Последните няколко дни

Лежа си и си мисля колко добре се чувствам...След турбулентните последни 2 месеца, като че ли всичко, едно по едно, си идва на мястото.

Лео и Хера се чувстват съвсем у дома си, а майка им се радва, че ги има, от време на време да ѝ мъркат. Скоро се надява да ги научи и на добри обноски и правила на игра с нея, а и с бъдещо-остъкления балкон, ще имат още повече място;-) Амин!

Пожеланото ново работно място (старото бюро вкъщи, но с нов работодател) скоро ще кристализира на хоризонта.

Сашо ще дойде за 2 седмици, а аз винаги съм щастлива, когато той е наоколо. Ами да!

След неделната вечерна тъмна и приказна разходка в Борисовата градина (екс Парк на Свободата...хихи, сетих се, виждаш ли, че е било парк;-р), имам няколко нови любими места и хора (човек?;-))

Обожавам да правя нови и различни неща и много благодаря, че снощи научих и за ИПК Родина и за Гонзо, Студентски град, новото метро и още повече за теб;-)

Днес мина яко дим, а утре си е за утре..

Поглеждайки към небето (или в този случай белия таван на спалнята, виждам едни висящи пеперуди. Те са леки и свободни и с детски усмивки. Като мен;-)

Обичам!!!