Тази сутрин...

Понякога се будя с хиляда и три въпроси и четиристотин и пет полу-запомнени сънища, които по едно време се опитвах да възстановя и прилежно да запиша...защото някой ми беше казал, че в сънищата се крият тайните.

Друг път, както тази слънчева сутрин, помня всичко, което съм сънувала, но хич не ме интересува...Усмихвам се и знам, че всичко си е на мястото, а тайните по-красиви, когато не са съвсем разгадани.

Както човекът с колелото, който съм виждала толкова много пъти и с когото един или друг ден ще споделя част от живота ми, но кога и как никой не знае; както Жоро, когото аз помня още от миналата година, а има няма преди 2 дни, ми каза Здравей за първи път; както загадъчната усмивка и силата на Филип, който толкова прекрасно е просто тук....както и другите хора, случки и места, които са си моите, но все още някакси не съвсем. И така ни е добре. Толкова по-хубаво е да усещаш как бавничко се случват и колко хубав е всеки миг, всяка нова лехичка и всяко ново поникнало цвете!

Джеймс Дийн е казал : Живей, сякаш ще умреш днес; Мечтай, сякаш ще живееш вечно!!!
Толкова е хубаво да си лягаш и да знаеш, че няма нито едно нещо, за което да съжаляваш, нито една възможност, която си пропуснал през деня, защото те е било страх и нито една дума, която не си казал, защото си решил, че има и утре.

Утре може би има, и дано! Но вчера прочетох това:

Mомче кара мотор със 210 км/ч и с момиче седящо отзад!
Момичето: "По-бавно! Намали! Това е страшно!"
Момчето: "Не, това е весело!"
Момичето: "Напротив, намали, моля те!"
Момчето: "Добре, кажи че ме обичаш!"
Момичето: "Хубаво! Обичам те! Сега намали!"
Момчето: "Сега ме прегърни силно!"
*Момичето прегръща момчето*
Момчето: "Сега може да вземеш шлема от главата ми и да си го сложиш на себе си!"
*Момичето взе шлема...*
На другия ден във вестника пише: "Мотор катастрофира, блъскайки се в каменна стена! В момента на катастрофата се намираха двама души на мотора и само един оцеля!"... Всъщност момчето на половината път разбра, че спирачките не работят, но не каза на мoмичето, а го помоли да му каже, че го обича и да го прегърне за последен път, също и да вземе шлема, за да остане жива, без значение, че това значеше за момчето смърт!

Не е ли това всичко?