От няколко дни имам едно прекрасно, мило усещане, на споделеност и любов (от най-хубавата!) След месецът на големите драми, се чувствам толкова добре, отново търсеща, с големите любопитни очи, и с тетрадката на истински изживяните мигове. Малките мигчета, които ме карат да се усмихвам и много, много да им се радвам.
И така. И искам това усещане да продължи дългоооооооо, дългооооооооо. От време на време малко драма е съвсем добре дошла. Но си пожелавам винаги да си тук, ей така, да те има, до мен, просто така, чу ли? Аз също ще съм там, до теб! Обещавам! Амин!
сряда, 11 август 2010 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар