Day 8

There are two words that, when spoken, have the most unfathomable power to completely change your life. Two words that, when they pass your lips, will be the cause of bringing absolute joy and happiness to you. Two words that will create miracles in your life, wipe out negativity, and bring you abundance in all things. Two words that, when uttered and sincerely felt, will summon all the forces in the Universe to move all things for you.

There are just two words standing between you, happiness, and the life of your dreams...

THANK YOU!

Day 7

Happiness depends upon ourselves!

The top of the world

In my beautiful world, wishes do come true and last night was yet another example of how we can all make things happen - the secret is in believing and allowing ;-)

Strolling towards the Red House, thinking how great it would be if we could go straight to dinner and tadaaa, I am suddenly not needed. Great! But watch this - no coincidences, you are passing through, right this time;-) You are an Angel, but for me you are just a strange reminder of how beautiful the world can be and I am so grateful you were given to me. I am grateful for all these other things given to me and I start this day with a smile, from the top of the world, overlooking Sofia, with the most amazing food and music.

Thank you, world, for having me here! I promise myself to make the most of it.

How are you today?;-)

I had a career, now I have a life

Sitting with Alex, discussing life...What shall I do next? What is this job that will give me the freedom I enjoy so, so much? And here comes his suggestion - Nevi, it's obvious, you should write a book.

Looking puzzled at him, he is right, it seems obvious yet so strange? Can I? Can I become the first writer who hates litterature? It's true, remember, I was always good at math and could never understand the complex and hidden meanings in Shakespeare's or Voltaire's poetry..;-) (is Voltaire a poet?;-)) opaaa, I told you I remember nothing from what we learnt at school..)..

Anyway, so what shall I write about? Well, what do you think? I should write about how my life turned 360C;-))) from the high-flying career in London to my beautiful house in Lakavica. What do you reckon?;-)))

I have so many diaries and little notebooks with my life stories that I can definitely put something together but not just yet. I think it's time to enjoy life just a little more, to find a job that I enjoy, to have a family and it will all come togerther.

For now, I only wish to find the answer to this question: Why do I meet these magical people, these men I look at and go to the other world, of dreams, hopes, love, unity...And what happens next?

Balkanizacija

22.05 in the Lilac room (Rakovski)...Rhytmic balkan dancing and you;-) Haide na horoto!

Yellow daisies

That's a little reminder of today - no coincidences, wink wink;-)

Тази сутрин...

Понякога се будя с хиляда и три въпроси и четиристотин и пет полу-запомнени сънища, които по едно време се опитвах да възстановя и прилежно да запиша...защото някой ми беше казал, че в сънищата се крият тайните.

Друг път, както тази слънчева сутрин, помня всичко, което съм сънувала, но хич не ме интересува...Усмихвам се и знам, че всичко си е на мястото, а тайните по-красиви, когато не са съвсем разгадани.

Както човекът с колелото, който съм виждала толкова много пъти и с когото един или друг ден ще споделя част от живота ми, но кога и как никой не знае; както Жоро, когото аз помня още от миналата година, а има няма преди 2 дни, ми каза Здравей за първи път; както загадъчната усмивка и силата на Филип, който толкова прекрасно е просто тук....както и другите хора, случки и места, които са си моите, но все още някакси не съвсем. И така ни е добре. Толкова по-хубаво е да усещаш как бавничко се случват и колко хубав е всеки миг, всяка нова лехичка и всяко ново поникнало цвете!

Джеймс Дийн е казал : Живей, сякаш ще умреш днес; Мечтай, сякаш ще живееш вечно!!!
Толкова е хубаво да си лягаш и да знаеш, че няма нито едно нещо, за което да съжаляваш, нито една възможност, която си пропуснал през деня, защото те е било страх и нито една дума, която не си казал, защото си решил, че има и утре.

Утре може би има, и дано! Но вчера прочетох това:

Mомче кара мотор със 210 км/ч и с момиче седящо отзад!
Момичето: "По-бавно! Намали! Това е страшно!"
Момчето: "Не, това е весело!"
Момичето: "Напротив, намали, моля те!"
Момчето: "Добре, кажи че ме обичаш!"
Момичето: "Хубаво! Обичам те! Сега намали!"
Момчето: "Сега ме прегърни силно!"
*Момичето прегръща момчето*
Момчето: "Сега може да вземеш шлема от главата ми и да си го сложиш на себе си!"
*Момичето взе шлема...*
На другия ден във вестника пише: "Мотор катастрофира, блъскайки се в каменна стена! В момента на катастрофата се намираха двама души на мотора и само един оцеля!"... Всъщност момчето на половината път разбра, че спирачките не работят, но не каза на мoмичето, а го помоли да му каже, че го обича и да го прегърне за последен път, също и да вземе шлема, за да остане жива, без значение, че това значеше за момчето смърт!

Не е ли това всичко?