Вятър Непокорен ?

Момченце, аз съм леля ти..
Наистина...какво че още имам тънка талия?

Това, че си се вкопчил в мен неистово
ще е на юли лошото влияние.

Слънчасъл си и затова не виждаш -
не съм принцеса, нито пък съм млада.
Човекът, който ми създава грижи,
(но го обичам) - дядо ти се пада.

Очите му не светят като твоите.
Разкъсан е от кръстопътни сънища.
И двамата се плашим от завоите -
да не изскочи нежелано бъдеще.

На младостта все още й отива
да припознава любовта във всичко.
Но после всяка дума ни убива:
най-страшната е думата "обичам".

Ти още можеш да я викнеш в песен.
Ще затанцуват младите момичета.
А аз оставам в сянката му есенна.
И знам, че няма да родя кокичета.

Такива като теб ще се захласват
в походката ми, следвана от мълния.
Но всяка нощ до него ще угасвам.
И тихичко снегът ще ме изпълва.

Докато стана снежната царица -
безкръвна и безплодна, безлюбовна.
А дядо ти - един разминат рицар,
за шпагата напразно ще си спомня.
Не се страхувам, страшното отмина
в разгара на едно подобно лято.

Не съм ти на смеха и на годините.
Така че, дай си лапата, приятел!

И утре като свириш след полите,
издувани от вятър непокорен -
да знаеш: всички лелки са сърдите.
А аз съм само първия ти спомен.