Размисли, размисли

ОК, искам само да попитам може ли нещата да стават хем така, хем така...Ами така де, нали когато сме на кръстопът, избираме единия или другия път..В един миг наистина може да стане така, че да сме тръгнали по грешния път, но да се надяваме, че тогава ще ни се появи или нов кръстопът или ще ни се наложи да извървим целия път обратно до там, откъдето сме тръгнали....

И все пак, имаме да правим избори не един или два пъти и някакси ми се струва, че вътрешното ни усещане е това, което трябва да ни води. ..Тази думичка "трябва" обикновено не я използвам, но тук ми се струва важно. Ако ни води нещо друго, тогава за какви избори говорим? Не и за истински, не и за тези, които ни карат екзалтирано да подскачаме и да се усмихваме по детски..защото те СА!

Ти си, аз съм, ние сме. Дали? Ние. Ти и Аз. Толкова много пъти съм го казвала, Ти и Аз...А докога? Колко бързо Ние се заменя с Аз, колко бързо Аз се заменя с Ние, но докога питам аз? Готови ли сме? Готова ли СЪМ?

Мисли от хотела, мисли за еко-къщи и "провален" живот и за това, че правим нещо ЗАЕДНО. Правим го, ти и аз, каквото и да означава това!