Зимна разходка през Октомври

Знаете ли колко много е студено? С Херка и Лео мръзнем и се гушкаме, но в сърцата ни е едно слънчево и усмихнато;-)

Мечтаем си за къща с градинка, за здраве, енергия и хипи бебета;-)

Та да ви разкажа за днешната разходка на Леа в парка. Ами брррр, какъв парк, студено е, но пък тя Леа нали е вироглава феичка и въпреки студа реши, че ще е много по-хубаво да се метне до парка, отколкото да кисне в кафето с Боби Реброто, Тони Цайса и други подобни много интересни личности.

И понеже миналата седмица се видя с Мишо 2 пъти и много се ентусиазира за неговата ритейл идея, Леа реши да се запознае и с неговия брат - Веско. На Веско ще му измислим друго име скоро, но засега си няма.

Ето я феичката, с шарени чорапи, шарена шапка и шарени ръкавички, ааа и най-важното с новата шарена торбичка, тралала, хоп-троп итн. и към парка.

А нейният спътник елф как пък се съгласи да дойде с нея, супер. Дори седнахме на една пейка - нищо ново за Леа, която и зимата си мокри дупето по пейките в парка, но все пак Веско го виждаше за първи път и не знаеше как ще реагира на нейните, хайде да ги наречем нестандартни идеи (защото Леа много си харесва идеите и хич не обича някой да ѝ ги определя като странни).

Говорихме си за Норбеков, за подсъзнанието и за Осем и вече чакаме с нетърпение Веско да ни дойде на гости, за да ни сготви (защото който се хвали, че готви добре, как така да го оставим само с хвалби, и на нас ни се яде вкусна манджа, а не от тези на Леа, безсолните и полу-суровите;-))

Ама тя обича да готви, само че иска да има някой, за когото да го прави....Та тъй.

Друго какво се случва? Малките мишоци са много, много сладки, припичат се и заспиват на бюрото, под флуоресцентната (как пък ли се пише това?) лампа, а Леа скоро мисли да им вземе едно другарче, кученце за слепи.

Друго, само позитивни работи, приказни мисли, при-земни хора и любов. Обичам Ви, приказни същества.

ПС: Мили Спархоук, ще си стискаме палци за кръвните изследвания!