Хората около нас

Да, и имам и още един въпрос! Как става така, че някои хора се появяват в живота ни и после съвсем безследно изчезват, други си стоят завинаги, трети са толкова добре дошли, а на тях въобще не им се стои (това последното важи и за вариантът, в който аз решавам, че не искам да съм около някой, който копнее ли, копнее за моето присъствие;-))

И? Какво правим? Най-вече в третият случай? Аз никога не изчезвам с ясното намерение и съзнание да причиня някому болка или разочарование, но си ги причинявам съвсем стопроцентово. Както и на мен ми е много, много мъчно, когато най-добрите ми приятели (или поне за такива съм си ги мислила аз), хич ги няма ли, няма. А да не говорим за ситуациите, където са намесени и някакви по-специални чувства;-)

Та, това размишление от къде дойде не знам. Май става така, както е най-добре и от такива селф-дебати смисъл ник'ъв. Ама понеже нали аз си пожелавам някой хора да не изчезват, пък те току виж не били съгласни, та се чудех какво правя тогава аз? Досега съм си страдала тихичко и накрая съм забравяла, да ги моля да останат хич не ми е според свободомислещите философии, значи оставя просто да го приема, ама без разочарование, дали пък мога и така?

Но по-добре да не изчезвате!

;-)))