Best things in life are FREE

За Леа, това беше един съвсем обикновен ден. Един най-най-обикновен септемврийски Вторник. Освен това, че този път Мяучо беше доста по-настоятелен и успя да я изкара от леглото в 8.53ам вместо в обичайния 9.46ам. Мяучо и Мяучка ставаха все по-палави и досетливи. Вече им беше напълно ясно, че Леа най-спокойно си лягаше в спалнята (единственото местенце, което успя да запази за себе си, след като взе малките котачета от улицата)и хич не я интересуваха теориите, че виждаш ли - котките били господарите на дома?!

Стана, нахрани ги, смени им водата, тоалетната, после прибра всички найлонови торбички, които те бяха разхвърляли по целия под през нощта и най-накрая седна да закуси. Не, те не бяха господарите на дома ѝ, повтаряше си малката феичка...

Напоследък ѝ се налагаше да си повтаря някои неща много повече от обикновеното - Всичко е наред, Леа, ти си добра фея. Щитовидната ти жлеза работи, РАБОТИ, РАБОТИ, чуваш ли? Всичко е наред! Спокойна си и мислиш само хубави неща. Ясно ли е, аааа? Ясно ли ЕЕ???!!!! Дишай, издишай, спокойна си, спокойна си;-);-)

Да, май имаше нужда от една малка разходка...Дори от една малко по-голяма разходка до някоя приказна земя. Но хайде стига максимализъм, в сравнение с шопинг центровете, пицариите и държавните администрации, които посещаваше доста често напоследък, Южният парк си беше направо дриймланд...

Когато усещаше, че леля Меланхоликова ѝ е тръгнала на гости, Леа обличаше най-шарените си дрехи и отиваше на разходка. Някакси, така ѝ ставаше едно весело, дори при вида ѝ в огледалото. Ами да започнем със златните пантофки, с изкрящо зелени токчета...тесни тъмносини дънки, лилаво-розово-зелено-златна рокля на цветя, с воалчета и сиво-лилава жилетка на райета....Роклята е от тези, с които всички я мислят за бременна...Само преди един ден в библиотеката, намусената жена на регистратурата й беше казала "Чети сега, че като се роди малкото няма да имаш време...". Коя си ти бе, ГоспожА, че да ми се бъркаш в личния живот. Я обратно в Лондон, където и да припадаш на улицата, никой не те поглежда (това го знам от личен опит...;-)" Ооо, не се притиснявайте, ще имам време да чета. Това ще ми е трето дете, имам опит и детегледачка!;-)))"....

Та така, последни приготовления, кукуригуто е вързано, Южен парк, здравей!

А навън едно слънчице, ти да видиш. Май ще идват други гости, от семейство Усмихковци....

Леа намери една пейка и седна тихичко да размишлява върху житейските си драми. Хайде първо работа, искаше работа, ето ти работа. Ама стрес? Какъв стрес бе, лелче? (казано с най-гъзарския цигански акцент)..Всичко си го правиш сама. Ама пари да имаш? Ами ще имаш! Да си ги харчиш по чужбината....А няма ли да си купиш къща, а? На 29 си, а нямаш нищо зад гърба си. Заряза бляскавата си кариера в Лондон и сега се изживяваш като фрилансър. И докога така? Ами семейство, деца. Виж ги другите около теб. Време ти е;-))) ............Хахахаха!!!! Кой си ти,бе чиче, че да ми казваш кога ми е време?;-)Аз си искам ботушките от Irregular CHoiCe!

Е, това е....всичко в живота на Леа си беше ирегюлар. Още от малка. Тя винаги търсеше различната гледна точка, тръпката, емоцията и красотата. Знаеше какво е да си на върха на щастието, а няколко пъти ѝ се беше случвало да пада и от лодката в дълбоките води, така че общо взето, както самата тя се оприличаваше често : Мултидименциална натура, какво да правиш:-)

Но поглеждайки слънцето и Витоша, нещата винаги придобиваха други лица. Ставаха весели клоуни и смешни палячовци. А Леа обичаше палячовците;-)

Май всичко бече наред. Време беше да се прибира.

По пътя за вкъщи, Леа си мечтаеше за клоуни и лудории и първото нещо, което направи, когато се прибра, бе да си сложи от любимото лилаво червило. Ама така, по чалгарски, мно'о яко;-)))

Седна пред компютъра, и кой да види, Спархоук;-) Той дори не знаеше, че се казва така, но това беше любимият приказен герой на Леа....А този дори беше истински. Леа обожаваше маймунджълъците му и най-голямата усмивка на света....Наистина нямаше човек с по-големи зъби;-)

Но тази усмивка беше заразна, защото винаги караше Леа да бъде една щастлива фея. Защото какво значение има кой какво мисли, как, къде и колко, пари или не, щом има усмивки....Ама истински, от тези лудите усмивки, които си бяха запазена марка на Леа и Спархоук;-)

Това е за теб, принце. Бест тингс ин лайф ар фрииииииии!!!!