I hardly manage to realise what is happening.
It is a time of new beginnings and old memories. Memories which never die, love that is so strong that I will never forget. Love and a face so familiar that just a sight of it over the net gives me so much hope and strength. Because you are my freedom, you are my support and energy. And I have to learn to live without. God, trust me, I want to have you in my life forever. I keep on thinking of you, of all my dreams and lost hopes. I have new hopes now, always trying to rise from the ashes, to jump on the boat again, as the water is running so, so fast and I am scared that I will drown.
I am on that boat again, the boat of hope and love, the boat of laughter and dreams. And it feels amazing. But how so tiring it is to jump on new boats, to open your heart again and again, and to trust. Can I trust you? My tenderness and naivete, my love is there for you, and I can only hope.
So, so many thoughts, so many days gone into one, into one dream and you. Be with me and make me believe once again...Love!
It is a time of new beginnings and old memories. Memories which never die, love that is so strong that I will never forget. Love and a face so familiar that just a sight of it over the net gives me so much hope and strength. Because you are my freedom, you are my support and energy. And I have to learn to live without. God, trust me, I want to have you in my life forever. I keep on thinking of you, of all my dreams and lost hopes. I have new hopes now, always trying to rise from the ashes, to jump on the boat again, as the water is running so, so fast and I am scared that I will drown.
I am on that boat again, the boat of hope and love, the boat of laughter and dreams. And it feels amazing. But how so tiring it is to jump on new boats, to open your heart again and again, and to trust. Can I trust you? My tenderness and naivete, my love is there for you, and I can only hope.
So, so many thoughts, so many days gone into one, into one dream and you. Be with me and make me believe once again...Love!
сряда, 4 ноември 2009 г.
Day 15
Beginning to ask questions about life is a sign you are having a major breakthrough.
The Truth of Life is right here for everybody, as it has always been, but only the ones who ask questions receive the answers and discover the truth. When we ask questions, deeply wanting to know the answers, we will attract the answers in a form we can understand.
To receive the answers, you must begin to ASK.
The Truth of Life is right here for everybody, as it has always been, but only the ones who ask questions receive the answers and discover the truth. When we ask questions, deeply wanting to know the answers, we will attract the answers in a form we can understand.
To receive the answers, you must begin to ASK.
петък, 30 октомври 2009 г.
вторник, 27 октомври 2009 г.
No expectations
Today has been full of reminders about how lucky I am.
No expectations. Just the hope it all works out for the best, for the best of all of us.
I want to write a book of life full of laughter and love, full of passion and understanding, full of red sheets and creativity, synergy..babies;-)
I want to meet you in my dreams tonight, holding me so tight, loving me, feeling every part of me, you in me.
No expectations. Just the thought of you, exactly at 00:00 on 28th October 2009.
Is this the new beginning of us? I keep on looking at the time either at 11:11 or 22:22, now 00:00, mystery, coincidence, a sign of God's protection..
No expectations. Just the feeling from a past life, a feeling from the present and a feeling for our future.
I love you!
No expectations. Just the hope it all works out for the best, for the best of all of us.
I want to write a book of life full of laughter and love, full of passion and understanding, full of red sheets and creativity, synergy..babies;-)
I want to meet you in my dreams tonight, holding me so tight, loving me, feeling every part of me, you in me.
No expectations. Just the thought of you, exactly at 00:00 on 28th October 2009.
Is this the new beginning of us? I keep on looking at the time either at 11:11 or 22:22, now 00:00, mystery, coincidence, a sign of God's protection..
No expectations. Just the feeling from a past life, a feeling from the present and a feeling for our future.
I love you!
неделя, 25 октомври 2009 г.
Гатанка
Ако един ден реша да мия тоалетните в Мола и, че това е нещото, което наистина искам да правя, ти какво ще ми кажеш:
- Отговор А: Леа, това не е за теб! Намери си друга работа!
- Отговор Б: Леа, според мен това не е за теб. Но ОК, прави това, което ТИ искаш.
Разликата е толкова, толкова голяма! Защото тайната се крие в свободата, която даваме на хората около нас. Стани готвачка, стани миячка, стани певачка... Ами мили хора, аз ще стана разногледа от толкова много препоръки, мога ли да угодя на всички ви? Мога само на един.. на себе си!!
Книгата на моя живот си я пиша аз, и аз ще избера края ѝ...
А така, скарах ли ви се?!!!!
- Отговор А: Леа, това не е за теб! Намери си друга работа!
- Отговор Б: Леа, според мен това не е за теб. Но ОК, прави това, което ТИ искаш.
Разликата е толкова, толкова голяма! Защото тайната се крие в свободата, която даваме на хората около нас. Стани готвачка, стани миячка, стани певачка... Ами мили хора, аз ще стана разногледа от толкова много препоръки, мога ли да угодя на всички ви? Мога само на един.. на себе си!!
Книгата на моя живот си я пиша аз, и аз ще избера края ѝ...
А така, скарах ли ви се?!!!!
Размисли, размисли
ОК, искам само да попитам може ли нещата да стават хем така, хем така...Ами така де, нали когато сме на кръстопът, избираме единия или другия път..В един миг наистина може да стане така, че да сме тръгнали по грешния път, но да се надяваме, че тогава ще ни се появи или нов кръстопът или ще ни се наложи да извървим целия път обратно до там, откъдето сме тръгнали....
И все пак, имаме да правим избори не един или два пъти и някакси ми се струва, че вътрешното ни усещане е това, което трябва да ни води. ..Тази думичка "трябва" обикновено не я използвам, но тук ми се струва важно. Ако ни води нещо друго, тогава за какви избори говорим? Не и за истински, не и за тези, които ни карат екзалтирано да подскачаме и да се усмихваме по детски..защото те СА!
Ти си, аз съм, ние сме. Дали? Ние. Ти и Аз. Толкова много пъти съм го казвала, Ти и Аз...А докога? Колко бързо Ние се заменя с Аз, колко бързо Аз се заменя с Ние, но докога питам аз? Готови ли сме? Готова ли СЪМ?
Мисли от хотела, мисли за еко-къщи и "провален" живот и за това, че правим нещо ЗАЕДНО. Правим го, ти и аз, каквото и да означава това!
И все пак, имаме да правим избори не един или два пъти и някакси ми се струва, че вътрешното ни усещане е това, което трябва да ни води. ..Тази думичка "трябва" обикновено не я използвам, но тук ми се струва важно. Ако ни води нещо друго, тогава за какви избори говорим? Не и за истински, не и за тези, които ни карат екзалтирано да подскачаме и да се усмихваме по детски..защото те СА!
Ти си, аз съм, ние сме. Дали? Ние. Ти и Аз. Толкова много пъти съм го казвала, Ти и Аз...А докога? Колко бързо Ние се заменя с Аз, колко бързо Аз се заменя с Ние, но докога питам аз? Готови ли сме? Готова ли СЪМ?
Мисли от хотела, мисли за еко-къщи и "провален" живот и за това, че правим нещо ЗАЕДНО. Правим го, ти и аз, каквото и да означава това!
Day 14
"The greatest revolution in our generation is the discovery that human beings, by changing the inner attitudes of their minds, can change the outer aspects of their lives." William James (1842-1910)
събота, 24 октомври 2009 г.
петък, 23 октомври 2009 г.
сряда, 21 октомври 2009 г.
Цената на Истината...?!
Статистика: 100% от участниците в това предаване са изневерявали, 100%!!!! Може ли моля моят мъж никога да не ми изневерява, и аз никога да не си изневерявам на мъжа!
неделя, 18 октомври 2009 г.
Българските хорА
И понеже много ми се иска всички, ама всички да могат да играят поне едно хоро, съм решила да ви науча на Дунавското, никой да не се оплаква после на сватбата, хихи:
Ето го и цялото хора, изиграно от професионалистите!
Хайде сега сами на музиката, гордо гледайки знамето!!!
А на мен Бяла Роза си ми остава най-любимото, хихи:
Ето го и цялото хора, изиграно от професионалистите!
Хайде сега сами на музиката, гордо гледайки знамето!!!
А на мен Бяла Роза си ми остава най-любимото, хихи:
Зимна разходка през Октомври
Знаете ли колко много е студено? С Херка и Лео мръзнем и се гушкаме, но в сърцата ни е едно слънчево и усмихнато;-)
Мечтаем си за къща с градинка, за здраве, енергия и хипи бебета;-)
Та да ви разкажа за днешната разходка на Леа в парка. Ами брррр, какъв парк, студено е, но пък тя Леа нали е вироглава феичка и въпреки студа реши, че ще е много по-хубаво да се метне до парка, отколкото да кисне в кафето с Боби Реброто, Тони Цайса и други подобни много интересни личности.
И понеже миналата седмица се видя с Мишо 2 пъти и много се ентусиазира за неговата ритейл идея, Леа реши да се запознае и с неговия брат - Веско. На Веско ще му измислим друго име скоро, но засега си няма.
Ето я феичката, с шарени чорапи, шарена шапка и шарени ръкавички, ааа и най-важното с новата шарена торбичка, тралала, хоп-троп итн. и към парка.
А нейният спътник елф как пък се съгласи да дойде с нея, супер. Дори седнахме на една пейка - нищо ново за Леа, която и зимата си мокри дупето по пейките в парка, но все пак Веско го виждаше за първи път и не знаеше как ще реагира на нейните, хайде да ги наречем нестандартни идеи (защото Леа много си харесва идеите и хич не обича някой да ѝ ги определя като странни).
Говорихме си за Норбеков, за подсъзнанието и за Осем и вече чакаме с нетърпение Веско да ни дойде на гости, за да ни сготви (защото който се хвали, че готви добре, как така да го оставим само с хвалби, и на нас ни се яде вкусна манджа, а не от тези на Леа, безсолните и полу-суровите;-))
Ама тя обича да готви, само че иска да има някой, за когото да го прави....Та тъй.
Друго какво се случва? Малките мишоци са много, много сладки, припичат се и заспиват на бюрото, под флуоресцентната (как пък ли се пише това?) лампа, а Леа скоро мисли да им вземе едно другарче, кученце за слепи.
Друго, само позитивни работи, приказни мисли, при-земни хора и любов. Обичам Ви, приказни същества.
ПС: Мили Спархоук, ще си стискаме палци за кръвните изследвания!
Мечтаем си за къща с градинка, за здраве, енергия и хипи бебета;-)
Та да ви разкажа за днешната разходка на Леа в парка. Ами брррр, какъв парк, студено е, но пък тя Леа нали е вироглава феичка и въпреки студа реши, че ще е много по-хубаво да се метне до парка, отколкото да кисне в кафето с Боби Реброто, Тони Цайса и други подобни много интересни личности.
И понеже миналата седмица се видя с Мишо 2 пъти и много се ентусиазира за неговата ритейл идея, Леа реши да се запознае и с неговия брат - Веско. На Веско ще му измислим друго име скоро, но засега си няма.
Ето я феичката, с шарени чорапи, шарена шапка и шарени ръкавички, ааа и най-важното с новата шарена торбичка, тралала, хоп-троп итн. и към парка.
А нейният спътник елф как пък се съгласи да дойде с нея, супер. Дори седнахме на една пейка - нищо ново за Леа, която и зимата си мокри дупето по пейките в парка, но все пак Веско го виждаше за първи път и не знаеше как ще реагира на нейните, хайде да ги наречем нестандартни идеи (защото Леа много си харесва идеите и хич не обича някой да ѝ ги определя като странни).
Говорихме си за Норбеков, за подсъзнанието и за Осем и вече чакаме с нетърпение Веско да ни дойде на гости, за да ни сготви (защото който се хвали, че готви добре, как така да го оставим само с хвалби, и на нас ни се яде вкусна манджа, а не от тези на Леа, безсолните и полу-суровите;-))
Ама тя обича да готви, само че иска да има някой, за когото да го прави....Та тъй.
Друго какво се случва? Малките мишоци са много, много сладки, припичат се и заспиват на бюрото, под флуоресцентната (как пък ли се пише това?) лампа, а Леа скоро мисли да им вземе едно другарче, кученце за слепи.
Друго, само позитивни работи, приказни мисли, при-земни хора и любов. Обичам Ви, приказни същества.
ПС: Мили Спархоук, ще си стискаме палци за кръвните изследвания!
събота, 17 октомври 2009 г.
петък, 16 октомври 2009 г.
Day 13
Each of us is attracting in every moment of our lives. So when you feel that the law is not working for you, because you don't have what you want, realise that the law IS responding to YOU. You are either attracting what you want or you are attracting the absence of what you want.
The law is still working!
The law is still working!
сряда, 14 октомври 2009 г.
Sofia - the mystery revealed;-)
Hello Jo and Moira ;-) Or shall I say bye-bye as you've just left for the airport...
Well, I hope we managed to reveal the mystery. Moira made it to Sofia two years ago but she was cunningly put in a hotel and never managed to see my house. But now, it was all out in the open! The cats, the clothes rail, the empty fridge and most importantly, the dusty cross-trainer machine. Don't get me wrong, I use it lots but somehow the dust is just attracted by it;-)
I reckon Hera and Leo were the highlights of your stay and I know you loved the mountains. But here is how I saw it..:
- Coming to the airport was all a bit of a rush as I had to have a very important business meeting on Sunday morning at 10am (far too early for me, but all worth it!)
- What did we do the first evening? Shit, memory is not so good anymore (I'll tell you all about the shit later;-))) Hmmmm, of course I know what we did! We met up with Sasho and went to Ariana lake - Honestly, I love this water balls, shame I am too fat with my 50kg and they won't let me in;-)
- Second day, Vitosha and Chevermeto, with all these out of sync Al-Quaeda dancers. I wonder how we will be representing our countries in 10 year's time. A big disappointment for me, but definitely worth visiting for you - tRRRaditional setting and food, and yep, definitely a cheese overload by that stage.
- It all froze on Tuesday, with the temperature dropping 15C in a day, so lots of sleep for me and a nice walk for you. Gara za Dvama, the Bulgarian Russian restaurant definitely the best choice for me and the highlight as far as food is concerned!
NOW, let me tell you about the other highlights - two words which absolutely made your stay here - SHIT and STINKIES;-)) Can you guess what they are? Surely, I am all a bit into boosting energies and all that so I got this ultra special tea, called SHTIT (which in Bulgarian means DEFENSE or something like that anyway) and what you call it: SHIT tea...Great!!!
And then, here is Jo asking: Nevi, what do you call you coins? So, I say STOTINKIES, Jo...Hahahhah, Stinkies...Actually, yes, we also call them Stinkies and then I burst out laughing too, realising what this means in English....
They are a bit smelly, I agree.
This is to both of you, the passionate hippie and the horses on the street!
Well, I hope we managed to reveal the mystery. Moira made it to Sofia two years ago but she was cunningly put in a hotel and never managed to see my house. But now, it was all out in the open! The cats, the clothes rail, the empty fridge and most importantly, the dusty cross-trainer machine. Don't get me wrong, I use it lots but somehow the dust is just attracted by it;-)
I reckon Hera and Leo were the highlights of your stay and I know you loved the mountains. But here is how I saw it..:
- Coming to the airport was all a bit of a rush as I had to have a very important business meeting on Sunday morning at 10am (far too early for me, but all worth it!)
- What did we do the first evening? Shit, memory is not so good anymore (I'll tell you all about the shit later;-))) Hmmmm, of course I know what we did! We met up with Sasho and went to Ariana lake - Honestly, I love this water balls, shame I am too fat with my 50kg and they won't let me in;-)
- Second day, Vitosha and Chevermeto, with all these out of sync Al-Quaeda dancers. I wonder how we will be representing our countries in 10 year's time. A big disappointment for me, but definitely worth visiting for you - tRRRaditional setting and food, and yep, definitely a cheese overload by that stage.
- It all froze on Tuesday, with the temperature dropping 15C in a day, so lots of sleep for me and a nice walk for you. Gara za Dvama, the Bulgarian Russian restaurant definitely the best choice for me and the highlight as far as food is concerned!
NOW, let me tell you about the other highlights - two words which absolutely made your stay here - SHIT and STINKIES;-)) Can you guess what they are? Surely, I am all a bit into boosting energies and all that so I got this ultra special tea, called SHTIT (which in Bulgarian means DEFENSE or something like that anyway) and what you call it: SHIT tea...Great!!!
And then, here is Jo asking: Nevi, what do you call you coins? So, I say STOTINKIES, Jo...Hahahhah, Stinkies...Actually, yes, we also call them Stinkies and then I burst out laughing too, realising what this means in English....
They are a bit smelly, I agree.
This is to both of you, the passionate hippie and the horses on the street!
вторник, 13 октомври 2009 г.
събота, 10 октомври 2009 г.
Гости
Свършила съм си всичко! Изчистила съм, изпрала съм, подредила съм, завела съм котките на ветеринар, защото цяла нощ повръщат (след като вчера изядоха едни цветя и ми счупиха вазата), предала съм си проектите, така че и за работа нямам да мисля..Сега остава само да ми пораснат такива уши, като на феичката от снимката и съм готова!!!! Чакам гости и разглеждам самолетни билети и дестинации;-) И само хубави неща!! Амин!
сряда, 7 октомври 2009 г.
Life is Wonderful
Цветенце, копи-пейст, но това е една от най-любимите ми песни и толкова много ме зарадва!
It takes a crane to build a crane
It takes two floors to make a storie
It takes an egg to make a hen
It takes a hen to make an egg
There is no end to what I'm saying
It takes a thought to make a word
And it takes some words to make an action
And it takes some work to make it work
It takes some good to make it hurt
It takes some bad for satisfaction
Ah la la la la la la life is wonderful
Ah la la la la la la life goes full circle
Ah la la la la life is wonderful
Ah la la la la la
It takes a night to make it done
And it takes a day to make you young brother
And it takes some old to make you young
It takes some cold to know the sun
It takes the one to have the other
And it takes no time to fall in love
But it takes you years to know what love is
And it takes some fears to make you trust
It takes those tears to make it rust
It takes the dust to have it polished
Ah la la la la la la life is wonderful
Ah la la la la la la life goes full circle
Ah la la la la la la life is wonderful
Ah la la la la
It takes some silence to make sound
And it takes a lost before you found it
And it takes a road to go nowhere
It takes a toll to show you care
It takes a hole to see a mountain
Ah la la la la la life is wonderful
It takes a crane to build a crane
It takes two floors to make a storie
It takes an egg to make a hen
It takes a hen to make an egg
There is no end to what I'm saying
It takes a thought to make a word
And it takes some words to make an action
And it takes some work to make it work
It takes some good to make it hurt
It takes some bad for satisfaction
Ah la la la la la la life is wonderful
Ah la la la la la la life goes full circle
Ah la la la la life is wonderful
Ah la la la la la
It takes a night to make it done
And it takes a day to make you young brother
And it takes some old to make you young
It takes some cold to know the sun
It takes the one to have the other
And it takes no time to fall in love
But it takes you years to know what love is
And it takes some fears to make you trust
It takes those tears to make it rust
It takes the dust to have it polished
Ah la la la la la la life is wonderful
Ah la la la la la la life goes full circle
Ah la la la la la la life is wonderful
Ah la la la la
It takes some silence to make sound
And it takes a lost before you found it
And it takes a road to go nowhere
It takes a toll to show you care
It takes a hole to see a mountain
Ah la la la la la life is wonderful
неделя, 4 октомври 2009 г.
Защо?
Обаждаш ми се, за да ми кажеш, че утре ще ти правят биопсия. Звучи толкова страшно, и в същото време намираш сили, за да ми кажеш, че Аз те тормозя....От къде тази злоба? Защо?
След като последните няколко дни толкова очевадно намекваш, че нещо не е наред и че не искаш да го споделяш с мен. Добре, аз те тормозя, но знаеш ли какво правиш, когато ме оставяш сама с мислите си, с моите собствени проблеми, с които се боря само и единствено Аз (защото не само, че не ги казвам, но и всячески се стремя никой да не разбере за тях (да, тук е разликата с теб!)), в тази студена вечер с новината за теб...
Да, ти имаш леля ти тази и онази, а аз съм сама. Така да бъде. Наистина исках да ти пожелая късмет утре. Още ти го желая, но не аз те тормозя.....Край!
ПП: А между другото има и други хора, на които им предстои химиотерапия и зад които стои цялото им семейство. Да, тези хора, които вярват, че всичко ще е наред. И аз искам да съм от тях!
След като последните няколко дни толкова очевадно намекваш, че нещо не е наред и че не искаш да го споделяш с мен. Добре, аз те тормозя, но знаеш ли какво правиш, когато ме оставяш сама с мислите си, с моите собствени проблеми, с които се боря само и единствено Аз (защото не само, че не ги казвам, но и всячески се стремя никой да не разбере за тях (да, тук е разликата с теб!)), в тази студена вечер с новината за теб...
Да, ти имаш леля ти тази и онази, а аз съм сама. Така да бъде. Наистина исках да ти пожелая късмет утре. Още ти го желая, но не аз те тормозя.....Край!
ПП: А между другото има и други хора, на които им предстои химиотерапия и зад които стои цялото им семейство. Да, тези хора, които вярват, че всичко ще е наред. И аз искам да съм от тях!
събота, 3 октомври 2009 г.
30 нa 3.10
Сашенце, кога стана на 30? Помниш ли, запознахме се на 24...Колко бързо само лети времето...Пожелавам ти всичко, пожелавам ти живота и любовта. Обичам те!
сряда, 30 септември 2009 г.
Best things in life are FREE
За Леа, това беше един съвсем обикновен ден. Един най-най-обикновен септемврийски Вторник. Освен това, че този път Мяучо беше доста по-настоятелен и успя да я изкара от леглото в 8.53ам вместо в обичайния 9.46ам. Мяучо и Мяучка ставаха все по-палави и досетливи. Вече им беше напълно ясно, че Леа най-спокойно си лягаше в спалнята (единственото местенце, което успя да запази за себе си, след като взе малките котачета от улицата)и хич не я интересуваха теориите, че виждаш ли - котките били господарите на дома?!
Стана, нахрани ги, смени им водата, тоалетната, после прибра всички найлонови торбички, които те бяха разхвърляли по целия под през нощта и най-накрая седна да закуси. Не, те не бяха господарите на дома ѝ, повтаряше си малката феичка...
Напоследък ѝ се налагаше да си повтаря някои неща много повече от обикновеното - Всичко е наред, Леа, ти си добра фея. Щитовидната ти жлеза работи, РАБОТИ, РАБОТИ, чуваш ли? Всичко е наред! Спокойна си и мислиш само хубави неща. Ясно ли е, аааа? Ясно ли ЕЕ???!!!! Дишай, издишай, спокойна си, спокойна си;-);-)
Да, май имаше нужда от една малка разходка...Дори от една малко по-голяма разходка до някоя приказна земя. Но хайде стига максимализъм, в сравнение с шопинг центровете, пицариите и държавните администрации, които посещаваше доста често напоследък, Южният парк си беше направо дриймланд...
Когато усещаше, че леля Меланхоликова ѝ е тръгнала на гости, Леа обличаше най-шарените си дрехи и отиваше на разходка. Някакси, така ѝ ставаше едно весело, дори при вида ѝ в огледалото. Ами да започнем със златните пантофки, с изкрящо зелени токчета...тесни тъмносини дънки, лилаво-розово-зелено-златна рокля на цветя, с воалчета и сиво-лилава жилетка на райета....Роклята е от тези, с които всички я мислят за бременна...Само преди един ден в библиотеката, намусената жена на регистратурата й беше казала "Чети сега, че като се роди малкото няма да имаш време...". Коя си ти бе, ГоспожА, че да ми се бъркаш в личния живот. Я обратно в Лондон, където и да припадаш на улицата, никой не те поглежда (това го знам от личен опит...;-)" Ооо, не се притиснявайте, ще имам време да чета. Това ще ми е трето дете, имам опит и детегледачка!;-)))"....
Та така, последни приготовления, кукуригуто е вързано, Южен парк, здравей!
А навън едно слънчице, ти да видиш. Май ще идват други гости, от семейство Усмихковци....
Леа намери една пейка и седна тихичко да размишлява върху житейските си драми. Хайде първо работа, искаше работа, ето ти работа. Ама стрес? Какъв стрес бе, лелче? (казано с най-гъзарския цигански акцент)..Всичко си го правиш сама. Ама пари да имаш? Ами ще имаш! Да си ги харчиш по чужбината....А няма ли да си купиш къща, а? На 29 си, а нямаш нищо зад гърба си. Заряза бляскавата си кариера в Лондон и сега се изживяваш като фрилансър. И докога така? Ами семейство, деца. Виж ги другите около теб. Време ти е;-))) ............Хахахаха!!!! Кой си ти,бе чиче, че да ми казваш кога ми е време?;-)Аз си искам ботушките от Irregular CHoiCe!
Е, това е....всичко в живота на Леа си беше ирегюлар. Още от малка. Тя винаги търсеше различната гледна точка, тръпката, емоцията и красотата. Знаеше какво е да си на върха на щастието, а няколко пъти ѝ се беше случвало да пада и от лодката в дълбоките води, така че общо взето, както самата тя се оприличаваше често : Мултидименциална натура, какво да правиш:-)
Но поглеждайки слънцето и Витоша, нещата винаги придобиваха други лица. Ставаха весели клоуни и смешни палячовци. А Леа обичаше палячовците;-)
Май всичко бече наред. Време беше да се прибира.
По пътя за вкъщи, Леа си мечтаеше за клоуни и лудории и първото нещо, което направи, когато се прибра, бе да си сложи от любимото лилаво червило. Ама така, по чалгарски, мно'о яко;-)))
Седна пред компютъра, и кой да види, Спархоук;-) Той дори не знаеше, че се казва така, но това беше любимият приказен герой на Леа....А този дори беше истински. Леа обожаваше маймунджълъците му и най-голямата усмивка на света....Наистина нямаше човек с по-големи зъби;-)
Но тази усмивка беше заразна, защото винаги караше Леа да бъде една щастлива фея. Защото какво значение има кой какво мисли, как, къде и колко, пари или не, щом има усмивки....Ама истински, от тези лудите усмивки, които си бяха запазена марка на Леа и Спархоук;-)
Това е за теб, принце. Бест тингс ин лайф ар фрииииииии!!!!
Стана, нахрани ги, смени им водата, тоалетната, после прибра всички найлонови торбички, които те бяха разхвърляли по целия под през нощта и най-накрая седна да закуси. Не, те не бяха господарите на дома ѝ, повтаряше си малката феичка...
Напоследък ѝ се налагаше да си повтаря някои неща много повече от обикновеното - Всичко е наред, Леа, ти си добра фея. Щитовидната ти жлеза работи, РАБОТИ, РАБОТИ, чуваш ли? Всичко е наред! Спокойна си и мислиш само хубави неща. Ясно ли е, аааа? Ясно ли ЕЕ???!!!! Дишай, издишай, спокойна си, спокойна си;-);-)
Да, май имаше нужда от една малка разходка...Дори от една малко по-голяма разходка до някоя приказна земя. Но хайде стига максимализъм, в сравнение с шопинг центровете, пицариите и държавните администрации, които посещаваше доста често напоследък, Южният парк си беше направо дриймланд...
Когато усещаше, че леля Меланхоликова ѝ е тръгнала на гости, Леа обличаше най-шарените си дрехи и отиваше на разходка. Някакси, така ѝ ставаше едно весело, дори при вида ѝ в огледалото. Ами да започнем със златните пантофки, с изкрящо зелени токчета...тесни тъмносини дънки, лилаво-розово-зелено-златна рокля на цветя, с воалчета и сиво-лилава жилетка на райета....Роклята е от тези, с които всички я мислят за бременна...Само преди един ден в библиотеката, намусената жена на регистратурата й беше казала "Чети сега, че като се роди малкото няма да имаш време...". Коя си ти бе, ГоспожА, че да ми се бъркаш в личния живот. Я обратно в Лондон, където и да припадаш на улицата, никой не те поглежда (това го знам от личен опит...;-)" Ооо, не се притиснявайте, ще имам време да чета. Това ще ми е трето дете, имам опит и детегледачка!;-)))"....
Та така, последни приготовления, кукуригуто е вързано, Южен парк, здравей!
А навън едно слънчице, ти да видиш. Май ще идват други гости, от семейство Усмихковци....
Леа намери една пейка и седна тихичко да размишлява върху житейските си драми. Хайде първо работа, искаше работа, ето ти работа. Ама стрес? Какъв стрес бе, лелче? (казано с най-гъзарския цигански акцент)..Всичко си го правиш сама. Ама пари да имаш? Ами ще имаш! Да си ги харчиш по чужбината....А няма ли да си купиш къща, а? На 29 си, а нямаш нищо зад гърба си. Заряза бляскавата си кариера в Лондон и сега се изживяваш като фрилансър. И докога така? Ами семейство, деца. Виж ги другите около теб. Време ти е;-))) ............Хахахаха!!!! Кой си ти,бе чиче, че да ми казваш кога ми е време?;-)Аз си искам ботушките от Irregular CHoiCe!
Е, това е....всичко в живота на Леа си беше ирегюлар. Още от малка. Тя винаги търсеше различната гледна точка, тръпката, емоцията и красотата. Знаеше какво е да си на върха на щастието, а няколко пъти ѝ се беше случвало да пада и от лодката в дълбоките води, така че общо взето, както самата тя се оприличаваше често : Мултидименциална натура, какво да правиш:-)
Но поглеждайки слънцето и Витоша, нещата винаги придобиваха други лица. Ставаха весели клоуни и смешни палячовци. А Леа обичаше палячовците;-)
Май всичко бече наред. Време беше да се прибира.
По пътя за вкъщи, Леа си мечтаеше за клоуни и лудории и първото нещо, което направи, когато се прибра, бе да си сложи от любимото лилаво червило. Ама така, по чалгарски, мно'о яко;-)))
Седна пред компютъра, и кой да види, Спархоук;-) Той дори не знаеше, че се казва така, но това беше любимият приказен герой на Леа....А този дори беше истински. Леа обожаваше маймунджълъците му и най-голямата усмивка на света....Наистина нямаше човек с по-големи зъби;-)
Но тази усмивка беше заразна, защото винаги караше Леа да бъде една щастлива фея. Защото какво значение има кой какво мисли, как, къде и колко, пари или не, щом има усмивки....Ама истински, от тези лудите усмивки, които си бяха запазена марка на Леа и Спархоук;-)
Това е за теб, принце. Бест тингс ин лайф ар фрииииииии!!!!
вторник, 29 септември 2009 г.
Love
How many times have you heard the words "I love you"? ....Have you? Really?
I don't think so! So, here is my take on it...
Love, butterflies down your spine, silly smiles and that amazing feeling of total completeness and freedom...
Freedom...I have a long history with that word. I've battled back and forth, trying to give a simple definition of what makes me feel free. But defining a feeling has never really worked for me. I just know it when i see it.
Same goes to LOVE. I've told you before - me and Love know each other well. Me and freedom are also good friends. Recently, I got acquainted with believing in the power of the Universe and the laws of attraction and I reckon I am nearly there.
Where? In that place of understanding myself and feeling free and loved...We all are children of the Universe, we are all loved and there is no real need for saying the Words..
On top of this, at times, these words are just being said, you know, for the little sake of it...Other times, they are SO special!
Can you love someone for who they are, can you feel the energy, the passion, the truth, can you look in their eyes and recognise yourself, can you be free and loved, can you have no limits, no boundaries, no expectations, can you believe in love, can you hope, can you dream? can you? I know we can.
This is for you. I love you!
I don't think so! So, here is my take on it...
Love, butterflies down your spine, silly smiles and that amazing feeling of total completeness and freedom...
Freedom...I have a long history with that word. I've battled back and forth, trying to give a simple definition of what makes me feel free. But defining a feeling has never really worked for me. I just know it when i see it.
Same goes to LOVE. I've told you before - me and Love know each other well. Me and freedom are also good friends. Recently, I got acquainted with believing in the power of the Universe and the laws of attraction and I reckon I am nearly there.
Where? In that place of understanding myself and feeling free and loved...We all are children of the Universe, we are all loved and there is no real need for saying the Words..
On top of this, at times, these words are just being said, you know, for the little sake of it...Other times, they are SO special!
Can you love someone for who they are, can you feel the energy, the passion, the truth, can you look in their eyes and recognise yourself, can you be free and loved, can you have no limits, no boundaries, no expectations, can you believe in love, can you hope, can you dream? can you? I know we can.
This is for you. I love you!
неделя, 27 септември 2009 г.
събота, 26 септември 2009 г.
OK
Нека да съм лоша, дебела, с @любовни дръжки@, безкомпромисна, неразбираща, обвиняваща, обиждаща...Нека да съм всякаква! Но нека да си остана вярваща в доброто!!!
петък, 25 септември 2009 г.
Сега и тези няколко дни..
Помните ли, че преди няколко месеца си мечтаех за работа от вкъщи, със свободно работно време и с шеф - самата Аз! То не че и предишната ми работа не беше такава, но все пак друго си е официално да се водиш @фрилансър@. И ето, че май нещата се получиха;-) Следващата седмица мисля съвсем официално да пусна първата си фактурка да отпътува към голямата Европа, а после още и още и още......
А дано проектчетата все насам да идват;-)
Другото ново нещо е едно ама истинско гъз-път-да-види пътуване до Солун...Еййй, много магазини, много нещо. Икеа, Космос мосмос, все едно не съм се нагледала на шопинг центрове и ритейл истории. Ама нищо де, хубаво беше. Особено в голямото задръстване на обяд, с най-хубавата песен; до Бялата кула на тревата и заспалото ядене на пържоли в Кресна. Следващият път за повече време и само по крайбрежните кафета...Че направо ми изтекоха лигичките, минавайки покрай тях и гледайки какви вкусотии ядат хората. Е, и кюфтаците от Икеа са си супер, особено със соса от червени боровинки!! Мммм, Суидън стайл;-))))
А пък снощи за пръв път от много, ама мноооооого време ходих в Операта на едно невероятно представление! Асфалт, йеее!!!
Котаците растат и все ми се иска да ги позанеса някъде, ама кога и как, още не знам. Май ще ми се наложи като дойдат Джо и Мойра, само след 16 дни, йе йе йеееееее!!!!!!
И файнъли, много бебоци има около мен, от хубави по-хубави. Чакаме го на Ели милото момченце да излезе всеки момент, и ще ставам отново леля;-) Кака... Неви...;-))
Искаше ми се да кажа и за Индия, ама какво да ви кажа...Големи миксд филингс, големи драми. Ментални и други фитнеси и много усмивки!
Скоро пак!
ПС: Сашееее, а това е за теб: ;-)))))))))))
А дано проектчетата все насам да идват;-)
Другото ново нещо е едно ама истинско гъз-път-да-види пътуване до Солун...Еййй, много магазини, много нещо. Икеа, Космос мосмос, все едно не съм се нагледала на шопинг центрове и ритейл истории. Ама нищо де, хубаво беше. Особено в голямото задръстване на обяд, с най-хубавата песен; до Бялата кула на тревата и заспалото ядене на пържоли в Кресна. Следващият път за повече време и само по крайбрежните кафета...Че направо ми изтекоха лигичките, минавайки покрай тях и гледайки какви вкусотии ядат хората. Е, и кюфтаците от Икеа са си супер, особено със соса от червени боровинки!! Мммм, Суидън стайл;-))))
А пък снощи за пръв път от много, ама мноооооого време ходих в Операта на едно невероятно представление! Асфалт, йеее!!!
Котаците растат и все ми се иска да ги позанеса някъде, ама кога и как, още не знам. Май ще ми се наложи като дойдат Джо и Мойра, само след 16 дни, йе йе йеееееее!!!!!!
И файнъли, много бебоци има около мен, от хубави по-хубави. Чакаме го на Ели милото момченце да излезе всеки момент, и ще ставам отново леля;-) Кака... Неви...;-))
Искаше ми се да кажа и за Индия, ама какво да ви кажа...Големи миксд филингс, големи драми. Ментални и други фитнеси и много усмивки!
Скоро пак!
ПС: Сашееее, а това е за теб: ;-)))))))))))
неделя, 20 септември 2009 г.
неделя, 13 септември 2009 г.
Day 12
PERSIST, PERSIST, PERSIST and you will reach a point where the principles of The Secret become second nature to you. You will become so aware of the words that people speak, especially when they speak of things they don't want. You will become so aware of the words that YOU speak.
When you reach this point, it is a sign that you are becoming more and more aware. You are becoming more and more consciously aware!
When you reach this point, it is a sign that you are becoming more and more aware. You are becoming more and more consciously aware!
сряда, 9 септември 2009 г.
неделя, 6 септември 2009 г.
Самоизолация
За да запазя себе си!
От време на време, светът е черен. Ужасно черен!
Страст. Лудост. Отчаяние. Самота.
Себепознание? Предизвикателство? Пародия? Избор?
Изборът го правя аз. Желанията са мои. Вярата също. Вярата в доброто, в красотата, в любовта, в истината. Губя се, за да се намеря пак, и пак, и пак.
За да кажа лека нощ на този ден, с усмивка? За да се събудя за новото утре. За да се науча. Последната опора падна днес. Сега се държа само на себе си. Винаги е така.
Това е моят живот, не е твоят. Мога ли? Мога ли да се преборя и с теб, и с теб и с теб? Мога ли да се преборя със себе си???
Изгаряща страст. Екстаз. Това щастие, което познават толкова малко хора. Благословия или проклятие е това познание? Къде е Ада? А Раят? Моят Рай?
Среднощни размисли. И един живот. Какво ще се случи, зависи от мен.
Бъди смела, Леа!!
От време на време, светът е черен. Ужасно черен!
Страст. Лудост. Отчаяние. Самота.
Себепознание? Предизвикателство? Пародия? Избор?
Изборът го правя аз. Желанията са мои. Вярата също. Вярата в доброто, в красотата, в любовта, в истината. Губя се, за да се намеря пак, и пак, и пак.
За да кажа лека нощ на този ден, с усмивка? За да се събудя за новото утре. За да се науча. Последната опора падна днес. Сега се държа само на себе си. Винаги е така.
Това е моят живот, не е твоят. Мога ли? Мога ли да се преборя и с теб, и с теб и с теб? Мога ли да се преборя със себе си???
Изгаряща страст. Екстаз. Това щастие, което познават толкова малко хора. Благословия или проклятие е това познание? Къде е Ада? А Раят? Моят Рай?
Среднощни размисли. И един живот. Какво ще се случи, зависи от мен.
Бъди смела, Леа!!
Our Never Ending Story....
Неви излезе от гората.
И Леголас я погали по челцето.
Защото е красив!
Гората беше тиха, а дърветата гледаха щастливата феичка.
- Обичам те, Леголас!
- И аз теб, Леа!
И това може да стане стига много да го иска.
Това е най-красивото цвете, което съм виждала.
Затова получи покана от Евгени Минчев за чаена церемония на 4КМ.
Обаче тя отиде да нахрани котенцата.
Това е нашата приказка без край!
I tied myself with wire
To let the horses roam free
Playing with the fire
Until the fire played with me
The stone was semi-precious
We were barely conscious
Two souls too smart to be
In the realm of certainty
Even on our wedding day
We set ourselves on fire
Oh God, do not deny her
It’s not if I believe in love
If love believes in me
Oh, believe in me
At the moment of surrender
I folded to my knees
I did not notice the passers-by
And they did not notice me
I’ve been in every black hole
At the altar of the dark star
My body’s now a begging bowl
That’s begging to get back, begging to get back
To my heart
To the rhythm of my soul
To the rhythm of my unconsciousness
To the rhythm that yearns
To be released from control
I was punching in the numbers at the ATM machine
I could see in the reflection
A face staring back at me
At the moment of surrender
Of vision over visibility
I did not notice the passers-by
And they did not notice me
I was speeding on the subway
Through the stations of the cross
Every eye looking every other way
Counting down ’til the train would stop
At the moment of surrender
Of vision of over visibility
I did not notice the passers-by
And they did not notice me
И Леголас я погали по челцето.
Защото е красив!
Гората беше тиха, а дърветата гледаха щастливата феичка.
- Обичам те, Леголас!
- И аз теб, Леа!
И това може да стане стига много да го иска.
Това е най-красивото цвете, което съм виждала.
Затова получи покана от Евгени Минчев за чаена церемония на 4КМ.
Обаче тя отиде да нахрани котенцата.
Това е нашата приказка без край!
I tied myself with wire
To let the horses roam free
Playing with the fire
Until the fire played with me
The stone was semi-precious
We were barely conscious
Two souls too smart to be
In the realm of certainty
Even on our wedding day
We set ourselves on fire
Oh God, do not deny her
It’s not if I believe in love
If love believes in me
Oh, believe in me
At the moment of surrender
I folded to my knees
I did not notice the passers-by
And they did not notice me
I’ve been in every black hole
At the altar of the dark star
My body’s now a begging bowl
That’s begging to get back, begging to get back
To my heart
To the rhythm of my soul
To the rhythm of my unconsciousness
To the rhythm that yearns
To be released from control
I was punching in the numbers at the ATM machine
I could see in the reflection
A face staring back at me
At the moment of surrender
Of vision over visibility
I did not notice the passers-by
And they did not notice me
I was speeding on the subway
Through the stations of the cross
Every eye looking every other way
Counting down ’til the train would stop
At the moment of surrender
Of vision of over visibility
I did not notice the passers-by
And they did not notice me
петък, 4 септември 2009 г.
вторник, 1 септември 2009 г.
Day 11
Here is a simple, powerful process that you can do every day to bring yourself into positive harmony with the Universe and the law of attraction.
Sit down comfortably. Notice how you are feeling, and now relax your entire body. When you have relaxed your whole body, the relax it some more. Now relax it even more. And relax it more! Repeat this deeper relaxing seven times, each time relaxing as much as you can. When you have finished, notice the difference in how you are feeling, compared with how you felt when you began.
Now you are more in harmony with the Universe and the law of attraction!
Sit down comfortably. Notice how you are feeling, and now relax your entire body. When you have relaxed your whole body, the relax it some more. Now relax it even more. And relax it more! Repeat this deeper relaxing seven times, each time relaxing as much as you can. When you have finished, notice the difference in how you are feeling, compared with how you felt when you began.
Now you are more in harmony with the Universe and the law of attraction!
събота, 29 август 2009 г.
сряда, 26 август 2009 г.
Котешки и други страсти
Имам си две малки бълхарчета. Уж им слагам някаква пудричка, но бълхоците току им се появяват по коремчетата....
Вече сме пораснали и с всеки изминат ден ставаме все по-палави. Можем вече да се катерим по шкафовете, да влизаме в мивката и да тършуваме из боклука, защото знаем че там от време на време бива изхвърляна по някоя и друга много вкусна рибешка консерва.
Сутрин будим Неви раничко, защото ни се ака, пък тя взе че сложи и двете ни тоалетни близичко, да ни чува..Големи лакомници сме! Най-много обичаме готвена храна, но Неви гледа да ни научи да лапаме от сухата, че ѝ е по-лесно;-)
Много обичаме да си точим ноктите по дивана на леля Илидия и Сашо скоро ще си го вземе. Тогава ще имаме още повече пространство за дивеене, а на Неви ще ѝ остане само един стол. Хи-хи. Остана без прахосмукачка, сега ще остане и без диван. Е, какво да се прави;-)
Имаме и един любим гост. Идва от време на време и е много страшен:-рр Снощи ни погна с един найлонов плик и ние нали сме още мъничета, много се уплашихме и дим да ни няма под дивана. Но много обичаме да ни идва на гости и да си играем. ЗАЕДНО!
Ти и Аз!
Неви има нови снимки и клипчета, които чака с нетърпение, за да сложи тук. Особено тези от реката и с кончетата. 22 Август. Един прекрасен уикенд! И едно ново начало!
Иначе страстите са си страсти. Пожелаваме си желания и те се сбъдват. Неви днес започна работа. Има си няколко много интересни проектчета и чака Понеделник, за да разбере какво ще прави следващия един месец или дано повече.
Мая заминава на море и няма кой да ни гледа, така че и Неви май ще пропусне да види морето и тази година. Е, какво да се прави? Хич да не се оплаква, ходи на толкова много места!! И май ще отиде и на още 2 нови места, поне, и то съвсем скоро. Дано!
Най-много обичаме да спим на стола и на дивана, а и в новата ни клетка преносвачка. Сега спим. А Неви се усмихва лекичко и си мечтае за три целувки.
До скоро;-)
Вече сме пораснали и с всеки изминат ден ставаме все по-палави. Можем вече да се катерим по шкафовете, да влизаме в мивката и да тършуваме из боклука, защото знаем че там от време на време бива изхвърляна по някоя и друга много вкусна рибешка консерва.
Сутрин будим Неви раничко, защото ни се ака, пък тя взе че сложи и двете ни тоалетни близичко, да ни чува..Големи лакомници сме! Най-много обичаме готвена храна, но Неви гледа да ни научи да лапаме от сухата, че ѝ е по-лесно;-)
Много обичаме да си точим ноктите по дивана на леля Илидия и Сашо скоро ще си го вземе. Тогава ще имаме още повече пространство за дивеене, а на Неви ще ѝ остане само един стол. Хи-хи. Остана без прахосмукачка, сега ще остане и без диван. Е, какво да се прави;-)
Имаме и един любим гост. Идва от време на време и е много страшен:-рр Снощи ни погна с един найлонов плик и ние нали сме още мъничета, много се уплашихме и дим да ни няма под дивана. Но много обичаме да ни идва на гости и да си играем. ЗАЕДНО!
Ти и Аз!
Неви има нови снимки и клипчета, които чака с нетърпение, за да сложи тук. Особено тези от реката и с кончетата. 22 Август. Един прекрасен уикенд! И едно ново начало!
Иначе страстите са си страсти. Пожелаваме си желания и те се сбъдват. Неви днес започна работа. Има си няколко много интересни проектчета и чака Понеделник, за да разбере какво ще прави следващия един месец или дано повече.
Мая заминава на море и няма кой да ни гледа, така че и Неви май ще пропусне да види морето и тази година. Е, какво да се прави? Хич да не се оплаква, ходи на толкова много места!! И май ще отиде и на още 2 нови места, поне, и то съвсем скоро. Дано!
Най-много обичаме да спим на стола и на дивана, а и в новата ни клетка преносвачка. Сега спим. А Неви се усмихва лекичко и си мечтае за три целувки.
До скоро;-)
вторник, 25 август 2009 г.
понеделник, 24 август 2009 г.
Day 10
You are a unique and magnificent human being. Of all the billions of people on the planet, there is not another You, and your very existence is vital to the functioning of our Universe, because You are part of It. All that you see, and all that there is, could not exist without YOU!!!!
I Love You!
I Love You!
четвъртък, 20 август 2009 г.
When theres a shadow, you follow the sun.
When there is love, then you look for the one.
And for the promises, there is the sky.
And for the heavens are those who can fly.
If you really want to, you can hear me say
Only if you want to will you a way.
If you really want to you can seize the day.
Only if you want to will you fly away.
When theres a journey, you follow a star.
When theres an ocean, you sail from afar.
And for the broken heart, there is the sky.
And for tomorrow are those who can fly.
Ah! je voudrai voler comme un oiseau daile
Ah! je voudrai voler comme un oiseau daile,
Daile...
If you really want to you can seize the day.
Only if you want to will you fly away.
When there is love, then you look for the one.
And for the promises, there is the sky.
And for the heavens are those who can fly.
If you really want to, you can hear me say
Only if you want to will you a way.
If you really want to you can seize the day.
Only if you want to will you fly away.
When theres a journey, you follow a star.
When theres an ocean, you sail from afar.
And for the broken heart, there is the sky.
And for tomorrow are those who can fly.
Ah! je voudrai voler comme un oiseau daile
Ah! je voudrai voler comme un oiseau daile,
Daile...
If you really want to you can seize the day.
Only if you want to will you fly away.
сряда, 19 август 2009 г.
Искам да бъда щастлива!
Раз-мисли, разни мисли ми се въртят в главата...Пожелавам си за сто и трети път да бъда щастлива!! Много обичам да се усмихвам..Всъщност, направо си обичам да се смея!! Истински, силно и по много!!! Да съм лека и свободна, да знам, че нещата ми се синхронизират и са на прав път. Прав, крив... просто да знам, че тези въпросните неща са тръгнали по пътя, който аз чувствам, усещам и още 2-3 синоними на този вътрешен глас, който ми подшушва: Даааа!!!
В момента много неща са тръгнали по този път - пожелала съм си, повярвала съм си и те са ми се наредили, ей така, магически! Вълшебството обаче още го чакам да дрънне и в една празна чаша, която все още си седи празна...А аз искам да е пълна. Добре де, тя може и да е пълна, но с какво? И щом това, с което е пълна е толкова прозрачно, че аз си я виждам празничка, значи може би искам да е пълна с други нещаааа....И всичко това, за да ви кажа, че нямам никаква представа с какво искам да е пълна. Един ден уж знам, пожелавам си ги, и алеее-хоп, тя се пълни..Както винаги, точно с тези неща, които съм си пожелала...Ами на другия ден, когато Леа реши, че вече иска чашата ѝ да е пълна с други работи...Тогава какво?? Изпразвай и пълни!! Хайде моля само веднъж да се напълни и да си ми харесва с това, което има в нея!!!!!
Остави това, ами има и едно друго нещо. Чашата от доста време е пълна с едни работи. Те така са заседнали на дъното, че дори и перилната Фея от рекламите не може да ги измие. Трябва аз да им разреша да си тръгнат. Обаче аз съм си едно малко джеременце и си харесвам леко мръсната чаша. Пълна с тези едни работи. Хем ми се иска, хем не ми стиска...Така ли е, а? Аааа??? Ами май не. Май вече съм готова да сипвам в чиста чаша. Без едните работи на дъното. Моля Ви, ходете си! Ако ви позволя да си отидете, после ще имам една чисто нова чаша.
И ако може да се напълни с едни преобразуващи се неща, които винаги да са ми успоредни и толкова променящи се в същата посока, както и аз. Представяте ли си тогава какво ще стане? Тогава ще имам целия свят!!! Амин!
В момента много неща са тръгнали по този път - пожелала съм си, повярвала съм си и те са ми се наредили, ей така, магически! Вълшебството обаче още го чакам да дрънне и в една празна чаша, която все още си седи празна...А аз искам да е пълна. Добре де, тя може и да е пълна, но с какво? И щом това, с което е пълна е толкова прозрачно, че аз си я виждам празничка, значи може би искам да е пълна с други нещаааа....И всичко това, за да ви кажа, че нямам никаква представа с какво искам да е пълна. Един ден уж знам, пожелавам си ги, и алеее-хоп, тя се пълни..Както винаги, точно с тези неща, които съм си пожелала...Ами на другия ден, когато Леа реши, че вече иска чашата ѝ да е пълна с други работи...Тогава какво?? Изпразвай и пълни!! Хайде моля само веднъж да се напълни и да си ми харесва с това, което има в нея!!!!!
Остави това, ами има и едно друго нещо. Чашата от доста време е пълна с едни работи. Те така са заседнали на дъното, че дори и перилната Фея от рекламите не може да ги измие. Трябва аз да им разреша да си тръгнат. Обаче аз съм си едно малко джеременце и си харесвам леко мръсната чаша. Пълна с тези едни работи. Хем ми се иска, хем не ми стиска...Така ли е, а? Аааа??? Ами май не. Май вече съм готова да сипвам в чиста чаша. Без едните работи на дъното. Моля Ви, ходете си! Ако ви позволя да си отидете, после ще имам една чисто нова чаша.
И ако може да се напълни с едни преобразуващи се неща, които винаги да са ми успоредни и толкова променящи се в същата посока, както и аз. Представяте ли си тогава какво ще стане? Тогава ще имам целия свят!!! Амин!
понеделник, 17 август 2009 г.
Бегликаааа
Ровичках си се аз в ютюб и тайничко се надявах някой да е качил някое-друго интересно клипче от Беглика и ето че се натъкнах аз, не на едно, ами на 2-3, а и на много МноГо готини снимчици, затова публикувам целия линк, пък този човек ми стана и интересен какъв му е блога;-)
Хайде весело ви гледане!
http://ogniancho.blogspot.com/2009/08/2009.html
Хайде весело ви гледане!
http://ogniancho.blogspot.com/2009/08/2009.html
неделя, 16 август 2009 г.
Едно ми е такова...чоглаво;-)
Мда, лекичко ми е чоглаво, още от 2-3 сутринта в събота...Вчера през деня имаше и много хубави моменти, но като цяло за пореден път установявам колко важен е съня и как когато не можеш да спиш, просто нещо не е наред. Хич не искам да се задълбавам в мисли за точно какво не е наред, а дори и не искам въпросът ЗАЩО да ми припарва в полезрението...Този въпрос да ходи при другите хора. Аз просто си знам..
Та каквото било, било. Днес имах възможност да отида до Гложенския манастир и честно, много ме е яд, че ще остана тук. Но много по-важно е да сложа някои неща на място, преди Сашо да дойде, преди да започна работа утре, преди да се объркам и изморя още повече. Правя си някакви експерименти с живота си и с хората около мен, което хич не ми харесва и само аз съм тази, която може да промени хода на събитията.
Да бъда сама, да работя, да се преместя и туй то. Това ще му кажа на Сашо - решила съм го и ще го направя, моля се да ми даде мъничко време, за да сложа и финансите си на място. За да имам пари, трябва да работя. За да съм здрава, знам какво трябва да правя. И това е. Другите неща са много хубави, но да почакат малко.
Хайде, хайде, нека всичко да е наред. Наред ще е!!! Амин!
Та каквото било, било. Днес имах възможност да отида до Гложенския манастир и честно, много ме е яд, че ще остана тук. Но много по-важно е да сложа някои неща на място, преди Сашо да дойде, преди да започна работа утре, преди да се объркам и изморя още повече. Правя си някакви експерименти с живота си и с хората около мен, което хич не ми харесва и само аз съм тази, която може да промени хода на събитията.
Да бъда сама, да работя, да се преместя и туй то. Това ще му кажа на Сашо - решила съм го и ще го направя, моля се да ми даде мъничко време, за да сложа и финансите си на място. За да имам пари, трябва да работя. За да съм здрава, знам какво трябва да правя. И това е. Другите неща са много хубави, но да почакат малко.
Хайде, хайде, нека всичко да е наред. Наред ще е!!! Амин!
събота, 15 август 2009 г.
And...things will never be the same again
We started jumping all over the place...Washing, food, nothing will be the same again...
This is what I found when I woke up this morning...I'm not even going to try to tell you what happened after the little princess managed to get down..
This is what I found when I woke up this morning...I'm not even going to try to tell you what happened after the little princess managed to get down..
четвъртък, 13 август 2009 г.
сряда, 12 август 2009 г.
Последните няколко дни
Лежа си и си мисля колко добре се чувствам...След турбулентните последни 2 месеца, като че ли всичко, едно по едно, си идва на мястото.
Лео и Хера се чувстват съвсем у дома си, а майка им се радва, че ги има, от време на време да ѝ мъркат. Скоро се надява да ги научи и на добри обноски и правила на игра с нея, а и с бъдещо-остъкления балкон, ще имат още повече място;-) Амин!
Пожеланото ново работно място (старото бюро вкъщи, но с нов работодател) скоро ще кристализира на хоризонта.
Сашо ще дойде за 2 седмици, а аз винаги съм щастлива, когато той е наоколо. Ами да!
След неделната вечерна тъмна и приказна разходка в Борисовата градина (екс Парк на Свободата...хихи, сетих се, виждаш ли, че е било парк;-р), имам няколко нови любими места и хора (човек?;-))
Обожавам да правя нови и различни неща и много благодаря, че снощи научих и за ИПК Родина и за Гонзо, Студентски град, новото метро и още повече за теб;-)
Днес мина яко дим, а утре си е за утре..
Поглеждайки към небето (или в този случай белия таван на спалнята, виждам едни висящи пеперуди. Те са леки и свободни и с детски усмивки. Като мен;-)
Обичам!!!
Лео и Хера се чувстват съвсем у дома си, а майка им се радва, че ги има, от време на време да ѝ мъркат. Скоро се надява да ги научи и на добри обноски и правила на игра с нея, а и с бъдещо-остъкления балкон, ще имат още повече място;-) Амин!
Пожеланото ново работно място (старото бюро вкъщи, но с нов работодател) скоро ще кристализира на хоризонта.
Сашо ще дойде за 2 седмици, а аз винаги съм щастлива, когато той е наоколо. Ами да!
След неделната вечерна тъмна и приказна разходка в Борисовата градина (екс Парк на Свободата...хихи, сетих се, виждаш ли, че е било парк;-р), имам няколко нови любими места и хора (човек?;-))
Обожавам да правя нови и различни неща и много благодаря, че снощи научих и за ИПК Родина и за Гонзо, Студентски град, новото метро и още повече за теб;-)
Днес мина яко дим, а утре си е за утре..
Поглеждайки към небето (или в този случай белия таван на спалнята, виждам едни висящи пеперуди. Те са леки и свободни и с детски усмивки. Като мен;-)
Обичам!!!
понеделник, 10 август 2009 г.
Сватбааа
Преди сватбата:
ТОЙ: Ура! Най-после! Едва дочаках!
ТЯ: Да си ходя ли?
ТОЙ: Не, даже не си и помисляй за това!
ТЯ: Обичаш ли ме?
ТОЙ: Разбира се!
ТЯ: Някога изневерявал ли си ми?
ТОЙ: Не, как въобще ти хрумна?!
ТЯ: Ще ме целунеш ли?
ТОЙ: Да!
ТЯ: Ще ме биеш ли?
ТОЙ: В никакъв случай.
ТЯ: Може ли да ти вярвам?
След сватбата - чети отдолу нагоре
ТОЙ: Ура! Най-после! Едва дочаках!
ТЯ: Да си ходя ли?
ТОЙ: Не, даже не си и помисляй за това!
ТЯ: Обичаш ли ме?
ТОЙ: Разбира се!
ТЯ: Някога изневерявал ли си ми?
ТОЙ: Не, как въобще ти хрумна?!
ТЯ: Ще ме целунеш ли?
ТОЙ: Да!
ТЯ: Ще ме биеш ли?
ТОЙ: В никакъв случай.
ТЯ: Може ли да ти вярвам?
След сватбата - чети отдолу нагоре
събота, 8 август 2009 г.
понеделник, 3 август 2009 г.
неделя, 2 август 2009 г.
Нормално
Винаги, когато знам, че съм на прав път, ми се изпраща някакво послание, сякаш да потвърди усещането ми.. Благодаря, благодаря, благодаря!!!
Ето нещото, което прочетох в "Победителят е сам" от Паулу Коелю..
Нормална? Не, бладораря!!!!
"Списък на нормалното:
Нормално е всичко, което те кара да забравиш кой си и какво искаш, та да може да работиш, да произвеждаш и възпроизвеждаш и да печелиш пари.
Да работиш от 9 до 5 нещо, което не ти носи никакво удоволствие, стига един ден да можеш да се пенсионираш.
Да се пенсионираш и да откриеш, че вече нямаш енергия да се радваш на живота. Не след дълго да умреш от скука.
Да се присмиваш на хора, които търсят щастието, а не парите и да ги наричаш "хора без амбиции".
Да се ожениш, да имаш деца и да запазиш семейството си, въпреки че любовта си е отишла, твърдейки, че е за доброто на детето (сякаш то не присъства на всекидневните скандали...)
Да критикуваш всички, които се опитват да бъдат различни.
Да се будиш от някаква истерична аларма до леглото ти.
Да вярваш на това, което пише в пресата.
Да останеш с усмивка на уста, когато ти се иска да заплачеш и да съжаляваш тези, които изразяват чувствата си.
Да псуваш в задръстване.
Да повтаряш "Аз опитах" дори изобщо да не е така.
Да се бориш с депресията с ежедневни големи дози телевизия.
Да си убеден, че агресията е синоним на това да си властна личност.
.....
Ето нещото, което прочетох в "Победителят е сам" от Паулу Коелю..
Нормална? Не, бладораря!!!!
"Списък на нормалното:
Нормално е всичко, което те кара да забравиш кой си и какво искаш, та да може да работиш, да произвеждаш и възпроизвеждаш и да печелиш пари.
Да работиш от 9 до 5 нещо, което не ти носи никакво удоволствие, стига един ден да можеш да се пенсионираш.
Да се пенсионираш и да откриеш, че вече нямаш енергия да се радваш на живота. Не след дълго да умреш от скука.
Да се присмиваш на хора, които търсят щастието, а не парите и да ги наричаш "хора без амбиции".
Да се ожениш, да имаш деца и да запазиш семейството си, въпреки че любовта си е отишла, твърдейки, че е за доброто на детето (сякаш то не присъства на всекидневните скандали...)
Да критикуваш всички, които се опитват да бъдат различни.
Да се будиш от някаква истерична аларма до леглото ти.
Да вярваш на това, което пише в пресата.
Да останеш с усмивка на уста, когато ти се иска да заплачеш и да съжаляваш тези, които изразяват чувствата си.
Да псуваш в задръстване.
Да повтаряш "Аз опитах" дори изобщо да не е така.
Да се бориш с депресията с ежедневни големи дози телевизия.
Да си убеден, че агресията е синоним на това да си властна личност.
.....
Me, myself and I
Ето ме тук, на същото това място, на което съм била безброй пъти досега. Мястото на един край и едно ново начало. Мястото, от където можеш да видиш всички възможни пътища напред, но знаеш, че единственият път, по който можеш да тръгнеш е този на сърцето. Защото, когато вървиш по този път, колкото и да ти е трудно, колкото и премеждия да срещнеш, знаеш, че си останал верен на себе си.
Много по-лесно е да тръгнеш по един от другите пътища - някои ти носят сигурност, защото там те чака някой, който ще ти прави компания докато вървиш; други гарантират материално благополучие (след около 20-30 години, когато стигнеш края на този път, живееш в голяма къща с градина, имаш хубава кола, спестени пари, може би всяка година ходиш до Италия, а децата и внуците ти идват на неделен обяд); трети са от онези бебешките пътеки в планината, на тях има маркировка, знаеш къде отиваш, изчистени са от всякакви храсталаци, по тях се върви лесно и приятно.
Виждам ги ясно сега пред себе си, всичките тези пътища. Знам, че преди съм избирала и тези, лесните, гарантиращите, примамливите, рекламираните и общоприетите....Но знам, че веднъж тръгнеш ли по пътя на сърцето, няма връщане назад. От време на време попадаш пак на мястото, на този вечен кръстопът и животът сякаш крещи в лицето ти: Полудя ли!!! Не виждаш ли колко по-лесно се върви по отъпканите пътища, къде си тръгнала из тези шубраци, самичка, къде Леа?? Та дори не знаеш какво те чака на края на пътя!!
Не знам! Знам само, че тези изпитания са тук, за да ме научат на нещо. И всеки път, когато остана вярна на себе си, като че ли още едно бреме пада от раменцата ми. Всеки път, когато взема решението, което ме прави истинска, стават все по-лекичка и свободна. Няма вече за какво да се хвана...Клоните на сигурността съм ги орязала един по един, един по един. Сега съм сама! Но ме очаква най-вълнуващото пътуване, пътуването, за което съм дошла на този свят. Очаква ме моят живот!!!! Той е тук. Добре дошла!!!!!
Много по-лесно е да тръгнеш по един от другите пътища - някои ти носят сигурност, защото там те чака някой, който ще ти прави компания докато вървиш; други гарантират материално благополучие (след около 20-30 години, когато стигнеш края на този път, живееш в голяма къща с градина, имаш хубава кола, спестени пари, може би всяка година ходиш до Италия, а децата и внуците ти идват на неделен обяд); трети са от онези бебешките пътеки в планината, на тях има маркировка, знаеш къде отиваш, изчистени са от всякакви храсталаци, по тях се върви лесно и приятно.
Виждам ги ясно сега пред себе си, всичките тези пътища. Знам, че преди съм избирала и тези, лесните, гарантиращите, примамливите, рекламираните и общоприетите....Но знам, че веднъж тръгнеш ли по пътя на сърцето, няма връщане назад. От време на време попадаш пак на мястото, на този вечен кръстопът и животът сякаш крещи в лицето ти: Полудя ли!!! Не виждаш ли колко по-лесно се върви по отъпканите пътища, къде си тръгнала из тези шубраци, самичка, къде Леа?? Та дори не знаеш какво те чака на края на пътя!!
Не знам! Знам само, че тези изпитания са тук, за да ме научат на нещо. И всеки път, когато остана вярна на себе си, като че ли още едно бреме пада от раменцата ми. Всеки път, когато взема решението, което ме прави истинска, стават все по-лекичка и свободна. Няма вече за какво да се хвана...Клоните на сигурността съм ги орязала един по един, един по един. Сега съм сама! Но ме очаква най-вълнуващото пътуване, пътуването, за което съм дошла на този свят. Очаква ме моят живот!!!! Той е тук. Добре дошла!!!!!
четвъртък, 30 юли 2009 г.
Моите малки котенца ;-)
От днес съм майка на най-сладките котачета - братче и сестриче, намерих ги пред бока и си ги взеххх - ето и първите им снимки...решиха, че ще спят в ботушите ми, а ги има и изкъпани, като малки мишлета;-)))
понеделник, 27 юли 2009 г.
четвъртък, 23 юли 2009 г.
Домашни любимци
Ами казвам ви аз за свинчоците и змийчоците, но особено що се отнася до змиите май никой не ми вярва...или не може да си представи какво е да ги видиш на 1 метър от теб.
Е, днес прасетата на Цветан отново бяха на гости и този път им направих една истинска фото сесия.
Докато си снимах си мислих колко хубаво ще е да дойдат и кравичките или някое слепоче, ей така за цвят. Слепоче ли??? Не слепок, ами един истински дебел двуметров смок...А аз си се разхождам, голичка, босичка...ооо, Марго, колко хубаво ще е тук да има една масичка със столове и АААААА!!!!!! Бегаййййййй!!!! Огромна е!!!! ААААА!!!!! Бягах, крих се, пък после си викам - ти днес с бойци от войната се справи, че няма да можеш да снимаш едната му змия...
Някои от Вас знаят колко съм плашлива и ако ме бяхте видяли днес, щяхте да сте истински горди!
Пожелавам си малко по-спокойни следващи дни;-)
Е, днес прасетата на Цветан отново бяха на гости и този път им направих една истинска фото сесия.
Докато си снимах си мислих колко хубаво ще е да дойдат и кравичките или някое слепоче, ей така за цвят. Слепоче ли??? Не слепок, ами един истински дебел двуметров смок...А аз си се разхождам, голичка, босичка...ооо, Марго, колко хубаво ще е тук да има една масичка със столове и АААААА!!!!!! Бегаййййййй!!!! Огромна е!!!! ААААА!!!!! Бягах, крих се, пък после си викам - ти днес с бойци от войната се справи, че няма да можеш да снимаш едната му змия...
Някои от Вас знаят колко съм плашлива и ако ме бяхте видяли днес, щяхте да сте истински горди!
Пожелавам си малко по-спокойни следващи дни;-)
От архивите
Мила Бабо, почивай в мир. Вие с Дядо самички сте създали тази къща и много се надявам, че се радвате, на това, което правя и ме пазите от лошите! Знам, че пеперудката онзи ден беше дядо. Обичам Ви!
Мили Дядо, толкова много сили си хвърлил в Лакавица. Виждам как подробно си описвал какво се случва с всеки един кошер. Азбучникът не знам за какво си го правил и какви са тези прахове за пране на страница 73, но съм благодарна, че ги намерих и ще запазя тези снимки като спомен за теб!
Списанието и вестникът са си чист соц архив.
А блокчето е с мои рисунки, хихи, младата художничка. Амин!!
Мили Дядо, толкова много сили си хвърлил в Лакавица. Виждам как подробно си описвал какво се случва с всеки един кошер. Азбучникът не знам за какво си го правил и какви са тези прахове за пране на страница 73, но съм благодарна, че ги намерих и ще запазя тези снимки като спомен за теб!
Списанието и вестникът са си чист соц архив.
А блокчето е с мои рисунки, хихи, младата художничка. Амин!!
Абонамент за:
Публикации (Atom)
