Зелените!

Summer in Stockholm

The summer solstice, or as I know it, 22nd June has always been associated in my mind with:

- My birthday...Yep, I turn x and 3 months every year on 22nd June:))
- Eniovden (which by the way is todayyyy, on 24th June), samodivi, bilki etc.
- The longest day of the year...

I remember playing on the streets till about 11pm when I was young, our mums always shouting from the windows to come home..

But today I got a totally different perspective of the longest day...or the never ending day...or sun all night:)

I am in Stockholm for a short, I guess good-bye, visit and arriving last night at 9pm was quite shocking. I´ve never seen Stockholm so sunny and bright ever!!! And then I had to try to sleep with the sun shining still at 11pm...

Guess my surprise when waking up at 2am, 3am, 4am...it's still light...And man, 5am the sun is shining right through the hotel window.

So, my friends, this is summer in Stockholm. White nights, here I come!!!

xx

On my way home

I have been given
One moment from heaven
As I am walking
Surrounded by night,
Stars high above me
Make a wish under moonlight.

On my way home
I remember
Only good days.
On my way home
I remember all the best days.
Im on my way home
I can remember
Every new day.

I move in silence
With each step taken,
Snow falling round me
Like angels in flight,
Far in the distance
Is my wish under moonlight.

Шарен свят

До скоро все си мислих, че нещата ни се случват, за да ни учат на някакви уроци, за да ставаме по-силни и опитни. Мислих си, че няма случайности и водена от леко трагичното предопределение на кармата, приемах каквото ни се случва за даденост.

После започнах да чета за закона на привличането и за теорията, че всъщност ние предизвикваме "съдбата" и създаваме света около нас. По тези закони, достатъчно е само да си пожелаеш нещо и наистина да повярваш, че може да се случи, за да до предизвикаш.

Ами да, мечтите се сбъдват.

Вече не се съмнявам нито в случайността, нито в кармата, нито в Тайната.

Все още изпитвам тайничка еуфория, когато нещата, които съм си пожелала ми се сбъднат и общо взето се вживявам в ролята на фея магьосница, която само да помаха с вълшебната пръчица и et voila!

Ама феята понякога е тъжна и самотна, понякога страда и плаче и тогава целият свят се обръща срещу нея. А тя само иска да бъде щастлива! Иска, ама не си вярва!

И тогава започват едни драми-рами - хайде де Лианче, не можеш ли да щракнеш с пръсти и отново да си това лъчезарно и усмихнато мече.

А в крайна сметка, като че ли:

Светът е шарен, сезоните се сменят, въртележките се въртят up and down, up and down и нещата винаги са както трябва да бъдат. Има прекрасни мигове, които съзнателно изживяваме и благодарим с усмивка, че ги има; има и трудности, когато стискаме зъби и пак с усмивка ги чакаме да преминат (тази усмивка може и да са сълзи и болка, но това май зависи само от нас).

Така де, знаете, че напоследък ми е доста трудно. Понасъбраха ми се разни неща, с които всъщност се справям отлично, но не мога да не си призная, че ми е едно такова чоглаво;-)

Но....ъп енд даун, ъп енд даун...

Благодаря за това, което имам. Припомням си за СЕГА и за прекрасното усещане, че този ден е един живот, поглеждам нагоре и отново благодаря.

Амин!

Day 9

We attract to ourselves what we hold inside. Every circumstance, every person, and every situation we attract and experience is based on what is inside of us. Could you ask for a more magnificent system than this?

Your life is a reflection of what you hold inside you, and what you hold inside you is always under your control!

Drink & Drive

The story of the day goes like this:

Drinking, driving, wild sex...
Losing licence, wild sex...
Countless cheating, wild sex...
Drinking, midnight calls, no sex...
Drinking, shouting, no sex...
Drinking, drinking, death;-)

Езотерика или за случайностите

Ама друг път...Меченце, хиляди целувки по гръбчето!?;-));-)

А аз ще си го препиша

Безглаголно стихотворение

Градина, пролет, май, цветя,
скамейка, шепот сладък.
И сред цветята Той и Тя,
любов и тъй нататък.

Поля, природа, красота,
река, гора, нататък,
природа, сбъдната мечта,
възторг и тъй нататък.

Годеж, венчило, поп и брак,
момент безумно кратък,
после проза, скука, мрак,
деца и тъй нататък.

Курорт, море, приятен смях,
простор, вълни оттатък,
възбуда, трепет, сладък грях,
рога и тъй нататък.

Полуда, нежност, сълзи, плач,
плесник и писък кратък,
багаж, билет, дете, носач,
развод и тъй нататък.

Нахалник, пари, кола,
вертеп и той сред мрака,
кафе, билярд, квартира, ключ,
жени и тъй нататък.

Бастун, легло, юрган, приют,
глава с перчем окапъл,
цокало, карти сноп, албум,
легло и тъй нататък.

Наследници, камбанен звън
и яма сред цветята,
лопата, кирка, поп и кръст,
ковчег без тъй нататък.

Радой Ралин.

Не ми пука

Защото знам, че всичко ще е наред. Този път вече за последно;-)

Защо отново ще гласувам за Зелените?

18,450!! Толкова са хората, които на изборите за Европейски парламент за гласували за Зелените. Една от тях съм и аз!

Гласувах за тях, защото ги познавам, защото им вярвам и защото знам, че каузите, които защитават те, са и моите каузи.

Много бяха хората, които ме попитаха защо гласувам за тях? Всички знаехме, че Зелените нямат никакъв шанс да изпратят свои представители в Европейския парламент. Нямат шанс да влязат и в поредното Народно Събрание.

Но аз пак ще гласувам за тях!

Признавам си, че след изборите за Европейски парламент и първите загубени 50,000 лева, бях леко разочарована. Защото това са твоите и моите пари. Мислих си, че явяването на изборите не доказва нищо, а губи много. Е, преброихме се, но не можеше ли тези пари да се използват за Парламентарните Избори в България?

Всички призиви за събиране на вторите 50,000 лева ми звучаха някак отчаяно и безцелно? Да ги съберем, за да ги съберем! А после?

Дългосрочната стратегия на Зелените ми е малко неясна. Слушала съм толкова пъти техни изказвания и виждам, че с едно-две изключения, това не са политици, които един ден ще управляват България. Понякога ми се струва, че си повтарят едно и също и приличат на инатливи магарета, които нищо не разбират, но въпреки всичко държат на своето.

Инатливите обаче постигат своето! (това го казвам от позицията на наречената "своенравна и инатлива" Аз!)

Ето, събраха и вторите 50,000 лева. Събраха ги, но пак не ни казаха от къде. Както не ни казаха и едно благодаря, че сме гласували за тях на 7ми Юни. Е, ОК, имаше го някъде забутано в сайта, и в крайна сметка (надявам се след моя приканващ е-мейл) се появи и на заглавната страница. Обещават, че ще обявят и списък с дарителите. Все пак да се съберат 20,000 лева за един ден си е направо невероятно!

Та така де, вижда се, че и аз си задавам въпроса: Струва ли си?

И както вече казах: ДА! С ГОЛЕМИ БУКВИ! СТРУВА СИ!!!!

Струва си, защото това е единствената алтернатива.

Струва си, защото да се откажеш преди да си си дал шанс, е признак на слабост. Колко от вас им се иска, но не им стиска?!

Струва си, защото ако Зелените имат 1% на изборите за Народно Събрание, ще получат и субсидии, които ще им позволят да се развиват и занапред.

Струва си, защото това сме аз и ти. Знам, че и ти познаваш някой, който яростно защитава Зелената идея.

Струва си, защото искам децата ми да се радват на българската природа, а не да си печат голите дупенца на някакъв си бетонен басейн в Слънчев Бряг.

Струва си, защото надеждата умира последна. Клише,а? Но толкова вярно.

Аз вярвам, вярваш ли и ти?

За да остане природа в България!!

Днес

Днес съм тъжна и уморена. Обидена и разочарована от злобата и манипулациите. Някак си дори не мога да повярвам, че това ми се случва. Много добре не е на добре,а? Може би е така. Но защо? Защо винаги трябва да има нещо, което да разваля магията? Не може ли просто да бъдем щастливи?

Дали ще се предам зависи само от мен! Мога ли, въпреки всичко, да вдигна глава и да се усмихна на света? Ами май мога! Зад насълзените очи и подпухналото от плач лице, се крие една красива усмивка. Усмихвам се заради мен! Но тази усмивка е и благодарност към тези, които въпреки всичко, вярват и са тук.

Те са моят знак, че каквото и да става, нещата винаги са ОК;-)

Фа-фли Орални Страсти

И още един хайлайт от седмицата - фафлите от Агровила в Правец!

Размисли и страсти

Нищо не предава така добре красотата на човешката мисъл, както усмивката ;-)

Юни започна с много усмивки и щастливо въртящи се очи.

Една седмица на село...:

С хиляди планове за септични ями, покриви и хобитски къщи.



С едно глупаво пропуснато интервю и едно ново запознанство - Джони Пипин, запомни това име;-)

Със слънчев душ на терасата, топъл и взет следобяд, под лъчите на залязващото слънце.

С разходка из Правец, Етрополе, Боянското и други.

С още усмивки.

С една голяма обида, от която много боли, но дали съм очаквала друго освен поредното разочарование?

С почти готов телефон и готова, но все още закъсняваща врата.

С боядисани прозорци и кръга на дъгата.

С мама зайка, която след един месец ще роди малки зайчета и ще даде нов живот на къщата в Лакавица.

И с една надежда и вяра, че мечтите се сбъдват!

7 Юни - Избори за Европейски Парламент

Гласувай за Зелените с бюлетина 12!!!!

За да остане природа в България!