Дежа вю?

От вчера ми се въртят все неща от рода: повторение, дежа вю, ненаучен урок, знак, втори шанс....и всичко, защото имам странното усещане, че всяка година, горе-долу по това време, ми се случват едни и същи неща..ситуациите и най-вече емоциите са толкова едни и същи, дори малко се плаша...

Ами да, защото тези, гореспоменатите емоции са толкова истински, тези очи толкова отразяващи моя свят, толкова познаващи Вселената и криещи толкова сила!

Не са добрите и закачливи очи, които те карат да се усмихнеш. Не, те не те разсмиват! А аз много обичам да се смея;-) Те не са и тези, които лекичко те отекчават или онези, в които просто не се крие нищо. Не, Те са очите на знанието! Те са очите на любовта, на привличането! Те са очите на надеждата и красотата!

Какъв тогава ми е проблема? Ами там е работата, че те могат да бъдат и очите на злото, на страданието и болката, на истинската и осъзната болка и могат да донесат толкова сълзи, колкото и вдъхновение.

Каква е тайната на тези очи? Искам да се науча да ги обичам, дори когато ми носят болка, искам да бъдат част от мен. Те са! Те са аз! Защото така е решено, защото няма съвпадения. Въпреки сълзите, те са тук, говорят с мен, обичат ме, от къщата на съзерцанието и новото начало; изгубени и влюбени или толкова близо, тук и сега.

3 х 2 очи, 3 души, 3 в 1! Завинаги!