Неделно

От време на време изчезвам..Ходя насам-натам, търся, усещам и не намирам време да разкажа.

За разказване много. Най-вече за този истински живот, който вече се случва. Все си мисля, че списъкът с критериите може да си оставим и в джоба. Кому е нужно да се отмятат сто и единайсетте показатели за устойчив, природосъобразен и хармоничен живот:

1. Живеете ли на село?
2. Живеете ли в къща, направена изцяло от естествени материали?
3. Имате ли градина, в която прилагате принципите на пермакултурата?
4. Суровоядец ли сте?


Вече се разбира, че сте вегетарианец и считате жестокостта към животните за напълно недопустима.

Всичко е еко и много истинско.

Но ето точно тази истина е най-важният критерий! "ОК, използвам купешки неекологични памперси, но правя толкова много други неща, за да съм в хармония с природата, така че си спя съвсем спокойно!" Точно за това говоря и аз!

Харесвам хората, които са намерили баланса в своето търсене и могат открито да признаят грешките си и да говорят истината.

И на мен току ми се изплъзне някоя лъжичка, но общо взето гледам да съм с чиста съвест, най-вече пред себе си.

И за какво цялата тази тирада? Ами защото от време на време се чувствам леко изпаднала, че все още си купувам кожени обувки и ям по някое друго парче месо. Въобще не мога да се сравнявам с възвишените души на еко-хората, за които това са някакви много лоши неща. Хич не искам да ги съдя, всеки отговаря сам за себе си, само дано всички сме напълно спокойни, че живеем философията си, ама истински, от момента в който си отворим очите, пък дори и докато спим.

Кой ми даде толкова сила да усещам, не знам. Ама като някой стои пред мен и ми говори някакви истории, пък аз си знам, че това са измишльотини и само думи след думи? Какво се прави в такива моменти? Вярва се да думите или на усещането? За мен е ясно, колкото и камъни да ми хвърляте по главата;-))

Само ми се иска да продължавам да си следвам усещането и да не се страхувам!!! Защото май винаги знаем кое е ОК и кое не, колкото и да ни се иска да кажем на бялото черно (или обратното;-)))))

Хайде стига размисли, слънцето грее! Пролет!