Днес Лиа е голям герой!

Снощи ми беше доста трудно да заспя...Мислих и премислях, но ако знаех какво ще ми се случи днес....

Около 5 сутринта, телефонът звъни, Цецо...Пита ме дали може да дойде до нас да му дам пари да се прибере, защото неговите му ги били откраднали. Е, какво да се прави, случило се, ще му помогна на човека...Позамислих се как са му откраднали парите, но след случката с телефона и ключовете си викам, напил се е, оставил ги е някъде, общо взето в 5 сутринта не мисля много логично.

Слизам аз долу, той излиза от таксито, как точно да го опиша - ами целият в кръв, отгоре до долу. Не му се вижда лицето, по ризата, по панталонките, по краката, ръцете и още кърви. ОК, поемам си дълбоко въздух и го питам дали иска да се прибере директно към тях да си почине. Ами не иска да се прибира в този вид...Нормално.

Само че аз при вида на малко кръв по принцип припадам и всеки момент си представям как ще се свлека пред него. Ще се свлека, ама човекът е пиян, не ми изглежда много добре и с всички сили се стягам, за да му помогна.

Качи се той у нас, изкъпа се, коридорът и банята целите бяха в кръв, аз треперейки тихичко си мрънкам "Спокойно Лиа, спокойно"... след малко ще трябва да излизам към село. ...

Сега като си помисля, добре че му помогнах. Изпратих го да си върви, милото Саше ми помогна да се разрева едно хубаво, да излязат малк емоциите и хоп-троп, с трамвайчето към Лакавица...

Мили Леголас, защо правиш това на себе си? На всички сигурно им е много любопитно какво се е случило - ами попребили са го, голямата работа, хич не разпитвах за подробности, важното е, че и той и аз сме ОК..Но защо тази болка???

Амин!