Тази сутрин се замислих за едни не толкова приятни теми, а именно смъртта и най-вече погребенията, гробищата, панахидите и всички тем подобни български ритуали, които следваме, за да, виждате ли, УЖ, почетем умрелите..
И защо бе чеденце, откъде ти дойдоха тези мисли в хубавата главичка?
Значи, първо ме замисли Мончо...Колкото и еретично да звучи и дядо Господ да не харесва това, което съм написала тук, аз наистина вярвам, че не е нужно да се ходи по гробища, за да почетеш близките си.
Аз например на гробища не съм ходила от години...Факт! Да не говорим, че единственото погребение, което си спомням, беше на мойта баба, когато бях на 6! Но това съвсем не значи, че съм забравила...Мисля си и за баба и за дядо, и за леля Милка, дори от време на време си ходим на гости в сънищата. Но това с гробищата наистина ми е доста траги-драматично и ненужно...
От друга страна, снощи се видях и с Йоаннка и Лозан, които последните 6 месеца не се спряха да ходят по гробища. За съжаление им се насъбраха много поводи...И какво да правят? Няма как! Сигурна съм, че и аз в подобна ситуация, ще стискам зъби и ще правя каквото трябва...
НО!!!! Когато ми дойде на мен времето, много ми се иска да се спестят всички такива дъндании. В една урничка и в планината...!!! И без погребения и други такива!
Завещание, послание, не знам...но ако някой го чете това и си спомни какво съм казала днес на онзи ден, когато ще се случи, моля да ми изпълни желанието!!!
А днес пак грее слънце;-)
събота, 28 март 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар