Едно ми е такова...чоглаво;-)

Мда, лекичко ми е чоглаво, още от 2-3 сутринта в събота...Вчера през деня имаше и много хубави моменти, но като цяло за пореден път установявам колко важен е съня и как когато не можеш да спиш, просто нещо не е наред. Хич не искам да се задълбавам в мисли за точно какво не е наред, а дори и не искам въпросът ЗАЩО да ми припарва в полезрението...Този въпрос да ходи при другите хора. Аз просто си знам..

Та каквото било, било. Днес имах възможност да отида до Гложенския манастир и честно, много ме е яд, че ще остана тук. Но много по-важно е да сложа някои неща на място, преди Сашо да дойде, преди да започна работа утре, преди да се объркам и изморя още повече. Правя си някакви експерименти с живота си и с хората около мен, което хич не ми харесва и само аз съм тази, която може да промени хода на събитията.

Да бъда сама, да работя, да се преместя и туй то. Това ще му кажа на Сашо - решила съм го и ще го направя, моля се да ми даде мъничко време, за да сложа и финансите си на място. За да имам пари, трябва да работя. За да съм здрава, знам какво трябва да правя. И това е. Другите неща са много хубави, но да почакат малко.

Хайде, хайде, нека всичко да е наред. Наред ще е!!! Амин!