За СВОБОДАТА и свободните хора ;-)

Откакто съм в София, Фейсбук неволно се превърна в извор на вдъхновение и други полезни неща;-)

Та, ето какво пише в статусите на някои от моите приятели напоследък:

"lubov i svoboda az iskam na zemqta , za lubovta jivota si shte dam,za svobodata shte dam i lubovta" Гено

"Свободата не е за прости хора. Да си свободен означава САМ да си слагаш ограничения :)" Николай

Имаше и още един постинг за моногамността, а аз му прибавих измерението любов и свобода, но не мога да го намеря, за да го цитирам и него.

Та така...Значи свободата не е за прости хора...Аз не знам колко съм Ентелегентна, но пък от време оно като бабите на село си бая за СВОБОДАТА! За тази свобода, която ни кара да полетим, да усетим живота, толкова близо, толкова истински, толкова крехък, уязвим, пламтящ, силен, изпепеляващ, лек, въздушен, влюбен...

А какво друго е живота, ако не СВОБОДА и Любов. И пак СВОБОДАТА е само с главни букви. Защото и любовта поставя ограничения, поставяме ги ние, но това не е любов. Тя не знае ревност, притежание, граници, студ. Тя и искреност, топли очи, сърце, усещане.

Много думи, но и много истина. Блъскам се в хората, всеки ден, тръгнала по света, виждам ги и поглеждам в очите им. Там е и сърцето. Само там мога да го видя. Другото е буйна коса, червени обувки и шарена пола-панталон. Само то ми говори.

Някои сърца са студени и здраво загърнати с шалове, да не измръзнат, на тях им е много студено. Дали тлее някъде огънчето на любовта и свободата? Знам, че да. Но къде е? Не го виждам. Май е загаснало.

Други пеят и се усмихват, те са наистина леки и хвърчащи сърца, е, и на тях им става студено и мъчно и трудно, но пазят огъня. А той дава свободата. Да знаеш, че може да боли, но пак да бъдеш свободен.

Граници? Всеки сам ги поставя. Всеки сам знае кога да спре и колко да даде. Това да даваш много може и да не е свобода. Но пък дали свободата не е просто да не съдиш. Ей така, леко, леко..хвърррр;-)

Има свободни хора около мен - замислям се и си ги броя на пръсти, един, двама, трима, доста са!!! Има и псевдо-свободни, само на думи, но аз пък май съм им видяла в сърцата. Но може и да не съм, нали така? Може и съвсем да съм сгрешила и аз да имам най-студеното осъждащо сърце. Може и да може, но си седя сега и си пиша и ми е едно топло, топло и леко, леко...

СВОБОДА?

Лет ит би!!!