Защо?

Обаждаш ми се, за да ми кажеш, че утре ще ти правят биопсия. Звучи толкова страшно, и в същото време намираш сили, за да ми кажеш, че Аз те тормозя....От къде тази злоба? Защо?

След като последните няколко дни толкова очевадно намекваш, че нещо не е наред и че не искаш да го споделяш с мен. Добре, аз те тормозя, но знаеш ли какво правиш, когато ме оставяш сама с мислите си, с моите собствени проблеми, с които се боря само и единствено Аз (защото не само, че не ги казвам, но и всячески се стремя никой да не разбере за тях (да, тук е разликата с теб!)), в тази студена вечер с новината за теб...

Да, ти имаш леля ти тази и онази, а аз съм сама. Така да бъде. Наистина исках да ти пожелая късмет утре. Още ти го желая, но не аз те тормозя.....Край!

ПП: А между другото има и други хора, на които им предстои химиотерапия и зад които стои цялото им семейство. Да, тези хора, които вярват, че всичко ще е наред. И аз искам да съм от тях!