Благодаря!

Днес има за какво да съм благодарна, на себе си, на Вселената и на няколко приказни помощници!

Хиляди пъти благодаря!!



Some call it faith, some call it love
Some call it guidance from above
You are the reason we found ours
So thank you stars

Some people think it's far away
Some know it's with them everyday
You are the reason we found ours
So thank you stars

There are no winds that can blow it away on the air
When they try to blow it away 's when you know it will always be there

To some it's the strength to be apart
To some it's a feeling in the heart
And when you're out there on your own, it's the way back home

There are no winds that can blow it away on the air
When they try to blow it away 's when you know it will always be there

Some call it faith, some call it love
Some call it guidance from above
You are the reason we found ours
So thank you stars
Thank you stars
Thank you stars

Писма до Клаудия 1

Аз живея моя живот и ти живееш твоя.
Не съм на този свят, за да сбъдна очакванията ти,
нито пък ти - за да сбъднеш моите.
Ти си ти и аз съм аз.
И ако случайно се срещнем някъде, ще е прекрасно.
А ако се разминем, нищо не може да се направи.

Няма светлина без мрак, няма смелост без страх
няма близо без далеч...нищо не може да съществува без своята противоположност.

Искам да се изпразня, за да мога да се напълня
За не съм никога пълна
За да бъда себе си
За да живея!

Вярвам в чудеса!

Искам да ти кажа толкова много неща. Прекрасно е да срещнеш човек, който сякаш те разбира преди да проговориш, който не съди и не задава неодобрително въпроса " Защо?"...Защото ти знаеш какво е да нямаш очаквания и все пак да вярваш, че си заслужава да рискуваш, тръгвайки по неотъпкания и много каменист (и сух) път.

При теб няма вода, но ти не си жаден, пиеш от енергията на слънцето и все още се усмихваш. Не е толкова случайно, че те питат как все още можеш да се смееш? Защото хората имат толкова много, а са забравили да са мили и добри, а усмивката са я изпратили на дългосрочна ваканция в миналото.

Когато усетих силата на енергията и топлината на ръцети ти, наистина забравих за миг, че сме на този свят. Затворих очи и почувствах, че ей така, просто искаш да ми помогнеш. Лекуваш ме и сега, без да знаеш какво правиш в астрала;-)

И аз те лекувам, без да знам как и от какво точно имаш нужда, но те усещам как надничаш някъде зад дясното ми рамо как пиша. Ще ти го изпратя това писание след съвсем мъничко, почакай! ;-)

Тук си и е хубаво. Нали така: Аз съществувам за тези, за които съществувам. Ти съществуваш тук, сега;-)

" Чудесата се случват, ако вярваш в тях! - Вярвам! - И аз"

Вълшебна нощ от мен!

PLEASE, listen to this!

Неделно

От време на време изчезвам..Ходя насам-натам, търся, усещам и не намирам време да разкажа.

За разказване много. Най-вече за този истински живот, който вече се случва. Все си мисля, че списъкът с критериите може да си оставим и в джоба. Кому е нужно да се отмятат сто и единайсетте показатели за устойчив, природосъобразен и хармоничен живот:

1. Живеете ли на село?
2. Живеете ли в къща, направена изцяло от естествени материали?
3. Имате ли градина, в която прилагате принципите на пермакултурата?
4. Суровоядец ли сте?


Вече се разбира, че сте вегетарианец и считате жестокостта към животните за напълно недопустима.

Всичко е еко и много истинско.

Но ето точно тази истина е най-важният критерий! "ОК, използвам купешки неекологични памперси, но правя толкова много други неща, за да съм в хармония с природата, така че си спя съвсем спокойно!" Точно за това говоря и аз!

Харесвам хората, които са намерили баланса в своето търсене и могат открито да признаят грешките си и да говорят истината.

И на мен току ми се изплъзне някоя лъжичка, но общо взето гледам да съм с чиста съвест, най-вече пред себе си.

И за какво цялата тази тирада? Ами защото от време на време се чувствам леко изпаднала, че все още си купувам кожени обувки и ям по някое друго парче месо. Въобще не мога да се сравнявам с възвишените души на еко-хората, за които това са някакви много лоши неща. Хич не искам да ги съдя, всеки отговаря сам за себе си, само дано всички сме напълно спокойни, че живеем философията си, ама истински, от момента в който си отворим очите, пък дори и докато спим.

Кой ми даде толкова сила да усещам, не знам. Ама като някой стои пред мен и ми говори някакви истории, пък аз си знам, че това са измишльотини и само думи след думи? Какво се прави в такива моменти? Вярва се да думите или на усещането? За мен е ясно, колкото и камъни да ми хвърляте по главата;-))

Само ми се иска да продължавам да си следвам усещането и да не се страхувам!!! Защото май винаги знаем кое е ОК и кое не, колкото и да ни се иска да кажем на бялото черно (или обратното;-)))))

Хайде стига размисли, слънцето грее! Пролет!