Шарен свят

До скоро все си мислих, че нещата ни се случват, за да ни учат на някакви уроци, за да ставаме по-силни и опитни. Мислих си, че няма случайности и водена от леко трагичното предопределение на кармата, приемах каквото ни се случва за даденост.

После започнах да чета за закона на привличането и за теорията, че всъщност ние предизвикваме "съдбата" и създаваме света около нас. По тези закони, достатъчно е само да си пожелаеш нещо и наистина да повярваш, че може да се случи, за да до предизвикаш.

Ами да, мечтите се сбъдват.

Вече не се съмнявам нито в случайността, нито в кармата, нито в Тайната.

Все още изпитвам тайничка еуфория, когато нещата, които съм си пожелала ми се сбъднат и общо взето се вживявам в ролята на фея магьосница, която само да помаха с вълшебната пръчица и et voila!

Ама феята понякога е тъжна и самотна, понякога страда и плаче и тогава целият свят се обръща срещу нея. А тя само иска да бъде щастлива! Иска, ама не си вярва!

И тогава започват едни драми-рами - хайде де Лианче, не можеш ли да щракнеш с пръсти и отново да си това лъчезарно и усмихнато мече.

А в крайна сметка, като че ли:

Светът е шарен, сезоните се сменят, въртележките се въртят up and down, up and down и нещата винаги са както трябва да бъдат. Има прекрасни мигове, които съзнателно изживяваме и благодарим с усмивка, че ги има; има и трудности, когато стискаме зъби и пак с усмивка ги чакаме да преминат (тази усмивка може и да са сълзи и болка, но това май зависи само от нас).

Така де, знаете, че напоследък ми е доста трудно. Понасъбраха ми се разни неща, с които всъщност се справям отлично, но не мога да не си призная, че ми е едно такова чоглаво;-)

Но....ъп енд даун, ъп енд даун...

Благодаря за това, което имам. Припомням си за СЕГА и за прекрасното усещане, че този ден е един живот, поглеждам нагоре и отново благодаря.

Амин!