[mileidi46] ПЪЛЕН ХАОС ВЪВ ФРАНЦИЯ(ОБНОВЕНО)
Преди 2 години
сряда, 30 септември 2009 г.
Best things in life are FREE
За Леа, това беше един съвсем обикновен ден. Един най-най-обикновен септемврийски Вторник. Освен това, че този път Мяучо беше доста по-настоятелен и успя да я изкара от леглото в 8.53ам вместо в обичайния 9.46ам. Мяучо и Мяучка ставаха все по-палави и досетливи. Вече им беше напълно ясно, че Леа най-спокойно си лягаше в спалнята (единственото местенце, което успя да запази за себе си, след като взе малките котачета от улицата)и хич не я интересуваха теориите, че виждаш ли - котките били господарите на дома?!
Стана, нахрани ги, смени им водата, тоалетната, после прибра всички найлонови торбички, които те бяха разхвърляли по целия под през нощта и най-накрая седна да закуси. Не, те не бяха господарите на дома ѝ, повтаряше си малката феичка...
Напоследък ѝ се налагаше да си повтаря някои неща много повече от обикновеното - Всичко е наред, Леа, ти си добра фея. Щитовидната ти жлеза работи, РАБОТИ, РАБОТИ, чуваш ли? Всичко е наред! Спокойна си и мислиш само хубави неща. Ясно ли е, аааа? Ясно ли ЕЕ???!!!! Дишай, издишай, спокойна си, спокойна си;-);-)
Да, май имаше нужда от една малка разходка...Дори от една малко по-голяма разходка до някоя приказна земя. Но хайде стига максимализъм, в сравнение с шопинг центровете, пицариите и държавните администрации, които посещаваше доста често напоследък, Южният парк си беше направо дриймланд...
Когато усещаше, че леля Меланхоликова ѝ е тръгнала на гости, Леа обличаше най-шарените си дрехи и отиваше на разходка. Някакси, така ѝ ставаше едно весело, дори при вида ѝ в огледалото. Ами да започнем със златните пантофки, с изкрящо зелени токчета...тесни тъмносини дънки, лилаво-розово-зелено-златна рокля на цветя, с воалчета и сиво-лилава жилетка на райета....Роклята е от тези, с които всички я мислят за бременна...Само преди един ден в библиотеката, намусената жена на регистратурата й беше казала "Чети сега, че като се роди малкото няма да имаш време...". Коя си ти бе, ГоспожА, че да ми се бъркаш в личния живот. Я обратно в Лондон, където и да припадаш на улицата, никой не те поглежда (това го знам от личен опит...;-)" Ооо, не се притиснявайте, ще имам време да чета. Това ще ми е трето дете, имам опит и детегледачка!;-)))"....
Та така, последни приготовления, кукуригуто е вързано, Южен парк, здравей!
А навън едно слънчице, ти да видиш. Май ще идват други гости, от семейство Усмихковци....
Леа намери една пейка и седна тихичко да размишлява върху житейските си драми. Хайде първо работа, искаше работа, ето ти работа. Ама стрес? Какъв стрес бе, лелче? (казано с най-гъзарския цигански акцент)..Всичко си го правиш сама. Ама пари да имаш? Ами ще имаш! Да си ги харчиш по чужбината....А няма ли да си купиш къща, а? На 29 си, а нямаш нищо зад гърба си. Заряза бляскавата си кариера в Лондон и сега се изживяваш като фрилансър. И докога така? Ами семейство, деца. Виж ги другите около теб. Време ти е;-))) ............Хахахаха!!!! Кой си ти,бе чиче, че да ми казваш кога ми е време?;-)Аз си искам ботушките от Irregular CHoiCe!
Е, това е....всичко в живота на Леа си беше ирегюлар. Още от малка. Тя винаги търсеше различната гледна точка, тръпката, емоцията и красотата. Знаеше какво е да си на върха на щастието, а няколко пъти ѝ се беше случвало да пада и от лодката в дълбоките води, така че общо взето, както самата тя се оприличаваше често : Мултидименциална натура, какво да правиш:-)
Но поглеждайки слънцето и Витоша, нещата винаги придобиваха други лица. Ставаха весели клоуни и смешни палячовци. А Леа обичаше палячовците;-)
Май всичко бече наред. Време беше да се прибира.
По пътя за вкъщи, Леа си мечтаеше за клоуни и лудории и първото нещо, което направи, когато се прибра, бе да си сложи от любимото лилаво червило. Ама така, по чалгарски, мно'о яко;-)))
Седна пред компютъра, и кой да види, Спархоук;-) Той дори не знаеше, че се казва така, но това беше любимият приказен герой на Леа....А този дори беше истински. Леа обожаваше маймунджълъците му и най-голямата усмивка на света....Наистина нямаше човек с по-големи зъби;-)
Но тази усмивка беше заразна, защото винаги караше Леа да бъде една щастлива фея. Защото какво значение има кой какво мисли, как, къде и колко, пари или не, щом има усмивки....Ама истински, от тези лудите усмивки, които си бяха запазена марка на Леа и Спархоук;-)
Това е за теб, принце. Бест тингс ин лайф ар фрииииииии!!!!
Стана, нахрани ги, смени им водата, тоалетната, после прибра всички найлонови торбички, които те бяха разхвърляли по целия под през нощта и най-накрая седна да закуси. Не, те не бяха господарите на дома ѝ, повтаряше си малката феичка...
Напоследък ѝ се налагаше да си повтаря някои неща много повече от обикновеното - Всичко е наред, Леа, ти си добра фея. Щитовидната ти жлеза работи, РАБОТИ, РАБОТИ, чуваш ли? Всичко е наред! Спокойна си и мислиш само хубави неща. Ясно ли е, аааа? Ясно ли ЕЕ???!!!! Дишай, издишай, спокойна си, спокойна си;-);-)
Да, май имаше нужда от една малка разходка...Дори от една малко по-голяма разходка до някоя приказна земя. Но хайде стига максимализъм, в сравнение с шопинг центровете, пицариите и държавните администрации, които посещаваше доста често напоследък, Южният парк си беше направо дриймланд...
Когато усещаше, че леля Меланхоликова ѝ е тръгнала на гости, Леа обличаше най-шарените си дрехи и отиваше на разходка. Някакси, така ѝ ставаше едно весело, дори при вида ѝ в огледалото. Ами да започнем със златните пантофки, с изкрящо зелени токчета...тесни тъмносини дънки, лилаво-розово-зелено-златна рокля на цветя, с воалчета и сиво-лилава жилетка на райета....Роклята е от тези, с които всички я мислят за бременна...Само преди един ден в библиотеката, намусената жена на регистратурата й беше казала "Чети сега, че като се роди малкото няма да имаш време...". Коя си ти бе, ГоспожА, че да ми се бъркаш в личния живот. Я обратно в Лондон, където и да припадаш на улицата, никой не те поглежда (това го знам от личен опит...;-)" Ооо, не се притиснявайте, ще имам време да чета. Това ще ми е трето дете, имам опит и детегледачка!;-)))"....
Та така, последни приготовления, кукуригуто е вързано, Южен парк, здравей!
А навън едно слънчице, ти да видиш. Май ще идват други гости, от семейство Усмихковци....
Леа намери една пейка и седна тихичко да размишлява върху житейските си драми. Хайде първо работа, искаше работа, ето ти работа. Ама стрес? Какъв стрес бе, лелче? (казано с най-гъзарския цигански акцент)..Всичко си го правиш сама. Ама пари да имаш? Ами ще имаш! Да си ги харчиш по чужбината....А няма ли да си купиш къща, а? На 29 си, а нямаш нищо зад гърба си. Заряза бляскавата си кариера в Лондон и сега се изживяваш като фрилансър. И докога така? Ами семейство, деца. Виж ги другите около теб. Време ти е;-))) ............Хахахаха!!!! Кой си ти,бе чиче, че да ми казваш кога ми е време?;-)Аз си искам ботушките от Irregular CHoiCe!
Е, това е....всичко в живота на Леа си беше ирегюлар. Още от малка. Тя винаги търсеше различната гледна точка, тръпката, емоцията и красотата. Знаеше какво е да си на върха на щастието, а няколко пъти ѝ се беше случвало да пада и от лодката в дълбоките води, така че общо взето, както самата тя се оприличаваше често : Мултидименциална натура, какво да правиш:-)
Но поглеждайки слънцето и Витоша, нещата винаги придобиваха други лица. Ставаха весели клоуни и смешни палячовци. А Леа обичаше палячовците;-)
Май всичко бече наред. Време беше да се прибира.
По пътя за вкъщи, Леа си мечтаеше за клоуни и лудории и първото нещо, което направи, когато се прибра, бе да си сложи от любимото лилаво червило. Ама така, по чалгарски, мно'о яко;-)))
Седна пред компютъра, и кой да види, Спархоук;-) Той дори не знаеше, че се казва така, но това беше любимият приказен герой на Леа....А този дори беше истински. Леа обожаваше маймунджълъците му и най-голямата усмивка на света....Наистина нямаше човек с по-големи зъби;-)
Но тази усмивка беше заразна, защото винаги караше Леа да бъде една щастлива фея. Защото какво значение има кой какво мисли, как, къде и колко, пари или не, щом има усмивки....Ама истински, от тези лудите усмивки, които си бяха запазена марка на Леа и Спархоук;-)
Това е за теб, принце. Бест тингс ин лайф ар фрииииииии!!!!
вторник, 29 септември 2009 г.
Love
How many times have you heard the words "I love you"? ....Have you? Really?
I don't think so! So, here is my take on it...
Love, butterflies down your spine, silly smiles and that amazing feeling of total completeness and freedom...
Freedom...I have a long history with that word. I've battled back and forth, trying to give a simple definition of what makes me feel free. But defining a feeling has never really worked for me. I just know it when i see it.
Same goes to LOVE. I've told you before - me and Love know each other well. Me and freedom are also good friends. Recently, I got acquainted with believing in the power of the Universe and the laws of attraction and I reckon I am nearly there.
Where? In that place of understanding myself and feeling free and loved...We all are children of the Universe, we are all loved and there is no real need for saying the Words..
On top of this, at times, these words are just being said, you know, for the little sake of it...Other times, they are SO special!
Can you love someone for who they are, can you feel the energy, the passion, the truth, can you look in their eyes and recognise yourself, can you be free and loved, can you have no limits, no boundaries, no expectations, can you believe in love, can you hope, can you dream? can you? I know we can.
This is for you. I love you!
I don't think so! So, here is my take on it...
Love, butterflies down your spine, silly smiles and that amazing feeling of total completeness and freedom...
Freedom...I have a long history with that word. I've battled back and forth, trying to give a simple definition of what makes me feel free. But defining a feeling has never really worked for me. I just know it when i see it.
Same goes to LOVE. I've told you before - me and Love know each other well. Me and freedom are also good friends. Recently, I got acquainted with believing in the power of the Universe and the laws of attraction and I reckon I am nearly there.
Where? In that place of understanding myself and feeling free and loved...We all are children of the Universe, we are all loved and there is no real need for saying the Words..
On top of this, at times, these words are just being said, you know, for the little sake of it...Other times, they are SO special!
Can you love someone for who they are, can you feel the energy, the passion, the truth, can you look in their eyes and recognise yourself, can you be free and loved, can you have no limits, no boundaries, no expectations, can you believe in love, can you hope, can you dream? can you? I know we can.
This is for you. I love you!
неделя, 27 септември 2009 г.
събота, 26 септември 2009 г.
OK
Нека да съм лоша, дебела, с @любовни дръжки@, безкомпромисна, неразбираща, обвиняваща, обиждаща...Нека да съм всякаква! Но нека да си остана вярваща в доброто!!!
петък, 25 септември 2009 г.
Сега и тези няколко дни..
Помните ли, че преди няколко месеца си мечтаех за работа от вкъщи, със свободно работно време и с шеф - самата Аз! То не че и предишната ми работа не беше такава, но все пак друго си е официално да се водиш @фрилансър@. И ето, че май нещата се получиха;-) Следващата седмица мисля съвсем официално да пусна първата си фактурка да отпътува към голямата Европа, а после още и още и още......
А дано проектчетата все насам да идват;-)
Другото ново нещо е едно ама истинско гъз-път-да-види пътуване до Солун...Еййй, много магазини, много нещо. Икеа, Космос мосмос, все едно не съм се нагледала на шопинг центрове и ритейл истории. Ама нищо де, хубаво беше. Особено в голямото задръстване на обяд, с най-хубавата песен; до Бялата кула на тревата и заспалото ядене на пържоли в Кресна. Следващият път за повече време и само по крайбрежните кафета...Че направо ми изтекоха лигичките, минавайки покрай тях и гледайки какви вкусотии ядат хората. Е, и кюфтаците от Икеа са си супер, особено със соса от червени боровинки!! Мммм, Суидън стайл;-))))
А пък снощи за пръв път от много, ама мноооооого време ходих в Операта на едно невероятно представление! Асфалт, йеее!!!
Котаците растат и все ми се иска да ги позанеса някъде, ама кога и как, още не знам. Май ще ми се наложи като дойдат Джо и Мойра, само след 16 дни, йе йе йеееееее!!!!!!
И файнъли, много бебоци има около мен, от хубави по-хубави. Чакаме го на Ели милото момченце да излезе всеки момент, и ще ставам отново леля;-) Кака... Неви...;-))
Искаше ми се да кажа и за Индия, ама какво да ви кажа...Големи миксд филингс, големи драми. Ментални и други фитнеси и много усмивки!
Скоро пак!
ПС: Сашееее, а това е за теб: ;-)))))))))))
А дано проектчетата все насам да идват;-)
Другото ново нещо е едно ама истинско гъз-път-да-види пътуване до Солун...Еййй, много магазини, много нещо. Икеа, Космос мосмос, все едно не съм се нагледала на шопинг центрове и ритейл истории. Ама нищо де, хубаво беше. Особено в голямото задръстване на обяд, с най-хубавата песен; до Бялата кула на тревата и заспалото ядене на пържоли в Кресна. Следващият път за повече време и само по крайбрежните кафета...Че направо ми изтекоха лигичките, минавайки покрай тях и гледайки какви вкусотии ядат хората. Е, и кюфтаците от Икеа са си супер, особено със соса от червени боровинки!! Мммм, Суидън стайл;-))))
А пък снощи за пръв път от много, ама мноооооого време ходих в Операта на едно невероятно представление! Асфалт, йеее!!!
Котаците растат и все ми се иска да ги позанеса някъде, ама кога и как, още не знам. Май ще ми се наложи като дойдат Джо и Мойра, само след 16 дни, йе йе йеееееее!!!!!!
И файнъли, много бебоци има около мен, от хубави по-хубави. Чакаме го на Ели милото момченце да излезе всеки момент, и ще ставам отново леля;-) Кака... Неви...;-))
Искаше ми се да кажа и за Индия, ама какво да ви кажа...Големи миксд филингс, големи драми. Ментални и други фитнеси и много усмивки!
Скоро пак!
ПС: Сашееее, а това е за теб: ;-)))))))))))
неделя, 20 септември 2009 г.
неделя, 13 септември 2009 г.
Day 12
PERSIST, PERSIST, PERSIST and you will reach a point where the principles of The Secret become second nature to you. You will become so aware of the words that people speak, especially when they speak of things they don't want. You will become so aware of the words that YOU speak.
When you reach this point, it is a sign that you are becoming more and more aware. You are becoming more and more consciously aware!
When you reach this point, it is a sign that you are becoming more and more aware. You are becoming more and more consciously aware!
сряда, 9 септември 2009 г.
неделя, 6 септември 2009 г.
Самоизолация
За да запазя себе си!
От време на време, светът е черен. Ужасно черен!
Страст. Лудост. Отчаяние. Самота.
Себепознание? Предизвикателство? Пародия? Избор?
Изборът го правя аз. Желанията са мои. Вярата също. Вярата в доброто, в красотата, в любовта, в истината. Губя се, за да се намеря пак, и пак, и пак.
За да кажа лека нощ на този ден, с усмивка? За да се събудя за новото утре. За да се науча. Последната опора падна днес. Сега се държа само на себе си. Винаги е така.
Това е моят живот, не е твоят. Мога ли? Мога ли да се преборя и с теб, и с теб и с теб? Мога ли да се преборя със себе си???
Изгаряща страст. Екстаз. Това щастие, което познават толкова малко хора. Благословия или проклятие е това познание? Къде е Ада? А Раят? Моят Рай?
Среднощни размисли. И един живот. Какво ще се случи, зависи от мен.
Бъди смела, Леа!!
От време на време, светът е черен. Ужасно черен!
Страст. Лудост. Отчаяние. Самота.
Себепознание? Предизвикателство? Пародия? Избор?
Изборът го правя аз. Желанията са мои. Вярата също. Вярата в доброто, в красотата, в любовта, в истината. Губя се, за да се намеря пак, и пак, и пак.
За да кажа лека нощ на този ден, с усмивка? За да се събудя за новото утре. За да се науча. Последната опора падна днес. Сега се държа само на себе си. Винаги е така.
Това е моят живот, не е твоят. Мога ли? Мога ли да се преборя и с теб, и с теб и с теб? Мога ли да се преборя със себе си???
Изгаряща страст. Екстаз. Това щастие, което познават толкова малко хора. Благословия или проклятие е това познание? Къде е Ада? А Раят? Моят Рай?
Среднощни размисли. И един живот. Какво ще се случи, зависи от мен.
Бъди смела, Леа!!
Our Never Ending Story....
Неви излезе от гората.
И Леголас я погали по челцето.
Защото е красив!
Гората беше тиха, а дърветата гледаха щастливата феичка.
- Обичам те, Леголас!
- И аз теб, Леа!
И това може да стане стига много да го иска.
Това е най-красивото цвете, което съм виждала.
Затова получи покана от Евгени Минчев за чаена церемония на 4КМ.
Обаче тя отиде да нахрани котенцата.
Това е нашата приказка без край!
I tied myself with wire
To let the horses roam free
Playing with the fire
Until the fire played with me
The stone was semi-precious
We were barely conscious
Two souls too smart to be
In the realm of certainty
Even on our wedding day
We set ourselves on fire
Oh God, do not deny her
It’s not if I believe in love
If love believes in me
Oh, believe in me
At the moment of surrender
I folded to my knees
I did not notice the passers-by
And they did not notice me
I’ve been in every black hole
At the altar of the dark star
My body’s now a begging bowl
That’s begging to get back, begging to get back
To my heart
To the rhythm of my soul
To the rhythm of my unconsciousness
To the rhythm that yearns
To be released from control
I was punching in the numbers at the ATM machine
I could see in the reflection
A face staring back at me
At the moment of surrender
Of vision over visibility
I did not notice the passers-by
And they did not notice me
I was speeding on the subway
Through the stations of the cross
Every eye looking every other way
Counting down ’til the train would stop
At the moment of surrender
Of vision of over visibility
I did not notice the passers-by
And they did not notice me
И Леголас я погали по челцето.
Защото е красив!
Гората беше тиха, а дърветата гледаха щастливата феичка.
- Обичам те, Леголас!
- И аз теб, Леа!
И това може да стане стига много да го иска.
Това е най-красивото цвете, което съм виждала.
Затова получи покана от Евгени Минчев за чаена церемония на 4КМ.
Обаче тя отиде да нахрани котенцата.
Това е нашата приказка без край!
I tied myself with wire
To let the horses roam free
Playing with the fire
Until the fire played with me
The stone was semi-precious
We were barely conscious
Two souls too smart to be
In the realm of certainty
Even on our wedding day
We set ourselves on fire
Oh God, do not deny her
It’s not if I believe in love
If love believes in me
Oh, believe in me
At the moment of surrender
I folded to my knees
I did not notice the passers-by
And they did not notice me
I’ve been in every black hole
At the altar of the dark star
My body’s now a begging bowl
That’s begging to get back, begging to get back
To my heart
To the rhythm of my soul
To the rhythm of my unconsciousness
To the rhythm that yearns
To be released from control
I was punching in the numbers at the ATM machine
I could see in the reflection
A face staring back at me
At the moment of surrender
Of vision over visibility
I did not notice the passers-by
And they did not notice me
I was speeding on the subway
Through the stations of the cross
Every eye looking every other way
Counting down ’til the train would stop
At the moment of surrender
Of vision of over visibility
I did not notice the passers-by
And they did not notice me
петък, 4 септември 2009 г.
вторник, 1 септември 2009 г.
Day 11
Here is a simple, powerful process that you can do every day to bring yourself into positive harmony with the Universe and the law of attraction.
Sit down comfortably. Notice how you are feeling, and now relax your entire body. When you have relaxed your whole body, the relax it some more. Now relax it even more. And relax it more! Repeat this deeper relaxing seven times, each time relaxing as much as you can. When you have finished, notice the difference in how you are feeling, compared with how you felt when you began.
Now you are more in harmony with the Universe and the law of attraction!
Sit down comfortably. Notice how you are feeling, and now relax your entire body. When you have relaxed your whole body, the relax it some more. Now relax it even more. And relax it more! Repeat this deeper relaxing seven times, each time relaxing as much as you can. When you have finished, notice the difference in how you are feeling, compared with how you felt when you began.
Now you are more in harmony with the Universe and the law of attraction!
Абонамент за:
Публикации (Atom)
