Хората около нас

Да, и имам и още един въпрос! Как става така, че някои хора се появяват в живота ни и после съвсем безследно изчезват, други си стоят завинаги, трети са толкова добре дошли, а на тях въобще не им се стои (това последното важи и за вариантът, в който аз решавам, че не искам да съм около някой, който копнее ли, копнее за моето присъствие;-))

И? Какво правим? Най-вече в третият случай? Аз никога не изчезвам с ясното намерение и съзнание да причиня някому болка или разочарование, но си ги причинявам съвсем стопроцентово. Както и на мен ми е много, много мъчно, когато най-добрите ми приятели (или поне за такива съм си ги мислила аз), хич ги няма ли, няма. А да не говорим за ситуациите, където са намесени и някакви по-специални чувства;-)

Та, това размишление от къде дойде не знам. Май става така, както е най-добре и от такива селф-дебати смисъл ник'ъв. Ама понеже нали аз си пожелавам някой хора да не изчезват, пък те току виж не били съгласни, та се чудех какво правя тогава аз? Досега съм си страдала тихичко и накрая съм забравяла, да ги моля да останат хич не ми е според свободомислещите философии, значи оставя просто да го приема, ама без разочарование, дали пък мога и така?

Но по-добре да не изчезвате!

;-)))

Пожелавам си...

От няколко дни имам едно прекрасно, мило усещане, на споделеност и любов (от най-хубавата!) След месецът на големите драми, се чувствам толкова добре, отново търсеща, с големите любопитни очи, и с тетрадката на истински изживяните мигове. Малките мигчета, които ме карат да се усмихвам и много, много да им се радвам.

И така. И искам това усещане да продължи дългоооооооо, дългооооооооо. От време на време малко драма е съвсем добре дошла. Но си пожелавам винаги да си тук, ей така, да те има, до мен, просто така, чу ли? Аз също ще съм там, до теб! Обещавам! Амин!

Лято. Дъжд. И една молитва

Вали ли, вали, ама из ведро. Летният дъжд на надеждата излива ли, излива... само слънчеви усмивки и малки розови паячета...

Лет ит би лъв. Ама наистина, Let it be love!

Ами че тя е най-важна. Днес Леа си намери един нов приятел (той не е съвсем нов, но толкова хубаво си поговориха, че макар и да си спомня големите му, зелени очи, изведнъж те засветиха с най-красивите пламъчета на любовта;-)

Много, много съм изписала за тази любов, онази, която всеки един от нас търси. И все си мислех, че тя трябва да се роди от мен и от моят мъж, от нас двамата, сплели ръце и тела, пеейки песента на хармонията и светлината.

Някакси все още вярвам, че такава любов между един мъж и една жена съвсем истински може да си съществува. Имам си и примерчета (е, вярно, само едно-две, но си ги имам и си ги пазя добре скрити в торбата за чудеса, да си ми припомнят, че не всичко е пари, апартаменти, коли и конвейърски бебета);-)

Но днес пък искам да си кажа за една съвсем друга любов, която срещам все по-често и която ме прави толкова много, истински щастлива. Любов без очаквания и ограничения, без планове и секс (ок, ок, не съм станала все още последователка на Анастасия, според която любов се прави само, когато се създават деца...аз все още съм си една гушкава и не само феичка, но ок, ту мъч информейшън;-)))

Та така де, някакси хич не мисля за женитби, "сериозни приятели", или ако трябва да бъда съвсем искрена, за каквото и да било. Просто обаче толкова искрено се радвам на живота и на срещите в него, че от друго нямам нужда.

Ами щом като мога да усетя искреността и топлотата през някакви си пс-екранчета, щом такива разговори могат да ме направят толкова много щастлива (ама истински, с голяма усмивка!), щом една разходка в парка и едно вечерно лятно кино могат да ми дадат толкова енергия и смях, за какво ми са други, тип интимни връзки?;-)

Сигурно си се пазя от нещо, ок, може би, но какво от това? Току виж съм помъдряла, нали все се мятам от високото и не се пазя от нищо, нали все отстоявам принципи и търся ли, търся. Копнея, намирам, имам я (тази истинската любов съм я срещала, аз я познавам много добре и вече съм си разказвала и за нея..много е красива, направо когато я усетиш в очите на човека до теб и така лекичко ти се завива свят и си в рая, силен, летящ...влюбен) и после като е била толкова истинска, защо си е била шута в безкрая на миналото,аааа?

Така че благодаря! Наистина благодаря, че съм я срещнала, аз много не обичам да съдя другите, ама само аз си знам какво е да усещаш както мога аз...Та хубави срещи бяха, без съжаления, но сега си пожелавам от другата любов. От хубавата! Която не изпепелява (кой кого изпепелява не се знае, Леа с този голям огън в сърцето)..Но поне така не му давам шанс да ми изгори къщата и душата. Цъка си малкото пламъче, огънченцето в очите, усмивката и усещането, че наистина всичко, ама всичко си е на мястото!!!

АМИН!