Днес съм тъжна и уморена. Обидена и разочарована от злобата и манипулациите. Някак си дори не мога да повярвам, че това ми се случва. Много добре не е на добре,а? Може би е така. Но защо? Защо винаги трябва да има нещо, което да разваля магията? Не може ли просто да бъдем щастливи?
Дали ще се предам зависи само от мен! Мога ли, въпреки всичко, да вдигна глава и да се усмихна на света? Ами май мога! Зад насълзените очи и подпухналото от плач лице, се крие една красива усмивка. Усмихвам се заради мен! Но тази усмивка е и благодарност към тези, които въпреки всичко, вярват и са тук.
Те са моят знак, че каквото и да става, нещата винаги са ОК;-)
вторник, 9 юни 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
"всеки акт на създаване е първо акт на разрушаване" пикасо... разрушавайки собствените си оттенъци, губещи сила след всяка обида придаваме нов контраст на това което сме... усмивка и голяма прегръдка на теб мое мило усмихнато момиче :))))
ОтговорИзтриване