[mileidi46] ПЪЛЕН ХАОС ВЪВ ФРАНЦИЯ(ОБНОВЕНО)
Преди 2 години
събота, 29 август 2009 г.
сряда, 26 август 2009 г.
Котешки и други страсти
Имам си две малки бълхарчета. Уж им слагам някаква пудричка, но бълхоците току им се появяват по коремчетата....
Вече сме пораснали и с всеки изминат ден ставаме все по-палави. Можем вече да се катерим по шкафовете, да влизаме в мивката и да тършуваме из боклука, защото знаем че там от време на време бива изхвърляна по някоя и друга много вкусна рибешка консерва.
Сутрин будим Неви раничко, защото ни се ака, пък тя взе че сложи и двете ни тоалетни близичко, да ни чува..Големи лакомници сме! Най-много обичаме готвена храна, но Неви гледа да ни научи да лапаме от сухата, че ѝ е по-лесно;-)
Много обичаме да си точим ноктите по дивана на леля Илидия и Сашо скоро ще си го вземе. Тогава ще имаме още повече пространство за дивеене, а на Неви ще ѝ остане само един стол. Хи-хи. Остана без прахосмукачка, сега ще остане и без диван. Е, какво да се прави;-)
Имаме и един любим гост. Идва от време на време и е много страшен:-рр Снощи ни погна с един найлонов плик и ние нали сме още мъничета, много се уплашихме и дим да ни няма под дивана. Но много обичаме да ни идва на гости и да си играем. ЗАЕДНО!
Ти и Аз!
Неви има нови снимки и клипчета, които чака с нетърпение, за да сложи тук. Особено тези от реката и с кончетата. 22 Август. Един прекрасен уикенд! И едно ново начало!
Иначе страстите са си страсти. Пожелаваме си желания и те се сбъдват. Неви днес започна работа. Има си няколко много интересни проектчета и чака Понеделник, за да разбере какво ще прави следващия един месец или дано повече.
Мая заминава на море и няма кой да ни гледа, така че и Неви май ще пропусне да види морето и тази година. Е, какво да се прави? Хич да не се оплаква, ходи на толкова много места!! И май ще отиде и на още 2 нови места, поне, и то съвсем скоро. Дано!
Най-много обичаме да спим на стола и на дивана, а и в новата ни клетка преносвачка. Сега спим. А Неви се усмихва лекичко и си мечтае за три целувки.
До скоро;-)
Вече сме пораснали и с всеки изминат ден ставаме все по-палави. Можем вече да се катерим по шкафовете, да влизаме в мивката и да тършуваме из боклука, защото знаем че там от време на време бива изхвърляна по някоя и друга много вкусна рибешка консерва.
Сутрин будим Неви раничко, защото ни се ака, пък тя взе че сложи и двете ни тоалетни близичко, да ни чува..Големи лакомници сме! Най-много обичаме готвена храна, но Неви гледа да ни научи да лапаме от сухата, че ѝ е по-лесно;-)
Много обичаме да си точим ноктите по дивана на леля Илидия и Сашо скоро ще си го вземе. Тогава ще имаме още повече пространство за дивеене, а на Неви ще ѝ остане само един стол. Хи-хи. Остана без прахосмукачка, сега ще остане и без диван. Е, какво да се прави;-)
Имаме и един любим гост. Идва от време на време и е много страшен:-рр Снощи ни погна с един найлонов плик и ние нали сме още мъничета, много се уплашихме и дим да ни няма под дивана. Но много обичаме да ни идва на гости и да си играем. ЗАЕДНО!
Ти и Аз!
Неви има нови снимки и клипчета, които чака с нетърпение, за да сложи тук. Особено тези от реката и с кончетата. 22 Август. Един прекрасен уикенд! И едно ново начало!
Иначе страстите са си страсти. Пожелаваме си желания и те се сбъдват. Неви днес започна работа. Има си няколко много интересни проектчета и чака Понеделник, за да разбере какво ще прави следващия един месец или дано повече.
Мая заминава на море и няма кой да ни гледа, така че и Неви май ще пропусне да види морето и тази година. Е, какво да се прави? Хич да не се оплаква, ходи на толкова много места!! И май ще отиде и на още 2 нови места, поне, и то съвсем скоро. Дано!
Най-много обичаме да спим на стола и на дивана, а и в новата ни клетка преносвачка. Сега спим. А Неви се усмихва лекичко и си мечтае за три целувки.
До скоро;-)
вторник, 25 август 2009 г.
понеделник, 24 август 2009 г.
Day 10
You are a unique and magnificent human being. Of all the billions of people on the planet, there is not another You, and your very existence is vital to the functioning of our Universe, because You are part of It. All that you see, and all that there is, could not exist without YOU!!!!
I Love You!
I Love You!
четвъртък, 20 август 2009 г.
When theres a shadow, you follow the sun.
When there is love, then you look for the one.
And for the promises, there is the sky.
And for the heavens are those who can fly.
If you really want to, you can hear me say
Only if you want to will you a way.
If you really want to you can seize the day.
Only if you want to will you fly away.
When theres a journey, you follow a star.
When theres an ocean, you sail from afar.
And for the broken heart, there is the sky.
And for tomorrow are those who can fly.
Ah! je voudrai voler comme un oiseau daile
Ah! je voudrai voler comme un oiseau daile,
Daile...
If you really want to you can seize the day.
Only if you want to will you fly away.
When there is love, then you look for the one.
And for the promises, there is the sky.
And for the heavens are those who can fly.
If you really want to, you can hear me say
Only if you want to will you a way.
If you really want to you can seize the day.
Only if you want to will you fly away.
When theres a journey, you follow a star.
When theres an ocean, you sail from afar.
And for the broken heart, there is the sky.
And for tomorrow are those who can fly.
Ah! je voudrai voler comme un oiseau daile
Ah! je voudrai voler comme un oiseau daile,
Daile...
If you really want to you can seize the day.
Only if you want to will you fly away.
сряда, 19 август 2009 г.
Искам да бъда щастлива!
Раз-мисли, разни мисли ми се въртят в главата...Пожелавам си за сто и трети път да бъда щастлива!! Много обичам да се усмихвам..Всъщност, направо си обичам да се смея!! Истински, силно и по много!!! Да съм лека и свободна, да знам, че нещата ми се синхронизират и са на прав път. Прав, крив... просто да знам, че тези въпросните неща са тръгнали по пътя, който аз чувствам, усещам и още 2-3 синоними на този вътрешен глас, който ми подшушва: Даааа!!!
В момента много неща са тръгнали по този път - пожелала съм си, повярвала съм си и те са ми се наредили, ей така, магически! Вълшебството обаче още го чакам да дрънне и в една празна чаша, която все още си седи празна...А аз искам да е пълна. Добре де, тя може и да е пълна, но с какво? И щом това, с което е пълна е толкова прозрачно, че аз си я виждам празничка, значи може би искам да е пълна с други нещаааа....И всичко това, за да ви кажа, че нямам никаква представа с какво искам да е пълна. Един ден уж знам, пожелавам си ги, и алеее-хоп, тя се пълни..Както винаги, точно с тези неща, които съм си пожелала...Ами на другия ден, когато Леа реши, че вече иска чашата ѝ да е пълна с други работи...Тогава какво?? Изпразвай и пълни!! Хайде моля само веднъж да се напълни и да си ми харесва с това, което има в нея!!!!!
Остави това, ами има и едно друго нещо. Чашата от доста време е пълна с едни работи. Те така са заседнали на дъното, че дори и перилната Фея от рекламите не може да ги измие. Трябва аз да им разреша да си тръгнат. Обаче аз съм си едно малко джеременце и си харесвам леко мръсната чаша. Пълна с тези едни работи. Хем ми се иска, хем не ми стиска...Така ли е, а? Аааа??? Ами май не. Май вече съм готова да сипвам в чиста чаша. Без едните работи на дъното. Моля Ви, ходете си! Ако ви позволя да си отидете, после ще имам една чисто нова чаша.
И ако може да се напълни с едни преобразуващи се неща, които винаги да са ми успоредни и толкова променящи се в същата посока, както и аз. Представяте ли си тогава какво ще стане? Тогава ще имам целия свят!!! Амин!
В момента много неща са тръгнали по този път - пожелала съм си, повярвала съм си и те са ми се наредили, ей така, магически! Вълшебството обаче още го чакам да дрънне и в една празна чаша, която все още си седи празна...А аз искам да е пълна. Добре де, тя може и да е пълна, но с какво? И щом това, с което е пълна е толкова прозрачно, че аз си я виждам празничка, значи може би искам да е пълна с други нещаааа....И всичко това, за да ви кажа, че нямам никаква представа с какво искам да е пълна. Един ден уж знам, пожелавам си ги, и алеее-хоп, тя се пълни..Както винаги, точно с тези неща, които съм си пожелала...Ами на другия ден, когато Леа реши, че вече иска чашата ѝ да е пълна с други работи...Тогава какво?? Изпразвай и пълни!! Хайде моля само веднъж да се напълни и да си ми харесва с това, което има в нея!!!!!
Остави това, ами има и едно друго нещо. Чашата от доста време е пълна с едни работи. Те така са заседнали на дъното, че дори и перилната Фея от рекламите не може да ги измие. Трябва аз да им разреша да си тръгнат. Обаче аз съм си едно малко джеременце и си харесвам леко мръсната чаша. Пълна с тези едни работи. Хем ми се иска, хем не ми стиска...Така ли е, а? Аааа??? Ами май не. Май вече съм готова да сипвам в чиста чаша. Без едните работи на дъното. Моля Ви, ходете си! Ако ви позволя да си отидете, после ще имам една чисто нова чаша.
И ако може да се напълни с едни преобразуващи се неща, които винаги да са ми успоредни и толкова променящи се в същата посока, както и аз. Представяте ли си тогава какво ще стане? Тогава ще имам целия свят!!! Амин!
понеделник, 17 август 2009 г.
Бегликаааа
Ровичках си се аз в ютюб и тайничко се надявах някой да е качил някое-друго интересно клипче от Беглика и ето че се натъкнах аз, не на едно, ами на 2-3, а и на много МноГо готини снимчици, затова публикувам целия линк, пък този човек ми стана и интересен какъв му е блога;-)
Хайде весело ви гледане!
http://ogniancho.blogspot.com/2009/08/2009.html
Хайде весело ви гледане!
http://ogniancho.blogspot.com/2009/08/2009.html
неделя, 16 август 2009 г.
Едно ми е такова...чоглаво;-)
Мда, лекичко ми е чоглаво, още от 2-3 сутринта в събота...Вчера през деня имаше и много хубави моменти, но като цяло за пореден път установявам колко важен е съня и как когато не можеш да спиш, просто нещо не е наред. Хич не искам да се задълбавам в мисли за точно какво не е наред, а дори и не искам въпросът ЗАЩО да ми припарва в полезрението...Този въпрос да ходи при другите хора. Аз просто си знам..
Та каквото било, било. Днес имах възможност да отида до Гложенския манастир и честно, много ме е яд, че ще остана тук. Но много по-важно е да сложа някои неща на място, преди Сашо да дойде, преди да започна работа утре, преди да се объркам и изморя още повече. Правя си някакви експерименти с живота си и с хората около мен, което хич не ми харесва и само аз съм тази, която може да промени хода на събитията.
Да бъда сама, да работя, да се преместя и туй то. Това ще му кажа на Сашо - решила съм го и ще го направя, моля се да ми даде мъничко време, за да сложа и финансите си на място. За да имам пари, трябва да работя. За да съм здрава, знам какво трябва да правя. И това е. Другите неща са много хубави, но да почакат малко.
Хайде, хайде, нека всичко да е наред. Наред ще е!!! Амин!
Та каквото било, било. Днес имах възможност да отида до Гложенския манастир и честно, много ме е яд, че ще остана тук. Но много по-важно е да сложа някои неща на място, преди Сашо да дойде, преди да започна работа утре, преди да се объркам и изморя още повече. Правя си някакви експерименти с живота си и с хората около мен, което хич не ми харесва и само аз съм тази, която може да промени хода на събитията.
Да бъда сама, да работя, да се преместя и туй то. Това ще му кажа на Сашо - решила съм го и ще го направя, моля се да ми даде мъничко време, за да сложа и финансите си на място. За да имам пари, трябва да работя. За да съм здрава, знам какво трябва да правя. И това е. Другите неща са много хубави, но да почакат малко.
Хайде, хайде, нека всичко да е наред. Наред ще е!!! Амин!
събота, 15 август 2009 г.
And...things will never be the same again
We started jumping all over the place...Washing, food, nothing will be the same again...
This is what I found when I woke up this morning...I'm not even going to try to tell you what happened after the little princess managed to get down..
This is what I found when I woke up this morning...I'm not even going to try to tell you what happened after the little princess managed to get down..
четвъртък, 13 август 2009 г.
сряда, 12 август 2009 г.
Последните няколко дни
Лежа си и си мисля колко добре се чувствам...След турбулентните последни 2 месеца, като че ли всичко, едно по едно, си идва на мястото.
Лео и Хера се чувстват съвсем у дома си, а майка им се радва, че ги има, от време на време да ѝ мъркат. Скоро се надява да ги научи и на добри обноски и правила на игра с нея, а и с бъдещо-остъкления балкон, ще имат още повече място;-) Амин!
Пожеланото ново работно място (старото бюро вкъщи, но с нов работодател) скоро ще кристализира на хоризонта.
Сашо ще дойде за 2 седмици, а аз винаги съм щастлива, когато той е наоколо. Ами да!
След неделната вечерна тъмна и приказна разходка в Борисовата градина (екс Парк на Свободата...хихи, сетих се, виждаш ли, че е било парк;-р), имам няколко нови любими места и хора (човек?;-))
Обожавам да правя нови и различни неща и много благодаря, че снощи научих и за ИПК Родина и за Гонзо, Студентски град, новото метро и още повече за теб;-)
Днес мина яко дим, а утре си е за утре..
Поглеждайки към небето (или в този случай белия таван на спалнята, виждам едни висящи пеперуди. Те са леки и свободни и с детски усмивки. Като мен;-)
Обичам!!!
Лео и Хера се чувстват съвсем у дома си, а майка им се радва, че ги има, от време на време да ѝ мъркат. Скоро се надява да ги научи и на добри обноски и правила на игра с нея, а и с бъдещо-остъкления балкон, ще имат още повече място;-) Амин!
Пожеланото ново работно място (старото бюро вкъщи, но с нов работодател) скоро ще кристализира на хоризонта.
Сашо ще дойде за 2 седмици, а аз винаги съм щастлива, когато той е наоколо. Ами да!
След неделната вечерна тъмна и приказна разходка в Борисовата градина (екс Парк на Свободата...хихи, сетих се, виждаш ли, че е било парк;-р), имам няколко нови любими места и хора (човек?;-))
Обожавам да правя нови и различни неща и много благодаря, че снощи научих и за ИПК Родина и за Гонзо, Студентски град, новото метро и още повече за теб;-)
Днес мина яко дим, а утре си е за утре..
Поглеждайки към небето (или в този случай белия таван на спалнята, виждам едни висящи пеперуди. Те са леки и свободни и с детски усмивки. Като мен;-)
Обичам!!!
понеделник, 10 август 2009 г.
Сватбааа
Преди сватбата:
ТОЙ: Ура! Най-после! Едва дочаках!
ТЯ: Да си ходя ли?
ТОЙ: Не, даже не си и помисляй за това!
ТЯ: Обичаш ли ме?
ТОЙ: Разбира се!
ТЯ: Някога изневерявал ли си ми?
ТОЙ: Не, как въобще ти хрумна?!
ТЯ: Ще ме целунеш ли?
ТОЙ: Да!
ТЯ: Ще ме биеш ли?
ТОЙ: В никакъв случай.
ТЯ: Може ли да ти вярвам?
След сватбата - чети отдолу нагоре
ТОЙ: Ура! Най-после! Едва дочаках!
ТЯ: Да си ходя ли?
ТОЙ: Не, даже не си и помисляй за това!
ТЯ: Обичаш ли ме?
ТОЙ: Разбира се!
ТЯ: Някога изневерявал ли си ми?
ТОЙ: Не, как въобще ти хрумна?!
ТЯ: Ще ме целунеш ли?
ТОЙ: Да!
ТЯ: Ще ме биеш ли?
ТОЙ: В никакъв случай.
ТЯ: Може ли да ти вярвам?
След сватбата - чети отдолу нагоре
събота, 8 август 2009 г.
понеделник, 3 август 2009 г.
неделя, 2 август 2009 г.
Нормално
Винаги, когато знам, че съм на прав път, ми се изпраща някакво послание, сякаш да потвърди усещането ми.. Благодаря, благодаря, благодаря!!!
Ето нещото, което прочетох в "Победителят е сам" от Паулу Коелю..
Нормална? Не, бладораря!!!!
"Списък на нормалното:
Нормално е всичко, което те кара да забравиш кой си и какво искаш, та да може да работиш, да произвеждаш и възпроизвеждаш и да печелиш пари.
Да работиш от 9 до 5 нещо, което не ти носи никакво удоволствие, стига един ден да можеш да се пенсионираш.
Да се пенсионираш и да откриеш, че вече нямаш енергия да се радваш на живота. Не след дълго да умреш от скука.
Да се присмиваш на хора, които търсят щастието, а не парите и да ги наричаш "хора без амбиции".
Да се ожениш, да имаш деца и да запазиш семейството си, въпреки че любовта си е отишла, твърдейки, че е за доброто на детето (сякаш то не присъства на всекидневните скандали...)
Да критикуваш всички, които се опитват да бъдат различни.
Да се будиш от някаква истерична аларма до леглото ти.
Да вярваш на това, което пише в пресата.
Да останеш с усмивка на уста, когато ти се иска да заплачеш и да съжаляваш тези, които изразяват чувствата си.
Да псуваш в задръстване.
Да повтаряш "Аз опитах" дори изобщо да не е така.
Да се бориш с депресията с ежедневни големи дози телевизия.
Да си убеден, че агресията е синоним на това да си властна личност.
.....
Ето нещото, което прочетох в "Победителят е сам" от Паулу Коелю..
Нормална? Не, бладораря!!!!
"Списък на нормалното:
Нормално е всичко, което те кара да забравиш кой си и какво искаш, та да може да работиш, да произвеждаш и възпроизвеждаш и да печелиш пари.
Да работиш от 9 до 5 нещо, което не ти носи никакво удоволствие, стига един ден да можеш да се пенсионираш.
Да се пенсионираш и да откриеш, че вече нямаш енергия да се радваш на живота. Не след дълго да умреш от скука.
Да се присмиваш на хора, които търсят щастието, а не парите и да ги наричаш "хора без амбиции".
Да се ожениш, да имаш деца и да запазиш семейството си, въпреки че любовта си е отишла, твърдейки, че е за доброто на детето (сякаш то не присъства на всекидневните скандали...)
Да критикуваш всички, които се опитват да бъдат различни.
Да се будиш от някаква истерична аларма до леглото ти.
Да вярваш на това, което пише в пресата.
Да останеш с усмивка на уста, когато ти се иска да заплачеш и да съжаляваш тези, които изразяват чувствата си.
Да псуваш в задръстване.
Да повтаряш "Аз опитах" дори изобщо да не е така.
Да се бориш с депресията с ежедневни големи дози телевизия.
Да си убеден, че агресията е синоним на това да си властна личност.
.....
Me, myself and I
Ето ме тук, на същото това място, на което съм била безброй пъти досега. Мястото на един край и едно ново начало. Мястото, от където можеш да видиш всички възможни пътища напред, но знаеш, че единственият път, по който можеш да тръгнеш е този на сърцето. Защото, когато вървиш по този път, колкото и да ти е трудно, колкото и премеждия да срещнеш, знаеш, че си останал верен на себе си.
Много по-лесно е да тръгнеш по един от другите пътища - някои ти носят сигурност, защото там те чака някой, който ще ти прави компания докато вървиш; други гарантират материално благополучие (след около 20-30 години, когато стигнеш края на този път, живееш в голяма къща с градина, имаш хубава кола, спестени пари, може би всяка година ходиш до Италия, а децата и внуците ти идват на неделен обяд); трети са от онези бебешките пътеки в планината, на тях има маркировка, знаеш къде отиваш, изчистени са от всякакви храсталаци, по тях се върви лесно и приятно.
Виждам ги ясно сега пред себе си, всичките тези пътища. Знам, че преди съм избирала и тези, лесните, гарантиращите, примамливите, рекламираните и общоприетите....Но знам, че веднъж тръгнеш ли по пътя на сърцето, няма връщане назад. От време на време попадаш пак на мястото, на този вечен кръстопът и животът сякаш крещи в лицето ти: Полудя ли!!! Не виждаш ли колко по-лесно се върви по отъпканите пътища, къде си тръгнала из тези шубраци, самичка, къде Леа?? Та дори не знаеш какво те чака на края на пътя!!
Не знам! Знам само, че тези изпитания са тук, за да ме научат на нещо. И всеки път, когато остана вярна на себе си, като че ли още едно бреме пада от раменцата ми. Всеки път, когато взема решението, което ме прави истинска, стават все по-лекичка и свободна. Няма вече за какво да се хвана...Клоните на сигурността съм ги орязала един по един, един по един. Сега съм сама! Но ме очаква най-вълнуващото пътуване, пътуването, за което съм дошла на този свят. Очаква ме моят живот!!!! Той е тук. Добре дошла!!!!!
Много по-лесно е да тръгнеш по един от другите пътища - някои ти носят сигурност, защото там те чака някой, който ще ти прави компания докато вървиш; други гарантират материално благополучие (след около 20-30 години, когато стигнеш края на този път, живееш в голяма къща с градина, имаш хубава кола, спестени пари, може би всяка година ходиш до Италия, а децата и внуците ти идват на неделен обяд); трети са от онези бебешките пътеки в планината, на тях има маркировка, знаеш къде отиваш, изчистени са от всякакви храсталаци, по тях се върви лесно и приятно.
Виждам ги ясно сега пред себе си, всичките тези пътища. Знам, че преди съм избирала и тези, лесните, гарантиращите, примамливите, рекламираните и общоприетите....Но знам, че веднъж тръгнеш ли по пътя на сърцето, няма връщане назад. От време на време попадаш пак на мястото, на този вечен кръстопът и животът сякаш крещи в лицето ти: Полудя ли!!! Не виждаш ли колко по-лесно се върви по отъпканите пътища, къде си тръгнала из тези шубраци, самичка, къде Леа?? Та дори не знаеш какво те чака на края на пътя!!
Не знам! Знам само, че тези изпитания са тук, за да ме научат на нещо. И всеки път, когато остана вярна на себе си, като че ли още едно бреме пада от раменцата ми. Всеки път, когато взема решението, което ме прави истинска, стават все по-лекичка и свободна. Няма вече за какво да се хвана...Клоните на сигурността съм ги орязала един по един, един по един. Сега съм сама! Но ме очаква най-вълнуващото пътуване, пътуването, за което съм дошла на този свят. Очаква ме моят живот!!!! Той е тук. Добре дошла!!!!!
Абонамент за:
Публикации (Atom)
