[mileidi46] ПЪЛЕН ХАОС ВЪВ ФРАНЦИЯ(ОБНОВЕНО)
Преди 2 години
петък, 30 октомври 2009 г.
вторник, 27 октомври 2009 г.
No expectations
Today has been full of reminders about how lucky I am.
No expectations. Just the hope it all works out for the best, for the best of all of us.
I want to write a book of life full of laughter and love, full of passion and understanding, full of red sheets and creativity, synergy..babies;-)
I want to meet you in my dreams tonight, holding me so tight, loving me, feeling every part of me, you in me.
No expectations. Just the thought of you, exactly at 00:00 on 28th October 2009.
Is this the new beginning of us? I keep on looking at the time either at 11:11 or 22:22, now 00:00, mystery, coincidence, a sign of God's protection..
No expectations. Just the feeling from a past life, a feeling from the present and a feeling for our future.
I love you!
No expectations. Just the hope it all works out for the best, for the best of all of us.
I want to write a book of life full of laughter and love, full of passion and understanding, full of red sheets and creativity, synergy..babies;-)
I want to meet you in my dreams tonight, holding me so tight, loving me, feeling every part of me, you in me.
No expectations. Just the thought of you, exactly at 00:00 on 28th October 2009.
Is this the new beginning of us? I keep on looking at the time either at 11:11 or 22:22, now 00:00, mystery, coincidence, a sign of God's protection..
No expectations. Just the feeling from a past life, a feeling from the present and a feeling for our future.
I love you!
неделя, 25 октомври 2009 г.
Гатанка
Ако един ден реша да мия тоалетните в Мола и, че това е нещото, което наистина искам да правя, ти какво ще ми кажеш:
- Отговор А: Леа, това не е за теб! Намери си друга работа!
- Отговор Б: Леа, според мен това не е за теб. Но ОК, прави това, което ТИ искаш.
Разликата е толкова, толкова голяма! Защото тайната се крие в свободата, която даваме на хората около нас. Стани готвачка, стани миячка, стани певачка... Ами мили хора, аз ще стана разногледа от толкова много препоръки, мога ли да угодя на всички ви? Мога само на един.. на себе си!!
Книгата на моя живот си я пиша аз, и аз ще избера края ѝ...
А така, скарах ли ви се?!!!!
- Отговор А: Леа, това не е за теб! Намери си друга работа!
- Отговор Б: Леа, според мен това не е за теб. Но ОК, прави това, което ТИ искаш.
Разликата е толкова, толкова голяма! Защото тайната се крие в свободата, която даваме на хората около нас. Стани готвачка, стани миячка, стани певачка... Ами мили хора, аз ще стана разногледа от толкова много препоръки, мога ли да угодя на всички ви? Мога само на един.. на себе си!!
Книгата на моя живот си я пиша аз, и аз ще избера края ѝ...
А така, скарах ли ви се?!!!!
Размисли, размисли
ОК, искам само да попитам може ли нещата да стават хем така, хем така...Ами така де, нали когато сме на кръстопът, избираме единия или другия път..В един миг наистина може да стане така, че да сме тръгнали по грешния път, но да се надяваме, че тогава ще ни се появи или нов кръстопът или ще ни се наложи да извървим целия път обратно до там, откъдето сме тръгнали....
И все пак, имаме да правим избори не един или два пъти и някакси ми се струва, че вътрешното ни усещане е това, което трябва да ни води. ..Тази думичка "трябва" обикновено не я използвам, но тук ми се струва важно. Ако ни води нещо друго, тогава за какви избори говорим? Не и за истински, не и за тези, които ни карат екзалтирано да подскачаме и да се усмихваме по детски..защото те СА!
Ти си, аз съм, ние сме. Дали? Ние. Ти и Аз. Толкова много пъти съм го казвала, Ти и Аз...А докога? Колко бързо Ние се заменя с Аз, колко бързо Аз се заменя с Ние, но докога питам аз? Готови ли сме? Готова ли СЪМ?
Мисли от хотела, мисли за еко-къщи и "провален" живот и за това, че правим нещо ЗАЕДНО. Правим го, ти и аз, каквото и да означава това!
И все пак, имаме да правим избори не един или два пъти и някакси ми се струва, че вътрешното ни усещане е това, което трябва да ни води. ..Тази думичка "трябва" обикновено не я използвам, но тук ми се струва важно. Ако ни води нещо друго, тогава за какви избори говорим? Не и за истински, не и за тези, които ни карат екзалтирано да подскачаме и да се усмихваме по детски..защото те СА!
Ти си, аз съм, ние сме. Дали? Ние. Ти и Аз. Толкова много пъти съм го казвала, Ти и Аз...А докога? Колко бързо Ние се заменя с Аз, колко бързо Аз се заменя с Ние, но докога питам аз? Готови ли сме? Готова ли СЪМ?
Мисли от хотела, мисли за еко-къщи и "провален" живот и за това, че правим нещо ЗАЕДНО. Правим го, ти и аз, каквото и да означава това!
Day 14
"The greatest revolution in our generation is the discovery that human beings, by changing the inner attitudes of their minds, can change the outer aspects of their lives." William James (1842-1910)
събота, 24 октомври 2009 г.
петък, 23 октомври 2009 г.
сряда, 21 октомври 2009 г.
Цената на Истината...?!
Статистика: 100% от участниците в това предаване са изневерявали, 100%!!!! Може ли моля моят мъж никога да не ми изневерява, и аз никога да не си изневерявам на мъжа!
неделя, 18 октомври 2009 г.
Българските хорА
И понеже много ми се иска всички, ама всички да могат да играят поне едно хоро, съм решила да ви науча на Дунавското, никой да не се оплаква после на сватбата, хихи:
Ето го и цялото хора, изиграно от професионалистите!
Хайде сега сами на музиката, гордо гледайки знамето!!!
А на мен Бяла Роза си ми остава най-любимото, хихи:
Ето го и цялото хора, изиграно от професионалистите!
Хайде сега сами на музиката, гордо гледайки знамето!!!
А на мен Бяла Роза си ми остава най-любимото, хихи:
Зимна разходка през Октомври
Знаете ли колко много е студено? С Херка и Лео мръзнем и се гушкаме, но в сърцата ни е едно слънчево и усмихнато;-)
Мечтаем си за къща с градинка, за здраве, енергия и хипи бебета;-)
Та да ви разкажа за днешната разходка на Леа в парка. Ами брррр, какъв парк, студено е, но пък тя Леа нали е вироглава феичка и въпреки студа реши, че ще е много по-хубаво да се метне до парка, отколкото да кисне в кафето с Боби Реброто, Тони Цайса и други подобни много интересни личности.
И понеже миналата седмица се видя с Мишо 2 пъти и много се ентусиазира за неговата ритейл идея, Леа реши да се запознае и с неговия брат - Веско. На Веско ще му измислим друго име скоро, но засега си няма.
Ето я феичката, с шарени чорапи, шарена шапка и шарени ръкавички, ааа и най-важното с новата шарена торбичка, тралала, хоп-троп итн. и към парка.
А нейният спътник елф как пък се съгласи да дойде с нея, супер. Дори седнахме на една пейка - нищо ново за Леа, която и зимата си мокри дупето по пейките в парка, но все пак Веско го виждаше за първи път и не знаеше как ще реагира на нейните, хайде да ги наречем нестандартни идеи (защото Леа много си харесва идеите и хич не обича някой да ѝ ги определя като странни).
Говорихме си за Норбеков, за подсъзнанието и за Осем и вече чакаме с нетърпение Веско да ни дойде на гости, за да ни сготви (защото който се хвали, че готви добре, как така да го оставим само с хвалби, и на нас ни се яде вкусна манджа, а не от тези на Леа, безсолните и полу-суровите;-))
Ама тя обича да готви, само че иска да има някой, за когото да го прави....Та тъй.
Друго какво се случва? Малките мишоци са много, много сладки, припичат се и заспиват на бюрото, под флуоресцентната (как пък ли се пише това?) лампа, а Леа скоро мисли да им вземе едно другарче, кученце за слепи.
Друго, само позитивни работи, приказни мисли, при-земни хора и любов. Обичам Ви, приказни същества.
ПС: Мили Спархоук, ще си стискаме палци за кръвните изследвания!
Мечтаем си за къща с градинка, за здраве, енергия и хипи бебета;-)
Та да ви разкажа за днешната разходка на Леа в парка. Ами брррр, какъв парк, студено е, но пък тя Леа нали е вироглава феичка и въпреки студа реши, че ще е много по-хубаво да се метне до парка, отколкото да кисне в кафето с Боби Реброто, Тони Цайса и други подобни много интересни личности.
И понеже миналата седмица се видя с Мишо 2 пъти и много се ентусиазира за неговата ритейл идея, Леа реши да се запознае и с неговия брат - Веско. На Веско ще му измислим друго име скоро, но засега си няма.
Ето я феичката, с шарени чорапи, шарена шапка и шарени ръкавички, ааа и най-важното с новата шарена торбичка, тралала, хоп-троп итн. и към парка.
А нейният спътник елф как пък се съгласи да дойде с нея, супер. Дори седнахме на една пейка - нищо ново за Леа, която и зимата си мокри дупето по пейките в парка, но все пак Веско го виждаше за първи път и не знаеше как ще реагира на нейните, хайде да ги наречем нестандартни идеи (защото Леа много си харесва идеите и хич не обича някой да ѝ ги определя като странни).
Говорихме си за Норбеков, за подсъзнанието и за Осем и вече чакаме с нетърпение Веско да ни дойде на гости, за да ни сготви (защото който се хвали, че готви добре, как така да го оставим само с хвалби, и на нас ни се яде вкусна манджа, а не от тези на Леа, безсолните и полу-суровите;-))
Ама тя обича да готви, само че иска да има някой, за когото да го прави....Та тъй.
Друго какво се случва? Малките мишоци са много, много сладки, припичат се и заспиват на бюрото, под флуоресцентната (как пък ли се пише това?) лампа, а Леа скоро мисли да им вземе едно другарче, кученце за слепи.
Друго, само позитивни работи, приказни мисли, при-земни хора и любов. Обичам Ви, приказни същества.
ПС: Мили Спархоук, ще си стискаме палци за кръвните изследвания!
събота, 17 октомври 2009 г.
петък, 16 октомври 2009 г.
Day 13
Each of us is attracting in every moment of our lives. So when you feel that the law is not working for you, because you don't have what you want, realise that the law IS responding to YOU. You are either attracting what you want or you are attracting the absence of what you want.
The law is still working!
The law is still working!
сряда, 14 октомври 2009 г.
Sofia - the mystery revealed;-)
Hello Jo and Moira ;-) Or shall I say bye-bye as you've just left for the airport...
Well, I hope we managed to reveal the mystery. Moira made it to Sofia two years ago but she was cunningly put in a hotel and never managed to see my house. But now, it was all out in the open! The cats, the clothes rail, the empty fridge and most importantly, the dusty cross-trainer machine. Don't get me wrong, I use it lots but somehow the dust is just attracted by it;-)
I reckon Hera and Leo were the highlights of your stay and I know you loved the mountains. But here is how I saw it..:
- Coming to the airport was all a bit of a rush as I had to have a very important business meeting on Sunday morning at 10am (far too early for me, but all worth it!)
- What did we do the first evening? Shit, memory is not so good anymore (I'll tell you all about the shit later;-))) Hmmmm, of course I know what we did! We met up with Sasho and went to Ariana lake - Honestly, I love this water balls, shame I am too fat with my 50kg and they won't let me in;-)
- Second day, Vitosha and Chevermeto, with all these out of sync Al-Quaeda dancers. I wonder how we will be representing our countries in 10 year's time. A big disappointment for me, but definitely worth visiting for you - tRRRaditional setting and food, and yep, definitely a cheese overload by that stage.
- It all froze on Tuesday, with the temperature dropping 15C in a day, so lots of sleep for me and a nice walk for you. Gara za Dvama, the Bulgarian Russian restaurant definitely the best choice for me and the highlight as far as food is concerned!
NOW, let me tell you about the other highlights - two words which absolutely made your stay here - SHIT and STINKIES;-)) Can you guess what they are? Surely, I am all a bit into boosting energies and all that so I got this ultra special tea, called SHTIT (which in Bulgarian means DEFENSE or something like that anyway) and what you call it: SHIT tea...Great!!!
And then, here is Jo asking: Nevi, what do you call you coins? So, I say STOTINKIES, Jo...Hahahhah, Stinkies...Actually, yes, we also call them Stinkies and then I burst out laughing too, realising what this means in English....
They are a bit smelly, I agree.
This is to both of you, the passionate hippie and the horses on the street!
Well, I hope we managed to reveal the mystery. Moira made it to Sofia two years ago but she was cunningly put in a hotel and never managed to see my house. But now, it was all out in the open! The cats, the clothes rail, the empty fridge and most importantly, the dusty cross-trainer machine. Don't get me wrong, I use it lots but somehow the dust is just attracted by it;-)
I reckon Hera and Leo were the highlights of your stay and I know you loved the mountains. But here is how I saw it..:
- Coming to the airport was all a bit of a rush as I had to have a very important business meeting on Sunday morning at 10am (far too early for me, but all worth it!)
- What did we do the first evening? Shit, memory is not so good anymore (I'll tell you all about the shit later;-))) Hmmmm, of course I know what we did! We met up with Sasho and went to Ariana lake - Honestly, I love this water balls, shame I am too fat with my 50kg and they won't let me in;-)
- Second day, Vitosha and Chevermeto, with all these out of sync Al-Quaeda dancers. I wonder how we will be representing our countries in 10 year's time. A big disappointment for me, but definitely worth visiting for you - tRRRaditional setting and food, and yep, definitely a cheese overload by that stage.
- It all froze on Tuesday, with the temperature dropping 15C in a day, so lots of sleep for me and a nice walk for you. Gara za Dvama, the Bulgarian Russian restaurant definitely the best choice for me and the highlight as far as food is concerned!
NOW, let me tell you about the other highlights - two words which absolutely made your stay here - SHIT and STINKIES;-)) Can you guess what they are? Surely, I am all a bit into boosting energies and all that so I got this ultra special tea, called SHTIT (which in Bulgarian means DEFENSE or something like that anyway) and what you call it: SHIT tea...Great!!!
And then, here is Jo asking: Nevi, what do you call you coins? So, I say STOTINKIES, Jo...Hahahhah, Stinkies...Actually, yes, we also call them Stinkies and then I burst out laughing too, realising what this means in English....
They are a bit smelly, I agree.
This is to both of you, the passionate hippie and the horses on the street!
вторник, 13 октомври 2009 г.
събота, 10 октомври 2009 г.
Гости
Свършила съм си всичко! Изчистила съм, изпрала съм, подредила съм, завела съм котките на ветеринар, защото цяла нощ повръщат (след като вчера изядоха едни цветя и ми счупиха вазата), предала съм си проектите, така че и за работа нямам да мисля..Сега остава само да ми пораснат такива уши, като на феичката от снимката и съм готова!!!! Чакам гости и разглеждам самолетни билети и дестинации;-) И само хубави неща!! Амин!
сряда, 7 октомври 2009 г.
Life is Wonderful
Цветенце, копи-пейст, но това е една от най-любимите ми песни и толкова много ме зарадва!
It takes a crane to build a crane
It takes two floors to make a storie
It takes an egg to make a hen
It takes a hen to make an egg
There is no end to what I'm saying
It takes a thought to make a word
And it takes some words to make an action
And it takes some work to make it work
It takes some good to make it hurt
It takes some bad for satisfaction
Ah la la la la la la life is wonderful
Ah la la la la la la life goes full circle
Ah la la la la life is wonderful
Ah la la la la la
It takes a night to make it done
And it takes a day to make you young brother
And it takes some old to make you young
It takes some cold to know the sun
It takes the one to have the other
And it takes no time to fall in love
But it takes you years to know what love is
And it takes some fears to make you trust
It takes those tears to make it rust
It takes the dust to have it polished
Ah la la la la la la life is wonderful
Ah la la la la la la life goes full circle
Ah la la la la la la life is wonderful
Ah la la la la
It takes some silence to make sound
And it takes a lost before you found it
And it takes a road to go nowhere
It takes a toll to show you care
It takes a hole to see a mountain
Ah la la la la la life is wonderful
It takes a crane to build a crane
It takes two floors to make a storie
It takes an egg to make a hen
It takes a hen to make an egg
There is no end to what I'm saying
It takes a thought to make a word
And it takes some words to make an action
And it takes some work to make it work
It takes some good to make it hurt
It takes some bad for satisfaction
Ah la la la la la la life is wonderful
Ah la la la la la la life goes full circle
Ah la la la la life is wonderful
Ah la la la la la
It takes a night to make it done
And it takes a day to make you young brother
And it takes some old to make you young
It takes some cold to know the sun
It takes the one to have the other
And it takes no time to fall in love
But it takes you years to know what love is
And it takes some fears to make you trust
It takes those tears to make it rust
It takes the dust to have it polished
Ah la la la la la la life is wonderful
Ah la la la la la la life goes full circle
Ah la la la la la la life is wonderful
Ah la la la la
It takes some silence to make sound
And it takes a lost before you found it
And it takes a road to go nowhere
It takes a toll to show you care
It takes a hole to see a mountain
Ah la la la la la life is wonderful
неделя, 4 октомври 2009 г.
Защо?
Обаждаш ми се, за да ми кажеш, че утре ще ти правят биопсия. Звучи толкова страшно, и в същото време намираш сили, за да ми кажеш, че Аз те тормозя....От къде тази злоба? Защо?
След като последните няколко дни толкова очевадно намекваш, че нещо не е наред и че не искаш да го споделяш с мен. Добре, аз те тормозя, но знаеш ли какво правиш, когато ме оставяш сама с мислите си, с моите собствени проблеми, с които се боря само и единствено Аз (защото не само, че не ги казвам, но и всячески се стремя никой да не разбере за тях (да, тук е разликата с теб!)), в тази студена вечер с новината за теб...
Да, ти имаш леля ти тази и онази, а аз съм сама. Така да бъде. Наистина исках да ти пожелая късмет утре. Още ти го желая, но не аз те тормозя.....Край!
ПП: А между другото има и други хора, на които им предстои химиотерапия и зад които стои цялото им семейство. Да, тези хора, които вярват, че всичко ще е наред. И аз искам да съм от тях!
След като последните няколко дни толкова очевадно намекваш, че нещо не е наред и че не искаш да го споделяш с мен. Добре, аз те тормозя, но знаеш ли какво правиш, когато ме оставяш сама с мислите си, с моите собствени проблеми, с които се боря само и единствено Аз (защото не само, че не ги казвам, но и всячески се стремя никой да не разбере за тях (да, тук е разликата с теб!)), в тази студена вечер с новината за теб...
Да, ти имаш леля ти тази и онази, а аз съм сама. Така да бъде. Наистина исках да ти пожелая късмет утре. Още ти го желая, но не аз те тормозя.....Край!
ПП: А между другото има и други хора, на които им предстои химиотерапия и зад които стои цялото им семейство. Да, тези хора, които вярват, че всичко ще е наред. И аз искам да съм от тях!
събота, 3 октомври 2009 г.
30 нa 3.10
Сашенце, кога стана на 30? Помниш ли, запознахме се на 24...Колко бързо само лети времето...Пожелавам ти всичко, пожелавам ти живота и любовта. Обичам те!
Абонамент за:
Публикации (Atom)
