Послания

Тази сутрин си мислих за хората в живота ни.....и най-вече за тези, които се появяват съвсем случайно и ей така, още по-неочаквано.....просто изчезват!!;-)

Чудех се защо се получава така, че има хора, които някакси присъстват, дори и да не са тук; други, които толкова осезаемо са наоколо, а всъщност хич ги няма; и третите, гореспоменатите странници, които един ден са толкова тук и сега, че направо не можеш да повярваш, а утре се изпаряват някъде толкова далеч, че дори и спомените за тях ти се струват от друго измерение..

Тези, най-първите, които ти остават другарчета завинаги, са ми най-любимите!!!
Пипи, онзи ден се замислих, че с теб вече близо 20 години си хортуваме;-))А с Митко със сигурност сме отпразнували сребърната сватба...Така де, този диалог с учителката в Английската забавачка си го спомням много добре:

- Слънчице, на колко си годинки?
- Ми аз съм на 3, ама мама каза да кажа, че съм на 4;-)




Добре де, от време на време тези любимите, и те изчезват, но тяхното изчезване си е просто едно "Пътуване в чужбина"..

Сега си мисля, че примерите със старите другарчета може би не са най-удачни. Ще кажете, с тях си прекарала много време, нормално е да са част от живота ти! Ами Оздрик? Едно направо извънземно запознанство (снощи си говорихме за Беглика с Ели и Аско...аз там наистина не знаех къде се намирам;-))), за което просто знам, че е от хубавите! А сме се виждали има няма 3 пъти...;-)))

А сега да си кажа за онези другите запознанства, които не ги обичам толкова много....
А се сещам за няколко!?!!???

Всичко много добре, до момента, в който усетиш, че всичкото е свършило. Ей така, без предупреждение;-) Мисля си дали по моите закони на Вселената, аз не съм си пожелала тези хора да изчезнат...? И сигурно е така. Но май има такива, които толкова много си пожелавам да са тук, пък тях ги няма...Хмм;-)

Яко дим....добре! Но от къде е странното усещане, че във връзката ми с тези духчета е имало едно послание, което аз не съм могла да разшифровам? Това май ме притиснява най-много.

Пожелавам си да се науча да ги подушвам кога ще се изпарят, за да мога да ги притисна в стената, да им изстискам посланията, признанията и каквото друго имат да казват и тогава чак да ги пусна да си върват!!

Защото обяснения и въпроси пост фактум на никого добро не правят;-)

Колкото по-малко недоразказани истории, толкова по-добре. Идвайте, добре сте дошли, но моля предавайте посланието, преди да си тръгнете...Защото така е възпитано!;-)

Аз пак по-обичам другите!;-)

Митко, Честит 30ти?! Рожден Ден!!! (малко предварително)! Oбичам те!
Неви