Отново на село. В Медвен, най-накрая. След около 1963км и 22 часа на седалката, вече съм тук. В Къщата на Хълма, къщата на Гери и Марк. Каня се да дойда в Медвен от повече от година. Но понеже толкова много исках да дойда, трябваше да ми се наложи да премина през почти цяла Източна Европа, за да докажа, аджеба, колко много ми се иска.
И си заслужаваше. Къщата е на около 3 години, ама от хубава по-хубава. Пък и с Жоро не се бяхме виждали от онова пътуване Лондон-София, та определено имаше какво да си разкажем;-)
Пристигаме в Петък вечерта. Аз съм жива заспала, но още в влизането се започва едно лудо приготвяне на маса (все пак сме цял отбор – 11;-), танци, песни, та до 4ам.
Заспала, заспала, ама и по пижама мога;-)
А ето тази песен още ми кънти в ушите. На живо. С китарата. Иван, Цуbи и Жоро. Тишина-ааа-ааа;-)
Разхождаме се. До Синия Вир. До Хълма. Лежим си на тревата и се препичаме на слънце. Дори и боса джапах през ледената река. Радвам се на кончетата, кравичките и пуйките, а Марко..Марко е прекрасно украсен с един език от маратонки Адидас.
- Ама какво е това на главата му?
- Ааа, то ни апе, ни рита, нек’ си пасе;-);-)
Хич не ми се връща в София. Но тръгваме, все пак си отивам у дома;-)
Няма коментари:
Публикуване на коментар